6

Никос Йоанидис

web | Интимният живот на един номенклатурчик

На сутринта, по време на оперативката, все още се чудех дали нощното приключение е опасно за мен и продължавах машинално да слушам кмета и разсеяно да записвам задачите за моя ресор. В момента, когато реших, че тя е от третия тип жени и затова няма опасност да се обвържа, началникът ме попита нещо за предстоящия фолклорен събор в Копривщица. Отговорих напосоки, но той явно точно това искаше да чуе. Кметът на общината беше енергичен човек, от тези ръководители, които вдъхваха доверие, но и те караха да се боиш малко от тях. С една дума, неговите подчинени го уважаваха и му се възхищаваха.

Отначало винаги седеше зад бюрото, но когато започваше да раздава задачи, упреци или похвали, ставаше прав. Дясната му ръка, която нямаше кутре, започваше да бута напред-назад папката пред него и най-после идваше очакваното от всички размахване на тази четирипръста длан. Този ораторски жест означаваше, че седмичната оперативка ще продължи още поне час. Той говореше ясно и конкретно, не заобикаляше проблемите и не ги украсяваше, поне не на оперативките. Речта му нямаше край: непродадена продукция на машиностроителния завод (там работи баща ми), довършване строежа на завода за печатни платки, предстоящо откриване на цех за детски колички в еди-кое си село, къде в общината да се построи най-модерният в окръга животновъден комплекс и т.н., и т. н. Винаги съм се чудел откъде намират работници за толкова много заводи тези наши управници.

Шефката на общинското ОФ* ме захапа, че отново не съм й представил някакви справки за хигиената в здравните заведения и за дръвчетата пред читалищата в общината. Този път не се засегнах, не започнах да се оправдавам. Отговорих отегчено, че всичко е както трябва и че ще получи още днес това, което иска. Другите се поусмихнаха на пренебрежителния ми отговор, защото на всички ни бе омръзнала нейната дребнавост. Тя беше една много досадна закръглена лелка, която си имала навремето проблеми с баща ми или майка ми, не помня какви, но често се заяждаше с мен. Продължи да ме напада, аз не се стърпях и най-накрая й казах да престане да занимава всички с глупостите си, което я вбеси. Кметът побърза да я накара да млъкне, а мене ме погледна учудено. После се скара и на мен, но това беше само проформа.

На тези оперативки имаше двама-трима дежурни досадници, които повтаряха все едно и също - за чуваемостта на радиоточките като важен елемент на партийната агитация, за хода на кампанията по "премахването на куч`тата" (т.е. избиването на бездомните кучета), за да не разнесат зараза от появилата се бясна лисица в местността "Караорман" и т.н. В сферата на тези проблеми беше и грижата на Отечествения фронт за хигиената на населените места и за нивото на социалистическото съзнание на всеки човек (?).

Всъщност тези хора не бяха толкова виновни - държавата, по указание на Партията, им плащаше за тази работа. Обикновено разумните хора посрещаха с насмешка или с раздразнение това пустословие. Тази реакция на хората беше своеобразен отдушник на потисканото им съзнание. Така избиваше отрицателната енергия, която се натрупваше, защото ежедневно трябваше да се правим на идиоти, ставаше ли дума за Партия, Идеологическа борба, Икономика, Управление. Разбира се, в приятелски кръг табутата върху тези теми падаха и всеки с охота слушаше поредния нов виц за бай Тошо (другаря Живков, де), за бабичката от ЦК*, която спирала през 15 минути лимузината, за да ходи по нужда и пак закъсняла за важното заседание и т.н.

През целия ден бях по-разсеян от обикновено, защото пред очите ми още беше снощното приключение. Продължавах да галя с поглед или с ръце белите заоблени бедра, да хапя крушообразното апетитно дупе, с двете си ръце бях хванал тънкия кръст, а гърдите подскачаха при всеки мой тласък, след който влизах все по-навътре... Но в края на деня кратката еуфория угасна. Телефонът звънна! Разбира се, това бе поредното звънене за днес, но аз бях забравил, че мразя телефонното иззвъняване.

Мигът на неизвестност преди вдигането на слушалката беше много тягостен. Винаги си мислех: "Ами ако ми се обади отгоре някое партийно плашило и ме привика в ОК на БКП за справка, значи, да ме сапунисва за нещо незнайно?" От опит знаех, че това често има лоши последствия. Е, разбира се, пак аз съм си виновен, защото винаги съм бил плах и несигурен в себе си. Не умеех да защитавам своето си или пък да се представя в добра светлина пред началниците си. Съобщаваха ми, че утре трябва да отида в Окръжния съвет за уточняване подробностите, свързани с предстоящата комплексна проверка на учебните заведения и читалищата. Изглежда невинно, но знаеш ли какво още може да ти поднесе съдбата?

© Никос Йоанидис
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2012
Никос Йоанидис. Интимният живот на един номенклатурчик. Варна: LiterNet, 2012