Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РИСУВАМ
web
Рисувам думите, рисувам оня,
родeн от думите, роден от риска.
Рисувам спомените с къса ризка
след залповете в пепелта от коня.
В квадрати, в кръгове, в спирали
рисувам мисли, векове проспали.
Рисувам неродени техни звуци -
замръзнал огън в зимните капчуци.
Рисувам пепел, в пепелта да пърха
крилото, да разпалва стърка.
За живите, родени в разсипните,
рисувам покрив от калта на дните.
В охолство, в страсти и в поквара
света рисувам до самотна гара.
Но влак не може четката да вмести -
там шета смърт... Рисувам стаи тесни,
където зъзнат сироти събрани,
макар да викам, че това са врани.
Пияници рисувам през мъгла навлезли,
надвесени над чаши, всъщност бездни.
Рисувам свещ, децата ми събрала
да им разкаже истината цяла -
как, нейде в здрача, моята свещица
гризе от четката една къртица.
Рисувам радостта в минорна гама,
рисувам и мажор, пиян да плача
за тази, дето шала си окача
на гвоздея, забит от вас в дланта ми.
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2013, № 12 (169)
|