 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОРЕХ
Във двора каменист, дълбоко
забил със корени темел,
растеше орех - пъстрооко
над детството ми поглед свел.
С върлина всяка есен строго
го биеха - да дава плод.
Летеше шумата до Бога,
плодеше орехът нов род.
В черупките му топли, свити,
тежаха ядките на кръст.
С тютюнец тук на дядо дните
клоняха в сенчестата пръст.
Но впи секира остро жило
в горчивата от сок кора.
Дървото рухна мълчаливо.
След месец дядо ми умря.
© Антонин Горчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2013, № 5 (162)