Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧОВЕК
web
Задомяват се
гласовитите гарвани
по клоните на кухите дървета.
Разговарят горе
за тънкостите на пръстта,
за пропълзяването на стъблата,
докато се спускаме ниско,
по-ниско от корена,
от смъртта. И надолу
разказваме, че сме живи все още,
че човекът е форма
за допълване - равна
на първите слова. И нататък
е земя - износила, произнесла
всички думи, полети,
всички
времена.
© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2019, № 8 (237)
|