Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРАГ
web
На Ивайло Балабанов
Надежда последна на кладата пратили,
окичили с гарвани зимния ден,
безславно неверните мои приятели
крилца изгорени протягат към мен.
Смениха ме вчера за панделки шарени,
за стълби от пясък, за блажен уют.
Сега от мъглите ме гледат попарени -
мирише в дома им на кражба, на студ.
Пред прага на моята мъчна поезия
децата си водят с молитви, че пак
ще могат да стоплят замръзнали глезени,
гърла да оплакнат зад нейния праг.
И тъмни души като кърпи размятали
след влака на сетния радостен ден,
препъват се моите мили приятели
в стиха ми и падат по пътя към мен.
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2013, № 12 (169)
|