Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРИЯ НА ХУДОЖНИКА
web
Пере момичето на двора
на херувимите крилете.
И щипките щурци са златни,
накацали по снежни рози.
Горят гърдите му - две нимби,
затворени във златна мрежа.
Усмивката му Бога мами
и сладка е като череша.
Кой би могъл да си помисли...
Когато дойде мъжки вятър,
върху черешите ще стъпи.
Ще загорчи като костилка
усмивката, ще го задави.
Ще мъкне тежките панери
с повехналите мъртви рози,
а щипките върху прането
ще се превърнат просто...
в щипки.
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2015, № 2 (183)
|