ПРОШКА

Венелин Бараков

web

Тя се обърна към него. Впи изкусителен, остър поглед в кафявите му очи. Той беше късо подстриган, вчесан небрежно. Тя имаше дълга, права, кестенява коса и искрящи, маслинови зеници. Той беше сурово издържан и модерен - черно кожено яке и черни панталони, с режещ ръб. Тя бе подчертала цялата си женственост: издути форми, покрити с ефирна и прозрачна блуза, къса черна пола, дълги крака, изложени на показ в черни дамски чорапи.

Сериозността на лицето му я привлече. То изразяваше воля в стиснатите, тънки устни; младежка свенливост в подчертаната, леко заоблена брадичка; аристократизъм и дух в изпъкналия, остър нос, който стърчеше високомерно и предизвикателно; топлина и нежност във влажните и дълбоки очи. Личеше си, че е изтормозен, притеснен, объркан. Тъмните сенки и кръгове около очите издаваха тревожност и недоспиване. Въпреки това се владееше много добре - движенията на ръцете му бяха плавни, бавни, почти тържествени и демонстративни. Сякаш искаше да убеди околните, че е в добра форма и със силен характер. Стана любопитна. Нещо й убягваше.

Той гледаше пред себе си. Движещите се хора. По-скоро между хората. Погледът му ставаше втренчен, продължителен, отнесен. Губеше представа за времето. За действителността. Търсеше. Ровеше. В себе си. Мислеше, пресмяташе. Образи, картини, събития. Обещания, взаимност, нарушени клетви, безсърдечност, безразсъдност, напрежение, болка, разочарование, загуба. Всичко връхлиташе върху му с такава сила и бързина, че едвам смогваше да диша. Забравяше да всмуква от цигарата, пепелта й се ронеше по масата, кафето му изстина.

Тя се сепна. Ами, да. Това беше онзи мъж, който й помогна да си събере плодовете от скъсаната найлонова торбичка в хипермаркета. Тогава той с готовност й се бе притекъл на помощ, грижливо бе коленичил пред тълпата зяпачи, от които й се бяха разтреперили ръцете. Тя слагаше плодовете в торбата - те излизаха навън. Смешна работа или по-скоро абсурдна. Не можеше пред толкова подигравателни погледи да прецени движенията си и стана за посмешище. Тогава се бе появил той.

Същият мъж. Сега пуши спокойно цигара, но вътрешно е напрегнат. Личеше си по изпънатите страни на гладко избръснатото му лице. Сякаш, ако предприемеше друго движение, щеше да се пукне като кристална чаша. Тя реши да действа.

Стана и тръгна към него. Той я забеляза. За миг лека нотка на живост премина през хубавото му, младежко лице. Тя спря пред него. Сподели, че се познават случайно; припомни му за случката в хипермаркета. Той отвърна, че е забравил, че не си спомня. Излъга.

Беше я огледал още преди да седне. Само секунда му беше нужна и той се сети коя е тази жена. Беше я харесал още там, в магазина. Използва слабостта й, за да й направи впечатление. Не успя. Тя много бързаше.

Сега съдбата го изправяше пред нея отново. Той я покани. Ръцете му се овлажниха и потрепериха. Запознаха се. Заговориха. Изпиха по едно кафе. Всеки четкаше другия. Той й предложи да изпият по едно питие. Тя се съгласи. Замаяна от уискито и доволна, тя предложи да сменят заведението. Той усети, че нещо в стомаха му се свива. Познато чувство. Вечерта се очертаваше хубава. И да свърши добре. Поредната раздяла с жена му беше разклатила мъжкото му достойнство и самочувствие. Жената пред него, която го изпиваше със страстен взор, не задаваше лични въпроси. Явно си търсеше. Беше готов да й даде.

Вечерята в ресторанта мина забавно и оживено. Танцуваха. Пусна й ръка. Тя не се възпротиви. Платиха и тръгнаха с такси. Бяха превъзбудени, желаещи. Гушкаха се един-друг в колата. Той отпусна ръката си леко в скута й. Дълго рови в бельото й. Тя събу вече ненужните, мокри бикини и ги сложи в чантата си.

Шофьорът спря пред неговия блок. Той бързо плати, остави щедър бакшиш и двамата като сенки изчезнаха във входа. Асансьорът беше на партера. Влязоха. Тя впи устни в неговите. Искаше да го направят в асансьора. Той не се възпротиви. Повдигна чевръсто крака й и нежно я подхвана зад врата. Отметна косата й. Отпусна колана и панталоните му се свлякоха. Внимателно проникна в нея. Беше вълнуващо, страстно, безотговорно, нахално, неприлично. Всеки момент някой от комшиите на етажа можеше да излезе от апартамента си и да отвори вратата на асансьора. Не му пукаше. Не можеше, не искаше да мисли. Само той и тя бяха сега. Сега, означаваше целия свят, пространството, времето, Бог, съдбата и дявола. Движенията й издаваха опитност, перверзност, чувственост, експерименталност. Тя искаше. Той даваше. Навсякъде. Накрая свърши, след като я попита.

Тя започна да се оправя. Той изтръска панталона си, излезе от асансьора и се приготви да отключи жилището си. Общото семейно огнище. Скоро щяха да се разделят официално с жена му, което означаваше подялба на имуществото им. Прогони черните мисли и пъхна ключа в бравата.

Тя среса косата си и се погледна в огледалото, за да си сложи червило. Беше доволна. Мъжкарят си заслужаваше. Щяха да се чукат цяла нощ. Тоест, тя щеше да го чука. Харесваше точно този тип мъже. Знаеше, че са добри в леглото, но рядко си лягат с чужди жени, защото са романтици и обичат семействата си. Тя се усмихна в огледалото. Той имаше проблеми. Уцели момента. Беше адски хубаво. Никога преди не беше правила секс в асансьор.

Той отвори вратата на апартамента и я покани. Тя пристъпи уверено, лъчезарна и усмихната. Той затвори вратата и се обърна. Внезапно пребледня. Холът отсреща светеше. Вратата се отвори и пред тях изникна жена му. Беше му простила.

© Венелин Бараков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2012, № 3 (148)