"ПОКАЗАЛЕЦ", ИЛИ... КАК ДА ПРОДАВАШ РАКОВСКИ

Десислава Иванова

web

В началото на 2014 г. в медийното пространство беше публикувана сензационната новина, че е открит нов, неиздаван масонски ръкопис на Г. С. Раковски. Тази новина се появи след като адвокатът Христо Раев издаде фототипно този ръкопис в края на 2013 г. Медийните публикации валяха, а отзивите бяха повече от убедителни. В. "Труд" излезе с гръмкото заглавие: "Нови документи доказаха: Раковски наистина е бил масон" (Нови 2014), а статията настоява, че "Ръкописът е първото лично признание на Раковски, че е масон". Тук обръщам внимание на факта, че в публикацията е сгрешена годината, посочена в ръкописа - вместо 1866 е написана 1886 - т.е. 19 години след смъртта на Раковски. Цитиран е самият страстен колекционер Раев, който прави сбит езиков анализ на текста: "Това е лебедовата му песен, вид завещание към поколенията, писано в типичния му стил - смесица от френски изрази, русизми и котленско наречие". Новината беше отразена и от информационна агенция "Блиц" с още по-фрапиращо заглавие: "Голям скандал заради новооткрит ръкопис: Бил ли е Г. С. Раковски масон?" и с прелюбопитно подзаглаве: "Издател и адвокат ругани и оспорвани, че искат да изкарат революционерите ни сектанти" (Голям 2014). Публикацията от "Блиц" предава атмосферата от представянето на книгата в Историческия музей във Варна, а коментарът е повече от обещаващ: "находката е била притежание на българския революционер Раковски, и двамата твърдо вярвали в това. Според тях писанието се състои от два философски трактата - за масонството и за човешките ценности. Това според тях доказвало масонската принадлежност на Раковски, а тетрадката следвало да влезе в историята като тефтерчето на Левски, който също според тях бил от масонските редици. Резултатите от никаква експертиза обаче не бяха изложени, поради което историци от музея обявиха липсата на тежест на документа." Радио "Дарик" - Варна също се включи в масираната рекламна акция: новинарското заглавие тук е "Ръкопис на Раковски издава масонските идеали на революционера" (Жекова 2014), а новинарският текст добавя нови щрихи към "облика" на сензацията: "Книгата показва живата реч на Раковски, не е преведена на новобългарски, за да се запази нейната автентичност." Преводът на новобългарски не закъсня - появи се и специален анонимен блог (Разсъждения 2015), в който текстът вече е предаден според правилата на съвременния български език. Публикациите валяха, а книжарниците усилено публикуваха в своите сайтове ревюта на книгата, повтарящи мантрите на нейните издатели... Вероятно паралелно с тях са вървели и продажбите на ценния принос към историята на българското масонство. Сензациите не свършиха дотук. Текстът на мистериозния ръкопис беше претворен и в театрална постановка. За това съобщава сайт"Културни новини": "На 21 април 2015 г. в Големия салон на Руския културно-информационен център в София <...> се състоя премиерата на необикновеното театрално представление "Ти, кой си?", създадено по автентичен текст на Г. С. Раковски <...>, онасловен "Разсъждения върху франкмасонската същност за човещината <...> Пиесата "Ти, кой си?" (Пътят към Храма") е определена от авторите (Димитър Кабаков и Тодор Мадолев) като "театрална приказка". Присъствалите на премиерата получаваха вместо билети брошура с пиесата и оригиналния текст на Раковски под наслов "Градеж: Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина" (Генчев 2015). Идеята на инициаторите, сценаристите и актьорите е ясно заявена: "Съществува опасност трактатът на Г. С. Раковски да бъде неглижиран, дори охулен и да изпадне в забвение. Похвална е идеята той и неговият автор да бъдат популяризирани със средствата на драматургията".

Ето така, под влиянието на медийното въодушевление и от страха да не изпадне "в забвение" този ръкопис, се породи и любопитството ми към него. Всъщност интересите ми тогава бяха свързани с рекламата на книгата, а впоследствие реших да потърся и реални основания за авторството на Раковски, да си отговоря по някакъв начин на въпроса защо сега се появява този текст, защо е неглижиран от сериозните изследователи на живота и творчеството на Раковски? Признавам, че тръгнах с категоричното убеждение, че това е дело на Раковски и на пръв поглед текстът даваше известни основания за това. Преди да пристъпя към тях, ще обоснова защо Раковски може да бъде автор на подобен текст. Някои негови биографи споменават факта, че той е бил посветен член на гръцка, Белградска и Букурещка ложа. Пръв Димо Казасов през 1930 г. в сп. "Философски преглед" (кн. 5) дава сведения, че революционерът е бил посветен в масонство (Недев 2009: 45). Знае се, че "той е близък с румънските масони от ложата "Дунавска звезда" (Василев 2008: 122). Румен Василев развива тезата за принадлежността на Раковски към тайни общества със строга йерархия. Тук изследователят има предвид Ордена на бекташите и е категоричен, че Раковски е бил негов член. Василев описва подробно строгата йерархия и принципните позиции на Ордена: "Орденът е организиран на принципите на строгата йерархия. Ложите се наричали текета, във всяко теке великият майстор, наричан баба, може да посвещава. Върховният майстор носи титлата деде-баба. Доктрината на Ордена на бекташите е широко разпространена в завоюваните от империята страни, а и извън тях. Религиозните им вярвания смесват ислямски, шиитски и християнски идеи <...> Религиозността им е лишена от ислямски фундаментализъм. Приемът е демократичен, всеки желаещ може да стане техен последовател, без разлика на вяра и народност. Церемониите при посвещаване се провеждат в кръгли зали, опасани с дивани. Членовете се обличат в дълги ленени бели роби. Полагат три клетви - за добродетел, морал и вярност." (Василев 2008: 119). От цитата могат да се направят много прилики с ритуалите и идеологията на свободните зидари. Всички тези факти дават реална възможност публикуваният и неизвестен досега ръкопис да е дело на самия Г. С. Раковски.

Следващата крачка беше да видя какви са основанията за авторството на Раковски вътре в самия текст. Да, подписът, поставен в края на т.нар. първа част, прилича на неговия, макар че без графологична експертиза не може да се твърди със сигурност. Почеркът не е негов, но първоначално аз се водех от друга една хипотеза, според която през 1866 г. Раковски вече е болен, няма физическата възможност да пише и е твърде възможно да е диктувал своя текст. Самото съчинение има допирни точки с начина, по който Раковски пише: в хода на повествованието са вмъкнати стихотворни откъси, изпълнено е с множество задрасквания, които също са характерни за черновите на революционера. Доколко езиково текстът се доближава до времето от края на 19. век, ми е трудно да преценя и това оставям на специалистите по история на езика. Факт е, че изобилстват русизми и архаични форми. Направих справка за отделянето на членната форма с тире - например общество-то; семейство-то; ложа-та - оказа се, че в някои от публикациите си във в. "Дунавски лебед" Раковски използва този начин на отделяне на членната форма. Насочвайки вниманието си към ръкописа, попаднах на интересен елемент от него. На с. 34 е обособен един откъс, който специално е отделен от двете си страни със знака на пергела и правия ъгъл, както се вижда от снимката на това място в ръкописа: Отстрани на този текст, в бялото поле, е изписано: "тежко-то положенie на блъгарскiия народъ подъ робство-то."¹ Откъсът звучи така (предавам неговото съдържание на съвременен български език): "Принуден да живее няколко века в духовно робство, нашият народ през тези черни векове не само не може да върви напред по пътя на просвещението, но той трябваше да загуби и това драгоценно наследство, което му бяха събрали по този път неговите предци. Тази загуба не стигаше: през тези тежки векове българският народ, когато в нашия век гъстата мъгла на дълбокото невежество започна да се вдига, се видя като отрязан от света, като черна сирота между другите народи, без минало, без история, без предци." Прочитайки този откъс, реших, че съм попаднала на вярната следа, която да ме убеди, че това е Раковски. Да, звучи много по Раковски. Присъстват и характерните за възрожденската стилистика топоси: черните векове, духовното робство, гъстата мъгла на дълбокото невежество и пр. Отделянето на този откъс с масонски символ би могло да преследва една възможна цел: текстът ясно да се открои, а не да остане скрит. Целта беше изпълнена - този откъс се оказа крайъгълният камък, който определи посоката на по-нататъшните ми занимания с текста. Оказа се, че този момент от ръкописа е единственият, който конкретно, пряко насочва към българската действителност преди Освобождението. Решила, че съм попаднала на сигурна следа в полза на тезата, че авторът на този ръкопис е Раковски, започнах да търся откъде, от кой негов текст е посоченият цитат. Резултатите се оказаха повече от незадоволителни, буквално катастрофални. Не успях да открия цитата в безбройните текстове на възрожденския авторитет и не само, че не успях, но и се убедих, че думата "принуден", с която започва откъсът, не присъства никъде в писанията на Раковски - в нито една статия, в нито едно стихотворение, в нито един по-обемен негов труд. След напразното лутане в безкрайни върволици от думи, които вече звучаха познато и създаваха илюзията, че са "изскочили" от мистериозния ръкопис, намерих откъса. Той се оказа част от предговора на Марин Дринов към книгата му "Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история" от 1869 г. - три години след написването на въпросния ръкопис. Ето как двата цитата съвпадат напълно:

Хипотезата този целият ръкопис да е авторски текст на Раковски започна да се разколебава след съпоставката, т.е., казано метафорично, това вече се оказа липсващия, но най-важен камък за по-нататъшното "съграждане на храма". Нямах и основания да мисля, че Дринов по някакъв начин е цитирал Раковски в типично възрожденския маниер на свободното заемане - източникът липсваше. От този момент настъпи подозрението, че текстът е мистификация с фалшив подпис на Раковски и с нереална година на написване.

Оттук нататък ще се опитам да докажа това подозрение. Именно затова текстът, който коментирам, ще бъде означаван като "ръкописът на Раковски" в кавички, като се позовавам на досегашната му публична известност.

Проучванията на различни масонски текстове, на библиографски източници ме доведоха до името на д-р Карл Николай Щарке. Биографични сведения за него почти не открих. Важната информация обаче е, че през 1911 г. той публикува един труд със заглавие "Франкмасонството като изкуство на живота". За първи (а вероятно и последен) път съчинението е преведено на български език през 1919 г., издадено в Пловдив от д-р Христо Аджаров (Георгиев 1986 : 60). Самият Христо Аджаров неслучайно се захваща с това дело. Той е масон, а през 1921 и първомайстор на редовната ложа "Слънце" № 5, основана в Пловдив на 6 май, 1921 г. (Масони / 27.02. 2008).

При съпоставката на двата текста - на определения като "ръкописа на Раковски" и българския превод на д-р Щарке (1992), се оказва, че датираният като по-стар - от 1866 г., е съставен от избрани части от книгата, публикувана на немски език далеч по-късно - през 1911 г. Изключение прави единствено коментираният вече откъс от Марин Дринов. Всичко останало, с известни пропуски, с умишлено архаизиране на стила и езика, може да се открие в труда на д-р Щарке. Това окончателно затвърждава тезата, че лансираният текст като "ръкописа на Раковски", като "лебедовата песен на революционера" и пр., е абсолютен фалшификат.

Фалшифицираният текст съдържа встъпление, две части, допълнение и един откъс, който носи заглавието "Ценностите на живота". Книгата на немския изследовател се състои от предговор и десет глави. Как се е получила тази на места умела, на места съшита с бели конци компилация, смело обявена днес за "ръкопис на Раковски"?

Фалшификацията започва още от Предговора (по Щарке) или от Встъплението (по "ръкописа на Раковски"):

В "ръкописа на Раковски" следва добавка, която в рамките на едно изречение обосновава причините за написването на текста. Изключени са коментарите на д-р Щарке, които са свързани с "модерния интелектуализъм" - те не се вписват в епохата, в която авторът на "ръкописа на Раковски" иска да ситуира писанието си. Поради тази причина вероятно и думи като "културна", "социални", "общество" или са изключени от този прочит, или са заменени с близки до времето на Раковски и до възрожденския дух - "обществото" е заменено с "отечеството" например.

Следващият откъс от встъплението на "ръкописа на Раковски" вече е зает от първата глава на съчинението на д-р Щарке, която е със заглавие "Изкуството на живота". Още тук се откроява един важен момент, който е в подкрепа на тезата за съзнателна мистификация. В текста на д-р Щарке се открива следната информация: "В началото на нашия век, октомври 1900 г., великите ложи от Хамбург, Байройт и Франкфурт са изпратили на техните ложи-дъщери едно послание, в което, като допълнениe на старите длъжности, поясняват целите и задачите на франкмасонския съюз" (Щарке 1992: 9). В коментирания "ръкопис на Раковски" срещу точната дата е поправено само "в средата на този век" (с. 2) и всичко останало е идентично с д-р Щарке. Поправката отпраща към годината, която е поставена в края на фалшификата - 1866 и така "следите" от далечната 1900 година са заличени. Необясними обаче остават споменаванията на трите немски ложи. По-нататък и двата текста поясняват, че споменатите велики ложи са изпратили послание, което "допълва" и обновява задълженията, целите и задачите на франкмасонството. Тук е визиран много важен момент от историята на масонството - в началото на ХХ в. се извършват промени, реформи. Точно този етап е отразен в цитирания тук откъс от д-р Щарке. Във фалшивия текст, който претендира авторът да е Раковски, този момент също присъства, но по-никакъв начин не се вписва в изкуствено създадения "предосвобожденски" контекст.

В "ръкописа на Раковски" първата част е озаглавена "Животът вътре в ложите" (с. 4). Тя, и като съдържание, и като заглавие копира едва девета глава от д-р Щарке. Какво съдържат пропуснатите седем глави от текста на Щарке и защо не са включени в състава на мистификацията? Те са ориентирани към проблемите на нравствения закон, на толерантността, на добродетелите; към сравнението на св. Йоан Кръстител с Исус и пр. В шестата (също пропусната) глава д-р Щарке предлага важни исторически сведения за промените в конституирането на ложите във Франция, Италия и Австро-Унгария, настъпили през 1877 г. Всички тези исторически топоси не са в полза на целенасоченото "състаряване" на "ръкописа на Раковски" и това е основателна причина те да бъдат изключени от текста. Преди да пристъпи към точното копиране на текста на д-р Щарке, авторът на "ръкописа на Раковски" прави едно въведение, в което накратко обобщава казаното от немския автор в четвъртата глава (озаглавена "Образецът") за св. Йоан Кръстител, когото свободните зидари са избрали за свой модел и образец, за свой покровител и пазител.

Следва втора част от "ръкописа на Раковски", озаглавена "Дѣйностъ вънъ отъ ложа-та" (с. 16). Тя повтаря точно заглавието на десетата глава от съчинението на д-р Щарке. В началото е пропуснат един абзац от немския автор.

Преди да опиша останалите две съставки от "ръкописа на Раковски", ще се спра на някои от основните похвати и трикове, които авторът на родния фалшификат прилага спрямо текста на д-р Щарке, за да го пригоди към стилистиката на Раковски (а и не само на него, въобще на пишещата, революционно настроена възрожденска интелигенция) и за да го адаптира към тъй желаната епоха - средата на 19. век.

Първото, което веднага се забелязва при детайлната съпоставка на двата текста, е замяната на думи, термини, топоси, които по някакъв начин биха могли да издадат реалната принадлежност на текста към началото на 20. век. Когато замяната е само на лексикално ниво, фалшификаторът предпочигта да използва по възможност русизми. Така думи като "истина" от изследването на немския автор е заменена с "правда", срещу "той има" стои "онъ есть", срещу "винаги" - "всегда" и пр.

По-интересни са тези замени, които действително скриват факти, явления, които насочват към времепоявата на съчинението на д-р Щарке. Няма да изброявам всички, ще се спра на по-фрапиращите случаи.

В един откъс от д-р Щарке се чете: "В средния век (т.е. през средновековието - б.м., Д.И.) францисканският калугер Roger Bacon е учел, че Откровениeто показвало на хората Божиите цели, а природата показвала пътищата и средствата, с които тези цели можели да се постигнат" (Щарке 1992: 56). Авторът на "ръкописа на Раковски" го "преправя", като вместо "средния век" поставя израза "Въ просвѣщенный тойзи вѣкъ, по който мы живѣемъ въ Вieнна"? (с. 6). Изречението продължава с учението на Роджър Бейкън и като че ли остава недовършено, неясно, недостатъчно добре преправено. Звучи долу горе така: "В този просветителски век, в който ние живеем във Виена, францисканският монах Роджър Бейкън е учел, че..." и т.н. Да потърсим основания или да се опитаме да "прочетем контекста". По никакъв начин съставителят на "ръкописа на Раковски" няма как да сложи знак за времево равенство между този просветителски век (ако съдим по датата, поставена срещу подписа - това е средата на 19. в.) и времето, в което живее Р. Бейкън - ранното средновековие (13. век). Ако е така, то мистификацията вече се превръща във фарс на неграмотността. Прави впечатление и споменаването на Виена. Кой живее във Виена и защо авторът държи да бъде споменато това място? Ако отново се върнем на тезата, че мистификаторът държи този текст да излезе непременно под перото на Раковски, то ще трябва да се провери дали "живеенето" във Виена съвпада с етап от биографията на Раковски. Проверката дава следните резултати - Раковски пребивава в Австрия, но в Нови сад, а не във Виена, през 1856 г., където издава своя първи труд "Предвестник Горского пътника". На следващата година започва да издава и своя първи вестник - "Българска дневница", на чиито страници разгръща активна пропаганда по най-важните и актуални проблеми на българското общество - борбата срещу Цариградската Патриаршия и съдбата на българския политически въпрос. Австрийските власти обаче спират вестника заради патриотичната му насоченост, Раковски е арестуван и изгонен от пределите на Австрия. В началото на 1858 г. той вече е в Одеса. Тези биографични факти се свързват с един доста по-ранен период от живота на възрожденския авторитет. Личи, че мистификаторът на Раковски не е добре запознат с тези факти и твърде късно го "изпраща" на австрийска земя. А на нас ни остава само да се оплитаме в годините и да се "дивим" на съшитата с бели конци история за масонския текст на Раковски.

Друга значеща замяна се открива в израза "Ложата не е университет" от д-р Щарке (1992: 63) в "ръкописа на Раковски" вече се е "смалил" до скромното "Ложата не е школо" (с. 17). Това е още едно доказателство за умишленото приспособяване и съответно фалшифициране на масонското съчинение на немския автор с цел ситуирането му в друга среда (българска, предосвобожденска) и в друг хронологически отрязък (не по-късно от 1866 г.).

Много опростено и някак принизяващо масонските идеи стои изразът в "ръкописа на Раковски" (с. 20) за "бѣдныя-тъ, кой-то умолявѫ богатыя за милостiня". В превода от немския автор д-р Щарке изразът е със съвсем друг смисъл: "бедният умолява благотворителността (инициирана от братята - б.м., Д.И.) за милостиня." (Щарке 1992: 65). Явно това преиначаване е в полза отново на историческата ситуация в предосвобожденска България, чиято картина иска да пресъздаде авторът на фалшификата. По тази логика е и недоизказаната причина за трупане на богатства от богатите - в д-р Щарке тя е ясно заявена - "богатиятъ, <...> трупа богатствата си посрѣдствомъ монополи" (Щарке 1992: 65), но в "ръкописа на Раковски" те естествено няма да присъстват - богатият просто ще си трупа богатствата.

Замяна е направена и в един от поетическите текстове. Става въпрос за следния откъс в двата му варианта - на д-р Щарке (1992: 70) и на мнимия Раковски (с. 28):

Тук намесата не се е отразила благоприятно на римата. Замяната на думата мода с по-приемливата за възрожденското съзнание и стилистика почет, показва само липса на поетически усет у мистериозния (засега) фалшификатор, който по всякакви начини се стреми да заличи следите на немския изследовател на масонството и да го прекрои в дрехите на революционера авторитет Раковски.

Въобще от текста на "ръкописа на Раковски" думи с по-модерно, нетипично звучене за възрожденската епоха и за възрожденското писане старателно са избегнати, изхвърлени или сменени с други. Такива са думите "интолерантност" (Щарке 1992: 70), "протекторъ" (Щарке 1992: 71) - те просто са "изхвърлени"; "толерантен" пък последователно е заменена с "честен", "интервенция" - с "дейност"; "абсорбирани" се измества от "слепи"; срещу глагола "дискутира" в "ръкописа на Раковски" стои "говори", а определението "прокламирани" е заменено с "давани". Знаковият израз "духа на толерантностьта" (Щарке 1992: 73) на д-р Щарке е заменен с "тоя дух" (с. 33) в българския фалшификат, а на мястото на "нравствени понятия" (Щарке 1992: 73) стои самотна думата "слова" (с. 33).

Второто, което прави фалшификаторът с цел да отдалечи текста на д-р Щарке и да го направи съвместим с по-ранни времена, както и да го вкара в друга социо-културна среда, а именно българската, е съзнателното пропускане на важни думи, изрази и цели откъси, които свързват немското съчинение с неговата епоха. Ще се спра съвсем накратко, само с няколко примера, първо на пропуснати знакови думи и изрази. Към тази категория спадат думи, определения, изрази, които описват масонството като учение и за личностното усъвършенстване, за индивидуалното израстване на личността от морална, нравствена, интелектуална и духовна гледна точка. Струва ми се, че това пропускане е свързано с идеята на ръкописа да се пришият характеристиките на един манифест, който повелява, че франкмасонството е общност от единомишленици, водени от обща цел, с общи намерения и стремежи, но не и от индивидуални личности. Тази едностранчиво прокарана идея като че ли цели правдоподобно да насочи вниманието отново към Раковски и известни факти от неговата биография, като например организирането на тайни общества, тайни структури.

Философията на франкмасонството във фалшификата е видоизменена и в други части. Например д-р Щарке посочва, че това движение е "изкуство за образуване на хармониченъ човѣшки животъ" (Щарке 1992: 9). Акценът е върху неговата съзидателска същност не само в материален, чисто прагматичен, но и в духовен аспект. Така описанието на това движение д-р Щарке се опитва да представи в неговата пълнота, личи, че изследователят е посветен във важните му постулати, а също така и в детайлните му характеристики. Във фалшифицирания текст с претенции да бъде "времето на Раковски" е премахната напълно идеята за постигане на хармония в човешкия живот. Замяната е повече от незадоволителна - "Franc-масониеrie e искусство за добъръ человѣшкы животъ" (с. 2).

Въпросите на морала неколкократно са пренебрегнати от фалшификатора на "ръкописа на Раковски". Следването на тази линия е сигурната причина, поради която фалшификаторът на Раковски пропуска две от най-важните цели на франкмасонските съюзи, посочени от немския автор: "Намаление физическото и морално зло въ свѣта" и "Нравствено облагородяване на своитѣ членове" (Щарке 1992: 10). В текста си д-р Щарке говори за това, че е необходимо "човекът да следва своите морални убеждения, като се предостави на всеки практическото прилагане на моралните принципи" (Щарке 1992: 10). Срещу този важен за масонството постулат във фалшифицирания вариант се казва, че човекът просто трябва да следва своите убеждения, като се даде възможността на всеки да прилага своите принципи. Тази опростителска линия сигурно е в полза на идеята за времеполагането на "ръкописа" в далечната 1866 г., но в никакъв случай не е в полза на идеите и принципите на масонството. Още по-малко ако този фалшификат е дело на брат масон, съпричастен с идеите на тази общност. Аналогичен е и случаят малко по-долу в двата текста. Естествено, следвайки линията на игнориране на идеите за морала, за етиката, срещу израза "моралното дѣйствуване (действие)" от д-р Щарке стои изразът "чисто-то дѣйствуване (действие)". Очевидно тук става въпрос за етика, за иницииране на някакъв тип морална ангажираност, но тази идея отново лековато е отхвърлена от мистификатора на "ръкописа на Раковски". Съвсем целенасочено пък думата "принципи", отнасяща се до морала, е заменена с по-общата дума "закони".

В "ръкописа на Раковски" вероятно умишлено е пропусната още една доста любопитна дума - азил - asyl, което от немски означава буквално "политическо убежище". Тези структури позволяват да се осигури защита на лица, преследвани по политически причини. Думата се свързва с описанието на благотворителността в масонските ложи и стои в следния контекст: "Затова и учрежденията му (на франкмасонството - б.м., Д.И.) са най-вече азили, заведения за вдовици, сираци и пр" (Щарке 1992: 65). Вероятно думата е или непозната, или неприложима в контекста, в който фалшификаторът на "ръкописа на Раковски" се опитва да положи своечуждия си текст. Още една следа от целенасочена намеса - авторът на "ръкописа на Раковски" на с. 2 е пропуснал топоса "католическата черква", когато обяснява за обредите и тайнствата. Той просто не му е необходим, не се вписва в неговата идея за побългаряването на текста и поставянето му в една конкретна историческа ситуация, обвързана силно с авторитета на Раковски. "Католическата черква" е сигурен белег за принадлежност към други обстоятелства и обвързаности.

Той умишлено пропуска думи и изрази, които са важни маркери за състоянието на обществото, за конкретната обществена ситуация, в която се разполага и от която изкуствено е изваден текстът на д-р Щарке. Когато немският писател говори за пороците на обществото, той акцентира върху "алкохолизма и половия разврат", които в българския фалшификат естествено са пропуснати. Тези пороци отпращат към едно друго общество, към буржоазно-демократичното, в което е създаден текстът, и - обратно - те са съвсем маргинални и незначителни спрямо историко-политическия момент, в който фалшификаторът на Раковски иска да постави този ръкопис. Подобен е примерът с недоуточняването на науките, които франкмасонството се стреми да подпомага, да подкрепя. В текста на д-р Щарке те са ясно упоменати - това са социалните и моралните науки, а в "ръкописа на Раковски" присъства само обозначението "науки". Идеите за "телесното здраве и чистота", подчертани от д-р Щарке, също старателно са избегнати в "ръкописа на Раковски". Те просто не стоят в дневния ред на българското възрожденско общество.

Пропуснатите откъси от д-р Щарке също не са малко в "ръкописа на Раковски". Какви са причините за това ясно проличава, когато се обърне внимание на тяхното съдържание. Един такъв пропуснат откъс например е един абзац от оригинала на с. 56, който коментира действията на гражданите в гражданските общества. Причината е очевидна - гражданското общество няма как логично да присъства в идеите на Раковски и на българска територия в ранната 1866 г.

В "ръкописа на Раковски" са пропуснати два абзаца, които акцентират върху задачите, които си поставят ложите във връзка с нравственото възпитание и въобще с нравствеността, която е "най-висшето и най-съвършеното удовлетворение от нашето собствено съществуване" (Щарке 1992 : 61). Друг абзац, също пропуснат ((Щарке 1992: 67), засяга въпроси, свързани със социализма, с неговите идеи, с омразата и завистта в социалистическата агитация и непримиримостта на франкмасонството срещу тези две черти. Това съдържание категорично не отговаря на идеята за ръкопис, подписан от Раковски, и поради тази причина е останал встрани от вниманието и преписваческия талант на фалшификатора на българския вариант. Затова и следващият преписан откъс стои малко като пришит, защото той е продължение на темата за завистта и омразата, които не са в полезрението и идеите на масонството, а точно обратното - то настоява за грижа към съдбата на ближния и точно с този акцент продължава текста от "ръкописа на Раковски".

Друга значеща липса е на текст (Щарке 1992: 68), в който се оправдава нуждата на хората от почивка, от забавлениие и от съвземане, от опресняване на силите. Естествено, този текст липсва в "ръкописа на Раковски" и тази липса също е логична. Проблемите за свободното време, за отмората за пръв път се коментират в буржоазното общество, за което говори и Едгар Морен в книгата си "Духът на времето" (Морен 1995). Те няма как да са в центъра на вниманието на един революционер в ситуация на надигаща се революция за политическа свобода. Ето още един умел "игнор" от страна на фалшификатора на Раковски, който настоява за "връщане на времето назад", а съответно и за авторството на самия Раковски.

Третият фалшифициращ похват е свързан с цитирането. Д-р Щарке цитира напълно коректно и винаги посочва източниците си. Авторът на фалшифицирания ръкопис пък свободно преписва цитата (в по-добрите случаи го преразказва) без имена и години. Пример за това откриваме на с. 58 от Щарке, който очаквано цитира източниците си, а фалшификаторът на "ръкописа на Раковски" също очаквано ги скрива, "небрежно" пропускайки ги. Пропускът може да бъде обяснен с факта, че използваната и цитирана от Щарке литература ще разруши мита за формирането на масонски структури в България още от времето на самия Раковски. В текста на Щарке, пропуснат от мистификатора на Раковски, е посочена 1901 година - отчайващо далечна за поставената в края на фалшивия текст - 1866 г.

В "ръкописа на Раковски" се открива още един откъс, който звучи така: при спазване заповедта да не се действува навънъ, изпълнениeто на франкмасонската мисия съвсемъ се изключва. Народътъ трябва да е в ложата и ложата в народа! При справката със съчинението на д-р Щарке (1992: 71) става ясно, че това е цитат от друг немски автор - Зенкер, от 1908 г. Отново попадаме на случай на пренебрегване на чужд текст, което съвсем не може да се свърже с възрожденската тенденция за по-свободното позоваване на чужди текстове, а е направено с чисто прагматичната цел късната година да бъде скрита възможно най-добре.

Към некоректното цитиране добавяме и скриването на важни, авторитетни имена, на които се позовава д-р Щарке. Едно такова например е името на Фридрих Шрьодер (1744-1816), което е посочено в частта за въпросите към поръчителя на кандидата. Шрьодер е известен като реформатор на масонството, като Велик майстор на Великата ложа на Хамбург и като създател на ритуала "Шрьодер", който и до днес се практикува в някои ложи. Причините за отсъствието на това забележително име в историята на масонството вероятно могат да се обвържат с факта, че специално в България преди Освобождението влиянието на масонството не се обвързва с Великата ложа на Хамбург или поне не съм открила подобни паралели.

Към "нецитирането" у фалшификатора може да се добави и още едно наблюдение. Още в увода на този преработен текст стои изречението "Отъ 12-тѣ изтъкнати точки азъ думамъ първитѣ двѣ" (с. 2). Прави впечатление първоличното местоимение в единствено число аз. Срещу него в текста на д-р Щарке стои "ний цитираме" (Щарке 1992: 9). Първо, отново се натъкваме на проява на нецитиране. Второ - смяната на числото може да означава много неща и те не са в полза на уменията на фалшификатора. Формата "ние" е по-характерна за възрожденското повествование, а също и придава по-голяма официалност, "наукообразност" на текстовете по принцип. Вероятно умишлената замяна е афиширане на авторитетност, на съпричастност, но не се вписва във възрожденската стилистика.

Примерите за преработване, фалшифициране, скриване и пр. сходни практики изобилстват, но посочените вече като че ли убедително показват каква е преследваната цел - да се направи от един философски трактат негово архаизирано, осакатено копие и това копие да отговаря на определени критерии за времепоява и за авторство. Но преди да пристъпя към заключителната част трябва да кажа няколко неща и за последните части от двата съпоставяни текста.

Българският превод на книгата на д-р Карл Николай Щарке от 1919 г. завършва с текст под заглавие "Всемирното франкмасонство и началата му". Тази част е обозначена като "прибавка" и в бележка под линия ясно е указано, че тя е добавена от преводача на книгата - от д-р Христо Аджаров. Т.е. това не е съчинение на д-р Щарке. Във фалшификата същият този текст е поместен без промени след втората част. Също е обозначен като "дополненiе". Безкрайните търсения в различни библиографски източници по отношение на тази прибавена част също не ме доближиха до името на Г. С. Раковски и напълно ме отдалечиха от посочената във фалшификата 1866 г. Оказа се, че текстът е открит в архива на Иван Ведър на френски език. През 1915 г. за пръв път Никола Шиваров го публикува в превод на български в сп. "Българска сбирка", кн. 5, май, 1915, с. 273-274 (Недев 2009: 44). Първоначално, подведена от изданието на Н. Шиваров, се съгласих, че това е оригинална брошура, написана от основателя на първата масонска ложа в България "Балканска звезда" през 1879 г. Последвалите обаче проучвания на появата на текста дадоха съвсем различни резултати. Изследователят на българското масонство Величко Георгиев проследява пътя на този откъс по следния начин: "...текстът на този документ е аналогичен с текста на същия документ във: Конституция на Великата ложа на Франция, издадена през 1910 г. в Париж, с. 27-30. Без изменения този документ е публикуван от Ев. Спространов през 1917 г. в издадената от него под псевдоним К . Угринов книга "Франкмасонството и началата му". С превод на български език с този документ бил снабден всеки член на ложа "Заря" още през 1914 г. (НАБАН, ф. 73-к, оп. 1, а.е. 21, л. 1, Всемирното франкмасонство и началата му). Без промени текстът на този документ бил поместен като приложение към книгата на немския масонски писател К. Н. Щарке, Франкмасонството като изкуство, издадена в Пловдив през 1919 г. с. 78-80. <...> Няма съмнение, че този документ е преведен от конституцията на Великата ложа на Франция, издание от 1910 г., след като с нея е била снабдена ложа "Заря" или пък е бил донесен от членуващи в тази централа българи..." (Георгиев 1986: 60-61). Действително документът е включен в приетата първа Декларация на великата ложа на България, провъзгласена на 27 ноември 1917 г. и осветена на 7 януари 1918 г.

Какви са изводите от направените справки и как те всъщност се отнасят към разглежданата тук фалшификация. Никъде в други източници, освен в публикуваната през 1919 г. книга на д-р Щарке, не са събрани тези два отделни текста - т.е. изследването на немския автор и брошурата за всемирното франкмасонство. Това дава много сигурни основания да се допусне, че мистификаторът на "ръкописа на Раковски" е разполагал точно с това издание от 1919 г. и върху него е създал своята версия на текста. Следователно появата на този фалшификат може да се отнесе не по-рано от 1919 г.

Последната част от коментирания тук ръкопис, непосредствено след допълнението за всемирното франкмасонство, е озаглавена "Ценностите на живота". И тук няма нищо вече неочаквано. Тя е много внимателна компилация от отделни части отново от книгата на д-р Щарке, но този път от шестата й глава, която носи същото залавие: "Ценноситте на живота" (с. 36). Какви са причините за това връщане напред в книгата, не е много ясно, но личи, че това добавяне е станало впоследствие, защото подписът на Раковски, датата и мястото на написване са сложени преди този откъс. Действително той стои някак си като пришит, не е съвсем на мястото си, но... за него - друг път и на друго място...

Какви са изводите от направените наблюдения? В хода на анализа се натрупаха доста години: първата - 1866 г., взета от самия ръкопис, публикуван фототипно от адвокат Раев; втората - 1869 г. - както вече стана ясно от съчинението на Марин Дринов, чийто цитат присъства в същия този ръкопис; третата сигурна година - 1915, когато е публикуван преведеният от Н. Шиваров текст за световното франкмасонство и неговите начала; четвърта година - това е 1919 г., когато българската читателска аудитория за пръв път получава възможността да се запознае със съчинението върху масонството на д-р Карл Николай Щарке и едновременно с това и с добавката за световното франкмасонство. От тези четири години със сигурност може да се твърди, че най-ранната дата на явната вече фалшификация е след 1919 г.

Със сигурност може напълно да се отрече връзката на ръкописа с името на Раковски. От текстологичните съпоставки става ясно, че текстът умишлено и целенасочено е архаизиран и пригоден към социалната атмосфера на българска среда от 19-то столетие. Във връзка с тази цел неговият оригинал претърпява сериозна редакция по отношение на лексиката, на правописа и пунктуацията, на терминологичния апарат. Умишлено са избегнати исторически реалии, социални факти и имена на авторитети от началото на ХХ век, които биха издали неговата по-късна поява.

Не бих се ангажирала на този етап да правя предположения кой е фалшификаторът? Неговият профил може да се структурира по следния начин: първо - принадлежащ или най-малко завладян от идеите на масонството; второ - отчаян защитник на тезата, че първите масонски структури в България са създадени от Раковски; трето - недобре информиран и ориентиран в хронологията на българската възрожденска книжнина и въобще възрожденската ситуация. На вас оставям въпроса кому е нужно създаването на поредната митологема за първенството на българската нация на всяка цена и с всички средства?

Оказва се, че в днешно време да продаваш Раковски е като "да продаваш подсладена вода" (Стив Джобс)... Защото книгоиздаването е продукт на умен бизнес, защото "ръкописите не горят" и защото следите неминуемо остават... А този текст по-скоро е "Показалец" как да не продаваш Раковски.

ПРИЛОЖЕНИЕ

БЕЛЕЖКИ

1. Всички снимки и цитати от този ръкопис са по негови фотокопия. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Василев 2008:Василев, Р. Масонската ложа и братството на Левски. София: Зенит, 2008.

Георгиев 1986: Георгиев, В. Масонството в България. София, 1986.

Недев 2009: Недев, Н. Българското масонство (1807-2007). София, 2009.

Щарке 1992: Щарке К. Масонството. Фототипно издание. София: Век 22, 1992.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Генчев 2015: Генчев, Славимир. От "Ти, кой си?" до Пътя към Храма. // Културни новини, 22.04.2015 <http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=21264&sid=64> (07.01.2016).

Голям 2014: Голям скандал заради новооткрит ръкопис: Бил ли е Г.С. Раковски масон?. // Blitz.bg, 14.01.2014 <http://www.blitz.bg/news/article/244418> (07.01.2016)

Жекова 2014: Жекова, Славина. Ръкопис на Раковски издава масонските идеали на революционера. // DarikNews.bg - Варна, 14.01.2014 <ttp://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1201834> (07.01.2016).

Масони 2008: Масони свързани с Калофер. // Meteff.blog.bg, 27.02.2008 <http://meteff.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/02/27/masoni-svyrzani-s-kalofer.167716> (07.01.2016).

Нови 2014: Нови документи доказаха: Раковски наистина е бил масон. // Труд, 14.01.2014 <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2912761> (07.01.2016).

Разсъждения 2015: Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина - Г. С. Раковски, Одеса 1866 г. // Gsrakovski.blogspot.bg, 2015 <http://gsrakovski.blogspot.bg/p/blog-page_2141.html> (07.01.2016).

© Десислава Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.01.2016, № 1 (194)