|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗКУСТВОТО НА ДУМИТЕВенелин Бараков Писането е свещенодействие. Когато сядам зад компютъра или над белия лист аз задължително се подготвям. Като за обред, ритуал. Изхвърлям всички мисли от главата си. Сядам и чакам. Нещото, да се появи, да се случи. Вдъхновение. О, колко обичам тази думичка. Тя носи сладост. Толкова е проста, крехка, ефирна и прозрачна. Тя е като оргазъм за душата. Чакам. Постепенно се успокоявам. Слушам. Дълбоко в себе си. В душата ми се чува един далечен глас. Той ме повежда. Тихо шепне думите, които аз само записвам. Редя дума след дума. Забавям и забързвам ритъма. Вече си играя с думите. Както поискам. Игра на думи. Писането се превръща в детска игра. В тази игра трябва да си безкрайно честен и почтен. Не бива да лъжеш. Думите са свещени. Не бива да попадат в лапите на нечисти хора. Които да ги експлоатират за своето его. Думите са оръжие. Те се забиват право в душата. Лечението е дълго. Понякога неизлечимо. Душевната чистота е вратата, която те отвежда в света на думите. И тайните. Изваждаш ги на светло, върху екрана или белия лист, и те стават видими. Затрептяват заедно с твоите чувства и настроение. Ти им придаваш своето настроение. Закодираш го с думи върху белия лист. Думите носят послание. Образи и картини. Влизаш в ролята на художник или поет, на скулптор или ваятел, на ментор или разказвач на притчи. Вече си в ритуал. Извършваш обред. Просто не мислиш, а действаш. Нещата и думите се подреждат, просто се случват. Ако прекъснеш обреда, всичко се разпада. Изчезва. Писането е труд. Човек без подготовка не може да се научи да пише. Трябва да си сигурен в желанието си, в намеренията си. Те трябва да са чисти като детска душа. За да пишеш, трябва да станеш прозрачен. Трябва да се научиш да гледаш навътре, в себе си. Да виждаш през хората и вътре в тях. Да ги наблюдаваш отстрани, отгоре, отдолу. Писането е въпрос на учене. Не на знание, а на личен опит. То е преживяване. Щом извършваш ритуала, трябва само да вярваш, да доведеш ритуала до неговия тържествен финал. Тогава можеш да отдъхнеш. Да се огледаш. Усещаш умора и леко, приятно напрежение. Които постепенно утихват и ти се отдаваш на насладата. Четенето. Всичко това е излязло от теб. Ти си като мембрана, която улавя най-леките трептения. Думите, звуковете. Ти твориш музика, която гърми в ушите ти. Увличаш се от такта. Нещото се е случило. Превърнало се е музика, стих, разказ…
© Венелин Бараков |