Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОЛЕТНА УМОРА
се казва
web
седя край себе си приседнал
под някакви нелепи дати
и някак си възлязъл до върха
като изменник на сезоните - ни жив ни мъртъв
и сякаш ни сред свои ни сред чужди
съм зимувал плакал и празнувал
слънцестоенето
времестоенето
студостоенето
стърченето
стоически
и исторически
сред писмена най-после заличени
истина ви казвам: тук няма хищни птици
тук на това място.
Имаше едни ей по-натам
но тях пейзажът ги захвърли като непотребни птици
съвсем отвъд себе си
когато трябваше да си смени грима и сутиена
и въобще всичко си смени,
за да изкара някой лев
кокичетата си продаде даже
и презерватив нахлузи да не би
да се възпроизведе чрез мен.
Като пробуждаща се мечка изпосталял и сънен
седя на този пън
завързан със въжетата на мравките
и някак си обвързан
и трия с лапата очи
защото плача без да знам защо
и криво гледам кривото дърво ей там
където пролетта се мъчи да зачене пролет
от кълвача.
Пладнувам, истина ви казвам.
Копнея си следобеда да завали все нещо
и заличи
каквото сътворих дотук на онзи пън в гората тилилейска.
А после може да си събера коприва в найлонова торбичка
за да съм железен воин.
Може и да повървя, но малко, само ей дотам.
Може и да си седя докато мръкне. (Ами после?)
Може и така, и иначе.
Може да си кажа на всеослушание и името
но жалко, ще го сменям за сезона.
Може да си кажа и майчиното мляко
ако попадна в плен и ме измъчват дълго и без капка жал.
Е, ами да тръгвам бавно и полека.
Не, по-добре да си остана
с цветето в ръка.
Не, по-добре да си остана същия - зелен и уморен
ленив, последен, тук, накрая.
Не, по-добре да си призная всичко
тук и сега, веднага.
Не, по-добре да си мълча до следващата пролет,
и без това езика ми гласа ми всичко ми
въжетата на мравките овързаха и минаха
отвсякъде и всичко ми изядоха
напълно всичко
Това е то цялата истина и я изрекох лично на вас във очите (да се чете прозаично).
Последно:
Любима, високо застани и хубавичко ме разгледай!
...
© Юрий Лучев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2012, № 10 (155)
|