Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧЕРЕН СЪН
web
Сънувах черни ветрове
навред понесли черни птици.
Искреше с кървави зеници
денят над глухи градове.
В широки речни корита
струеше само жълта пяна.
И черен прах в огромна рана
превръщаше пред мен света.
Безлистни дървеса към мен
се свеждаха със грозен укор.
Със дим бе въздухът просмукан
и като въглен сгорещен.
Не срещнах никой в своя път.
Крещях, но отглас не получих.
Светът навред бе дом заключен -
небето - стар ръждив съсъд.
Война ли - страшен ураган -
планетата ни бе обходил?
Навярно живата природа
човекът бе разстрелял сам.
© Йордан Фурнаджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)
Други публикации:
Йордан Фурнаджиев. Причастие от светлина. София: Аб - Издателско
ателие,
2004.
|