Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРЕВА
web
На Андрей Германов
Въже от дим се вие над Боженци,
небето дърпа, пада ниско то.
И в светналите под чешмите менци
се дави бавно есенно листо.
Спотайва се в гредите дървоядът,
но точи зъб - живота да руши.
Стариците до огъня присядат
със тънки като косъм бял души.
Едничък полъх нишката ще скъса.
Ще плъзне в огъня змия от прах.
И ще откриеш в паметта си къса
как си забравил изведнъж за тях.
Стариците се бориха с тревата...
Не чуваш звън от острите коси.
По-тихо е заглъхващото лято
и ти си тих, а може би... не си.
А може би душата ти, поете,
гори от смисъл мъдър и голям -
да се пребориш сам със стиховете,
да се пребориш със тревата сам.
1973 г.
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2015, № 2 (183)
|