КНИГА НА ОВЛАДЕНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ И МАЙСТОРСКИЯ ИЗКАЗ

Антонин Горчев

web

В най-новата си стихосбирка "Аритмия във три октави" Теллалов демонстрира зрялост и изкристализирало творческо кредо. Въпреки че е привърженик на постмодернистичното начало в изказа, той не остава на позицията на тоталното отрицание на ценностите на предходното поколение творци; времето на експеримента за него вече е изтекло, защото е взел най-доброто от възможностите на новия стил и започва да ги надгражда. В двата цикъла на стихосбриката - "Аритмия във три октави" и "Лутане към своя край, лутане към своето начало" - Тони запазва външните белези на постмодернистичното писане, но изпълва стихотворенията си с дълбока лиричност и сериозен размисъл за живота, смъртта и безвремието, в което е принуден да твори. За мен тази книга е преломна в развитието му като творец. Внушенията му са изчистени и разбираеми, а в поетичните си обобщения той се извисява над конкретността и стига до глобалното. Финалът на стихотворението му "Детство" може да краси всяка антология на съвременната българска поезия:

Боже, колко свобода
без капчица пролята кръв.

Ще цитирам още един финал на стихотворение от новия сборник на Тони Теллалов – този на творбата му, дала заглавието на втория цикъл от книгата - "Лутане към своя край, лутане към своето начало", защото той е добър пример за умението на автора пестеливо, без излишен драматизъм и крещящи метафори да даде простичък отговор на простия, но генерален философски въпрос - кой съм аз и накъде съм тръгнал:

защото там е просто там
където
можеш да поставиш точка
на мястото където си

Стихотворенията в новата книга на Тони Теллалов вълнуват и впечатляват. Това е книга на овладения експеримент, дълбоката лиричност и майсторския изказ на автора. "Аритмия във три октави" ни представя един по-дълбок, по-мъдър и зрял творец. Тя е сериозна заявка на автора за търсене на свое място в съвременния литературен живот.

© Антонин Горчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.03.2013, № 3 (160)