Тодор Кожухаров е роден на 23.07.1891 г. в Сливен. Учи в Пловдив, след което записва Военното на Н. В. училище в София. Завършва го през 1912 г. с чин подпоручик и е разпределен в Ямболския гарнизон. През трите войни от началото на века е артилерийски офицер - командва батарея в защитавалия Пашмакли (Смолян) през 1912-1913 г. легендарен 3-ти планински артилерийски полк, участва в щурмуването на Чаталджа и Одрин, а през 1915-1918 г. воюва за освобождението на Македония. Военноинвалид, след войните е демобилизиран. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Посвещава се на журналистиката, политиката и белетристиката. От 1926 до 1944 е директор на в. "Слово". Четири пъти е избиран за народен представител в НС. Поради участието си в XXV Обикновено народно събрание, одобрило договора за присъединяването на България към Тристранния пакт, той е осъден на смърт от т.нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г., въпреки че не е присъствал на фаталното заседание и не е гласувал договора. Присъдата е изпълнена веднага, а името и творчеството му изличени от културната и историческата памет на следващите поколения. Автор е на сборници с военни разкази, спомени и фейлетони: "Военни разкази" и "Из записките на един офицер" (1921), "Еднодневки. Сборник разкази" (1926), "Под развети знамена. Разкази" (1932), "Военни силуети" (1940), "Разкази и фейлетони" (1940). Голяма част от творчеството му остава между страниците на вестниците и основно на в. "Слово". През 2012 г. под съставителството на Людмила Стоянова името му излиза от забвение с том негови разкази под заглавие "Балкански скици" (2012).

ПРОЗА

Разкази
  Борба с корупцията

  Младенецът в яслите
  Примирието
  Пленник
  "Земляци"
  Граничари
  Новобранец
  Ординарец
  Полкова свекърва
  Синята лента
  Урок по човещина

* * *
Критика за Тодор Кожухаров

© Електронно издателство
LiterNet, 2012-2019