VI. ОТНОВО КЪМ НАЧАЛОТО

Зоя Барболова

web | Митологично-семантичната структура...

Наличието на думата сур като коренна или под формата на мотивираща основа в различни, смятани днес за неродствени, езикови семейства като индоевропейското, монголо-татарското, тунгузо-манджурското, тюркското, угро-финското и арабското, поражда идеята, че това е една от думите, която води началото си не от ариоалтайската епоха, а от ностратическата. За това говори и почти универсалното преклонение пред слънцето, смятано понякога като продукт на огъня.

Нейните днешни рефлекси са следствие от лексико-семантични развойни процеси, протекли посвоему в различни посоки при различните езици, съпроводени от фонетични и словообразувателни изменения. Съобразно начина на мислене и възприемане на заобикалящата ги действителност, те са правели непонятни днес аналогии, които са определяли деривационните модели и процеси. Измененията й в различните картини на света през вековете са съпровождани от перманентните промени в лингвокултурните системи на различните народи, които още по-плътно заличават първичния фонетичен облик и неговата семантика. Често някои фонетични промени са мотивирани от необходимостта за отбелязване на смислови различия в рамките на един понятиен кръг с определен център. Навярно в тези процеси са играли съществена роля метафората и метонимията, а още повече табуирането и евфемизацията (която понякога се изразява само с промяната в един звук¹), както и народната етимология, последвала, след като първичното значение на името вече било заличено. Те са една от причините за това, че езическите божества имали по много имена, в някои случаи десетки. Трудно е, ако изобщо е възможно, от днешен аспект да се установи кое от тях е първично и защо в едни от родствените езици то се запазва, а в други не и да се проследи във всички случаи логиката на техните фонетични изменения. Всичко това затруднява реконструкцията на вътрешната структура, както и откриването на етногенетичния произход на съответните лексеми.

И все пак всяко нещо има своето начало. Фактът, че думата сур се открива предимно в тюркски и угро-фински езици, частично в монголските и туранските, наличието при тях на названия на празник и божества, свързани със слънцето, чиито названия най-вероятно са производни от сур (хур, чур, шур), сочат, че етногенезисът на тази дума, т.е. думи, е по-скоро алтайски. Тук не бива да се забравя и наличието на личното име Surya в орхоно-енисейските паметници.

Хипотезата за алтайския произход на сур // сур- може да се подкрепи с факта, че, според изследователите на санскритската литература, в "Ригведа" образът на Суря "е незначителен и слабо антропоморфизиран. В следведийския пантеон обединява функциите на др. соларни божества (Савитара, Вивасвата и др.)" (Словарь 1996: 407). Според същия речник този бог е "дошъл" от Иран, поради което "Статуи С/урьи/, изображали его в скифском платье, с ногами в сопогах или скрытыми педком колесницы, с серьгами и диадемой на голове и лотосами в руках". Като се има предвид широкото географско пространство, което скито-сарматските племена са заемали в Азия и Европа и обширните територии на номадските им преходи, по време на които са били във връзка с алтайските народи и са участвали във формирането на редица "нови" етноси, не е изключено те да са заели както прилагателното сур, така и това божество заедно с името му, от алтайските племена още в праисторически времена, придали са му свой облик, а после са го разпространили.

По отношение на Хелиос битува мнение, че това не е типично гръцко божество, доколкото „концепцията за бог на слънцето е била повече или по-малко универсална в древността..." (Джордан 1988: 369). Всъщност фонетичният облик на основата хел- сам по себе си подсказва, че ако е изконно, щеше да запази облика сур-. Същото би могло да се каже и за изнесените по-горе божества в иранските лингвокултурни системи. Що се отнася до названията на божества, свързани със слънцето, в езиците-наследници на праалтайските езици, то там фонетичните изменения са резултат от различни езикови и когнитивни явления, но и там би могло да има обратно заимстване.

В запазването и пренасянето на тези данни през вековете няма нищо странно и фантастично. Познати са редица случаи, при които са съхранени спомени от древни контакти и културни взаимодействия на разнородни етноси. Особено интересен в това отношение е "Нартският епос", в който някои от имената на героите са от монголски произход и са ярко свидетелство за историческите контакти на предците на осетинците с монголите още преди новата ера (Абаев б.г.). Изглежда, тук ситуацията е подобна.

В подкрепа на тази версия бихме прибавили и това, че според древногръцките историци традиционният бог на слънцето при скитите е Ойтосир (Гойхосир, Гойтосир), а напитката сура при индийците не е така значима като сома, която е посветена на бога на луната, докато при редица тюркски и угро-фински народи тя е реална, а не митична и действително се използва като обредна напитка².

Въпреки това е възможно и обратното, което означава, че сред иранските племена може би е имало и такива, при които изконният начален звук s (както е в санскр.), да се е запазил или под влияние на други езици да се е възстановил³.

И все пак, по-вероятно e sûr да е от алтайски произход, откъдето е зает в китайски, в скито-сарматски, а от тях в санскрит, където впоследствие е настъпило контаминация с hwar. Това до известна степен е видно в персийските езици и в частност в осетински.

БЕЛЕЖКИ

1. В руската дума пращур ‘прадядо, прародител’ е съхранена думата щур, която най-вероятно някога е съществувала самостоятелно със значение ‘дядо’, а още по-рано - ‘слънце’. Освен това, макар и спорен, в славянската митология се явява бог Чур // Щур. Изхождайки от обстоятелството, че според "Слове о полку Игореве" руснаците са внуци на Дажбог - бога на слънцето, то би могло да се приеме, че едно от имената, може би най-старото, на Даждьбог е Сур, което на славянска почва става Чур // Щур. Очевидна е аналогията със ситуацията в осетинския епос. [обратно]

2. Според редица изследователи “начиная с Б. Мункачи, предполагается связь слова санскр. súrā- - согласно древнеиндийской традиции, грубый опьяняющий напиток, использеумый низшей кастой súdrā (родств. авест. hurā ‘кумыс’, hur ‘алкогольный напиток’)” (Шервашидзе, цит. по Федотов 1996б: 30). Но хмелната напитка сур и до днес се използва като обредна в Република Коми. Тя е позната на удмурите със същото название, а в други угро-фински езици, това са: сыра // сырд // пура (в мар. диал.); сор (в. манс.); sör (унг.). В чувашки тя се нарича сăра и също е свързана с редица обреди - сăра чяк(л) ‘вид обред - молене с бира’; ял сăри ‘обред в чест на новата реколта’; сăра-качка ‘бира и свързаните с нейното приготвяне работи’; сăра курки ‘дървена чаша с особена украса за пиене на бира’ и т.н. Съответствие на названията в кирг., каз., алт., тел., саг., койб., кач. е сыра, а в тур. - şira. [обратно]

3. "Учитывая этническую пестроту скифского мира, логично предположить, что и язык скифов вырабатывался в ходе последовательных относительно разнородных лексических напластований. Скорее всего, скифский язык явился результатом ассимиляции местным скотоводческим и земледельческим населением элементов культуры пришлых кочевых племен при воздействии со стороны периферийных оседлых цивилизаций." (Дремин 2006). [обратно]

© Зоя Барболова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.03.2012
Зоя Барболова. Митологично-семантичната структура и произходът на прилагателните сур и сурва в българския език. Варна: LiterNet, 2012.