|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЗВРЕМИЕ НА ГЛЪТКИДафин Козарев Водната повърхност имаше зеленикав цвят и излъчваше свежест. Не се уплаши, когато падаше надолу към нея. Не беше високо. Любопитството й предизвика леки вълнички. Докато се спускаше към дъното, топлината я прегръщаше. Караше я да усеща ъгловатото си тяло заоблено и направо я разтапяше. Всяко кристалче от нея попиваше наситения аромат и се превръщаше в сладък спомен. - Мадам, чаят ви. Както го обичате - с една бучка захар.
© Дафин Козарев Текстът е отличен с трета награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2013). |