 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕ РАЗБИРАМ
Боже, думите са последни
глътки от оцета, последни
призраци
на просяци край пътя.
И потъват в пушека
на паметта. И осветяват
кръвта на жаждата
под ребрата на мисълта.
И водата е спомен.
И горчи утехата -
и не вкусвам,
и не разбирам,
и не знам
защо отеква речта,
сякаш е само дим
от мъртъв език -
изплувал - за да има
какво да жертваме,
докато изправят човека:
изправят го
като пламнал кръст
в центъра,
центъра на огъня.
© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2021, № 2 (255)