|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОЕТИТЕ БЪЛГАРСКИ
web
На Иван Динков
Едва ли някога ще спре часовникът.
И да издъхнем, той ще продължи,
кълна се в моята поезия, дължи
на мен и вас живота си виновникът.
Съдби, и то какви, свистят в пружините...
Как ще изчезнем - там звъни стихът,
там кърви от дактила жив текат
сърцето да нахранят на годините.
Какъв порой от болки, от събития!
И драмата ни днешна е в това,
че думите са живи сетива,
а сетивата - утрешни открития.
Не само личности, а поколения
ще изживяват всекиго от нас.
Но в този Божи ден и в този час
поетите вървят към заколение...
26.04.2003 г.
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2015, № 2 (183)
|