Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПТИЦА БЕЗ ОЧИ
web
Смеха си аз изядох
и шапката дори.
Раздяла ми се пада.
На теб - балон с пари.
От бялата ти рокля
остава само шум.
Човек с какво се стопля -
с тъга или куршум?
Засича пистолетът -
с алиби съм обут.
Навярно вече светя,
но само че от студ.
След любовта си кратка
оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи -
в небето да се блъска,
във песен да мълчи.
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2013, № 12 (169)
|