Дарина Денева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ВЧЕРА

Дарина Денева

На мен ли ми изглежда така, или бившите ми съученички наистина не са като останалите хора? Всеки път, като ги срещна на улицата, не мога да повярвам, че са на повече от 17-18 години. Гласовете им, жестовете, мимиките - нищо не се е променило. На срещите на класа пък все ми се струва, че я ще удари звънецът, я някой ще предложи да бягаме от час. Странно ми е, когато някой ме попита: "А ти помниш ли...". Защо трябва да напрягам паметта си, когато цялото ми минало е в един огромен вчерашен ден, в който събитията току-що са се случили и продължават да се случват?! До съученичките ми често вървят девойки, които много приличат на тях и изглеждат с няколко години по-малки - сигурно са дъщерите им. Все говорим как хората се променят, но май това не винаги е така.

пролетна снимка
поглеждам навън -
същият цвят