Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗЛИТА ДУШАТА НА КУЧЕТО
web
Слънцето се усмихна на помияра,
хвана го за лапа -
към облаците поеха,
душата на кучето скимтеше,
а езикът му
червен като ягода.
Покатериха се на един покрив,
сипаха си мляко от чешмата,
поникнала на комина;
очите му блестяха.
Облиза слънцето по челото,
после продължиха нагоре.
© Александър Байтошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2013, № 4 (161)
|