V. ДРУГИ ПРОИЗВОДНИ И СЕМАНТИЧНИ РЕФЛЕКСИ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ СУР И СУРОВ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Зоя Барболова

web | Митологично-семантичната структура...

1. В българските диалекти се откриват глаголи със значение ‘изгубвам настроение, омърлушвам се, обикновено след неприятна вест’ - възвратната форма усурвам се ‘мръщя се, правя кисела физиономия’ и насурявам ‘получавам цвета на зреещ плод’, но и ‘още зрее’, които изглежда също са производни от сур. Тези глаголи напомнят прилагателното усуреста в израза сурна вода усуреста (вж. в предните глави). Словообразувателната мотивация при тях е по-сложна. Въпреки това би могло да се допусне, че се мотивира с мимиките, които човек прави, когато се опитва да гледа "слънцето", т.е. сур, или когато слънцето е много силно, за което напомня и изразът "слънцето му /ми, ти/ блести в очите". От друга страна, в узбекски откриваме съществителното сур-сур ‘1) свада, кавга; 2) сбиване’.

Глаголът насурявам обаче изглежда се отнася към древно вярване, според което в плодовете се натрупва слънце, т.е. слънчева енергия, за да зреят. На днешния начин на мислене това също не е съвсем чуждо - подсъзнателно знаем, че, за да зреят плодовете, е нужно слънце. Но тук е налице също и конотацията ‘необработен’ или по-скоро - ‘естествен, натурален’, получен по естествен начин, т.е. с помощта на боговете.

2. Впрочем при храните под необработен се има предвид необработени с помощта на изкуствен огън. Напитката сура не се приготвя чрез варене, а като се остави да ферментира, вероятно на слънце, т.е. по естествен начин. В този ред на мисли стигаме до идеята, че същата сема е заложена в дълбинната структура и на съществителното суроватка ‘течността, която се изтича при цеденето на прясното сирене’ - тази течност също не е топлинно обработена, както и самото сирене (рус. сыр), за разлика от изварата, която се получава чрез варене, т.е. с помощта на изкуствения огън. Впрочем названието за вино в ст.-тюрк. е sürmä, а оставените по-дълго време на слънце мляко, вино и др.под. придобиват кисел вкус. Това обяснява значението ‘кисел’ на д.в.н. sûr и др.-исл. surr, а също др.-исл. sýra ‘кисело мляко’ и т.н. (Фасмер 1987б: 810). Тази ситуация отново потвърждава хипотезата за ариоалтайския произход на думата и различните семантични направления в нейния развой.

3. Дали същата семантика не е заложена и в прилагателното суров, -а, -о, -и? Подобно на сур то също е многозначно и е словесен знак на няколко качества: 1) ‘влажен, който не е напълно изсъхнал’ Покрай сухото гори и суровото; 2) ‘необработен, който е в естествен вид и състояние’ Сурово месо; Сурови зеленчуци; 3) ‘недопечен, недосварен’ Хлябът е още суров; 4) ‘строг, сериозен, безкомпромисен (за човек)’; 5) ‘неблагоприятен по отношение условия за живот’. На пръв поглед то няма нищо общо със слънцето, но конотацията ‘естествен’ е ясна. Впрочем в руски суровы ІІ означава ‘неизбелен’ (за платно), т.е. с естествен цвят (вж. по-горе сура вълна, сура прежда). Ив. Венедиков също допуска, че „От този корен (т.е. сур - б.м., З.Б.) е образувано прилагателното „суров”, което има значение, от една страна, на строг, твърд човек, от друга страна обаче, „суров” се противопоставя на „сух” при растенията.” (Венедиков 1995а :141).

По всяка вероятност това именно е последният етап от семантичните развойни процеси на коренната дума сур, приело в руски и фонетичния облик сырой. То се явява като трето семантично направление, което се съхранява предимно при северните и западните индоевропейски клонове, където думата също се проявява с различия в коренната гласна и семантиката.

Спорна е етимологията на съществителното сироватка // суроватка ‘течността, която остава от млякото при правене на сирене или масло’, разпространена върху цялата славянска територия и в много други индоевропейски езици под различни варианти със същото или с близко значение. Основата на думата се открива като самостоятелно функционираща лексема и в тюрските езици с основно значение ‘кисело мляко’ (напр. suorat) (вж. БЕР 2002: 694-697). Тези факти навеждат на хипотетичната мисъл, че не е напълно изключено и тя да е производна от сур с еволюирала семантика и вероятно близка по мотивация със суров и рус. сырой ‘влажен’. А може би просто означаваната течност е била приемана като разновидност на божествената хмелна напитка суря.

Изглежда, че в една или друга степен във вътрешната структура на всяка от изнесените в тази работа лексеми е залегнала връзката със семата ‘слънце, слънчев’. Но дали наистина е така? На този въпрос категорично могат да отговорят ностратиците. Засега бихме могли само да предположим, че различните лексико-семантични полета, представени в тази работа, са резултат от разнообразни фонетични, словообразувателни и семантични развойни процеси, формирали няколко гнезда с общ корен/основа, водещ началото си от ариоалтайската епоха. В различните езикови семейства и групи в "еволюцията" на думата се включват и други езикови закони, които се преплитат с митичното възприятие на света и пораждат структурата на семантичните развойни направления и логиката на нейното създаване. С течение на времето се включват и други както лингвистични, така и екстралингвистични фактори, които в съответствие с лексико-семантичните потребности стимулират или спират развойните процеси на един или друг корен/основа.

© Зоя Барболова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.03.2012
Зоя Барболова. Митологично-семантичната структура и произходът на прилагателните сур и сурва в българския език. Варна: LiterNet, 2012.