КЕНТАВЪРЪТ

web

Направо от небето връхлетя.
Необуздан, тревата изпотъпка,
градината с копита изора.
Луната за оградата завърза -
това бе таен знак, че е дошъл.
О, Боже, глух да бе светът,
пак би го в тая нощ усетил.
Не помня всичко:
като демон луд,
а след това умислен като ангел.
Да бях му дала, щеше да обрули
и двете златни ябълки, които
със блясъка си стреснаха луната.
Но аз не дадох.
Знаех отпреди -
в градината щом ябълките крия,
кентавърът ще идва всяка нощ,
направо от небето ще връхлита,
ще връзва за оградата луната -
завистницата нека след това
мълвата с ветровете да разнася.

© Драга Дюлгерова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2014, № 2 (171)

Други публикации:
Драга Дюлгерова. Библейският остров Любов. Варна, 2004.