СЕНКИ

web

Аз не познавам вече този свят.
Любимите неща са малко вече.
И на монети дребни съм обречен
с леглото празно и с трохите хляб.

Часовникът ме смила ден след ден.
Отдавна беше - моите връстници
потънаха в живота, странни птици...
Но аз не питам никого за мен.

И разговарям в себе си сега.
И слънцето ми става брат единствен.
Стоя си върху масата разлистен -
мухите дребни само ме четат.

С дървото разговарям само аз,
с дъжда студен и есенния вятър.
И знаци пиша, без да ги изпратя,
защото губя към живота страст.

Зелената ми шапка пожълтя.
В тревата се държа със всичка сила.
Над мен земята се е наклонила
с тревожни сенки на цветя.

© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)