 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИНАГИ
Ако смъртта е потъване
за останалите на брега,
разбирам защо,
когато отпътувам,
казваш, че ме чакаш
да изплувам,
разбирам
защо се завръщаме,
преди от дома ни,
от миналото,
да не е останало нищо
за запомняне.
Събрани сме
винаги, завинаги
в чужди спомени,
удавник до моряка,
човек при човека:
плаваме живите,
плават и мъртвите.
© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.04.2020, № 4 (245)