НОВ ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Зоя Барболова

web

Въпреки че интернет в много отношения все по-активно измества употребата на книгите, то речниците все още широко се използват като справочна литература и са предпочитани като по-авторитетно средство. Още повече когато става въпрос за специализирана лексика, приела научното название "термин". Осъзнали тази необходимост на обществото, членовете на Секцията по терминология в ИБЕ "Проф. Л. Андрейчин" при БАН вече едно десетилетие активно работят по този въпрос. Резултат от тахната дейност са Терминологичен речник по природни науки (2006, 462 с.) и Терминологичен речник по хуманитарни науки, (2007, 498 с.). Наскоро излезе и последният им речник - Терминологичен речник по обществено-политически науки (под ред. на чл.-кор. проф. дфн М. Попова и доц. д-р Б. Попов от ЮЗУ "Св. Ив. Рилски" - Благоевград) (2012, 527 с.). Участниците в авторския колектив са: чл.-кор. проф. дфн Мария Попова, Адриана Христова, доц. д-р Борислав Попов, гл. ас. д-р Екатерина Петкова, Кристияна Симеонова, доц. д-р Маргарита Василева и доц. д-р Сия Колковска.

Въпреки липсата на номерация, този речник фактически се явява трети том от поредицата терминологични речници. За това говори обстоятелството, че той следва концепцията на предишните два тома, което предопределя неговия жанр, а именно тълковно-енциклопедичен речник. Разположението на речниковите статии е по азбучния ред на термините. Съхранен е и моделът на структурата на статиите, с тази разлика, че тук е разширена енциклопедичната им част след дефиницията. Това е един огромен плюс, защото по този начин се обогатява информацията, което води до по-пълното изясняване на съответните понятия, явления, събития.

Същевременно този речник би могъл да се приеме и като пряко продължение на том втори (Терминологичен речник по хуманитарни науки), тъй като включените в него термини се отнасят към една друга група научни направления, включващи се в същата сферата на науките. Несъмнено това е предизвикано, от една страна, от факта, че към областта на хуманитарните науки се отнасят голям брой научни дисциплини, а от друга - от наличието на изключително голям обем термини в обществено-политическата сфера.

Условно, трудът може да се раздели на две части. В първата от тях, както е прието, са дадени концепцията на Речника, обясненята за начина на ползването му, за подбора на термините (с. 7-17), различните съкращения, основните източници и условните знаци (с. 18-23). Във втората част е разположен корпусът на самия Речник (с. 25-527), в който са представени основните термини и някои названия, отнасящи се към обществено-политическите науки - история, политика, политическа евроинтеграция, право и етика. Този, както и предхождащите го терминологични речници, не е предназначен за специалисти, но освен на учениците и студентите, изучаващи съответните дисциплини, той може да задоволи потребностите на широк кръг ползватели - учители, интелектуалци от други области на науката и изкуството, бизнесмени и т.н., както и на всеки любознателен читател.

Особено полезни са термините, отнасящи се към съвременната политико-икономическа ситуация в страната, евроинтеграцията и международната политическа обстановка. И това е естествено, като се има предвид, че значителна част от тези термини са нови за терминологичната система на българския език (напр.: еврокомисар, европарламент, евроизация и др.) и като такива някои от тях не са напълно ясни за широката общественост, а понякога дори за част от интелигенцията на българския народ, като напр.: сложно-съставните синоними Европа на различни скорости, Европа на две скорости, Европа на концентричните кръгове, Европа на променливата геометрия (с. 159). Представянето на тези синоними както на съответното място по азбучен ред, така и заедно с препратка към приетия за основен термин постепенна интеграция (с. 369) във всяка от тези статии придава на труда и характер на синонимен речник. Това е един интересен подход, изключително практичен за ползвателите.

Ценен принос на Речника са названия на чужди политически организации като АЛ КАЙДА, АЛ ФАТАХ и др.под., които също са доста замъглени в съзнанието на част от обществото. Включването на тези термини и тяхното научно тълкуване е голяма заслуга на Речника. Интерес представляват и редица термини от древната история, които също са популярни само сред специалистите (вж.: аргировул, ареопаг, Аварски хаганат и др.). Включването и тълкуването на термините, означаващи различни религиозни секти и течения, също има сериозен принос за обхвата и качеството на представения труд. Това ще помогне на интересуващите се да се ориентират в тази сложна материя.

Компетентният авторски колектив с вещина е предал в енциклопедичната част на статиите, когато е необходимо, и различните мнения по отношение на съдържанието или други проблеми при някои от термините като напр. при псевдоетнонима прабългари (с. 370-371), който днес се използва като едно от названията, обобщаващи племената, участващи в конфедерацията на Волжска и Дунавска България.

Стойността на Речника се увеличава от ценните препратки чрез индекса "Срв. с" към други статии, отнасящи се към една архисема или тема, като по този начин статиите се обвързват и обединяват в рамките на една тема. В някои статии се срещат няколко такива препратки, които позволяват на читателя да си изясни съответното понятие от различни аспекти и в контекста на основните термини в сферата на една тематика, напр.: "РЕЛИГИЯ, религии. Ист. <...> Срв. с анимизъм и тотемизъм. <...> Срв. с култ. <...> Срв. с политеизъм и будизъм <...> Срв. с монотеизъм, юдаизъм, ислям и християнство. <...> Срв. с Библия и Реформация. <...> Срв. с католицизъм, протестантство и православие. <...>" (с. 407) или в случаи като "РЕГАЛИИ, ед. регалия. Ист. <...> Срв. с инсигнии" (с. 404). Всичко това от своя страна дава възможност за по-лесната ориентация в сложната материя от термини и за взаимното допълване на информацията към статиите. Понякога препратките в една статия са към антонимни понятия, с което авторите създават база за съпоставяне и чрез противопоставянето авторите постигнат по голяма яснота на термините. Това решение също има практическа насоченост и допринася за уточняването на даден термин. В този смисъл Речникът като цяло се явява аналитично и концептуално обобщение на съвременните практики и знания в областта на терминологичната система на българския език, логически свързана с интелектуалната собственост на нашия народ.

По принцип справочната литература, към която се отнасят и речниците, особено терминологичните, е с най-голяма практическа приложимост. Бързите темпове на научно-техническото и политико-икономическото развитие в наше време непрекъснато се следват от езика, който е принуден да реагира автоматично, създавайки нови термини, които без съответните речници трудно се осмислят от широките слоеве на обществото. Голямата им потребност налага все по-бързото създаване на този тип речници и тяхното реализиране. Това се потвърждава от търсенето и бързото изчерпване на предишните два тома на поредицата "Терминологични речници", което същевременно доказва, че този тип литература днес е много необходима като един от преките инструменти за езикова информираност, обогатяване на речта и правилна употреба на неологизмите от българското общество.

© Зоя Барболова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2013, № 6 (163)