4

Никос Йоанидис

web | Интимният живот на един номенклатурчик

Пиша доклад за едногодишната дейност на моя ресор в общината. От работата си това най го мразя. Шефовете смятат тази работа за най-важната, затова поставят най-различни изисквания. Те не са официални, но се подразбиратот самосебе си. Първото условие е докладът да бъде достатъчно дълъг - минимум двадесет печатни страници, т.е., ако се чете, да заеме един час. Другото важно условие е той да бъде "пропит от партийност". Има и други, но тези са най-важните. Партийността е термин, който никой не знае какво значи, но всеки началник може да ти обясни наукообразно в какво се състои същността му. За мен означава, че каквото и да кажеш, каквито и данни да дадеш, важното е да разсъждаваш така, че да не засегнеш Партията и нейната линия по никакъв начин.

А линията на последните конгреси определено е икономическа. Изглежда, "процъфтяващата" икономика на развития социализъм у нас е в голяма криза, защото идеологическите клишета са изцяло подчинени на икономическото празнословие и в тях е скрита тревога. Сега лозунгът е "Ефективност и качество - качество и ефективност", но всички знаят, че икономиката ни е скапана, че реалният икономически принцип, на който се крепи, е "Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим".

Но всичко това приема благовидната и необиждаща Партията формула на критика с цел да се постигне по-голяма ефективност в работата и по-добро качество в производството. "Качественият" лозунг трябва да се пригоди и към моя доклад. От мен се иска да си кривя душата, да казвам истината завоалирано, но за мен това е невъзможно. Може би не съм достатъчно гъвкав. Затова все отлагам писането на идиотския доклад. Започнал съм го, но не съм събрал достатъчно информация и нямам, както винаги, представа как да покажа истинското състояние на културата, здравеопазването и образованието, без да прозвучи грубо и обидно за партийния секретар на общината или пък за моите шефове от Окръга.

Днес следобед дойде, уж на проверка, секретарят на Окръжния съвет. Провери набързо документацията, записа в книгата за впечатления на висшестоящите присъдата си над моята работа и премина към това, за което всъщност бе дошъл - да ми помогне за написването на доклада. Аха, каква била работата! Каза тактично, че предният ми доклад не бил много добър, съдържал много клишета, на места бил много общ, другаде пък липсвало обобщението на фактите и твърденията. В стилово отношение не била добра логическата връзка между отделните части на доклада. Последната забележка ме ядоса най-много. Разбира се, че не го показах, но се бях истински афектирал, защото този човек не познаваше елементарния правопис на някои думи, ползваше само клишета, а ми даваше надменно съвети как да пиша. И това беше човекът, който пишеше докладите на председателя на Окръжния съвет!

Обясняваше ми как трябва да се използват думите на другаря Тодор Живков на последния пленум на Партията, посветен на качеството в здравеопазването. Разви ми смешна и високопарна философска теория за това как мислите ми трябвало да се въртят в кръг и да идват в изходно (или безизходно?) положение на по-високо ниво, давайки магическото решение на проблема, съобразено с линията на Партията. Тези партийни документи ги четях по принуда и се опитвах добросъвестно да вникна в смисъла им, но все не успявах. Понякога си мислех, че в тях няма никакъв смисъл, а друг път - че явно не съм толкова умен, колкото си мислех, че съм, за да ги разбера. Не че не разбирах какво казват, по-скоро не ми ставаше ясно защо трябва да се обяснява нещо по такъв извратен начин. Например селскостопанските ни машини са толкова калпави и морално остарели, че дори и братята руси не искаха да ги купуват. В партийните документи това е казано толкова сложно, че трябва да го прочетеш поне два пъти, за да разбереш за какво става дума.

Секретарят си отиде, а аз стоях още доста време, за да работя, но почти нищо не написах. А докладът трябваше да се чете вдругиден. Не че някой от аудиторията щеше да го слуша, защото знаеха, че всички доклади казват едно и също. Ще го прочете обаче някой от Партията, някой, който отговаря за това какво пише в моите доклади и в докладите на моите колеги от общините и щеше да докладва на секретаря на ОК на БКП в кои доклади не достига партийността и народността. Защо пък "народността"? Всеки знае, че Партията няма нищо общо с народа, нищо, че към името на повечето държавни институции се добавя прилагателното "народен"... След това всичко тръгва по каналния ред и ти се изтърсва някой педантичен чиновник от съответното ведомство, който започва да те учи как се пише доклад.

На всичко отгоре, след като изпратих началника, в коридора ме срещна секретаря на общинския Комсомол и с ехидна усмивка ми подметна иронично: “Е, какво, натегнаха ли ти обръчите? " Явно съм имал вид на корабокрушенец. А аз дори не съм член на Партията. Това е още един повод да се чувствам некадърник в работата си. Още един повод за умника в мен да развива садомазохистичните си теории. Когато партийният секретар на общината онзи ден ми се скара, че съм занижил контрола върху партийната агитация в образованието, както изисквало някакво партийно писмо, аз изтърсих, че не съм запознат с тези изисквания. Това явно беше някакво тайно писмо, с което са запознати само партийците. Тогава той се сети, че не съм от техния клан, и замълча.

По настояване на баща ми на два пъти вече подавах молба за членство, но единия път трябваше да се приемат младите кравари, а втория път - младите медицински работници. Аз, изглежда, не съм млад специалист, макар че нямам и 30 години. Това, че нямам партийна книжка, много безпокоеше баща ми и аз настоявах да стана партиец не по мое убеждение или кой знае какви амбиции за кариера, а за да се отърва от натякванията на родителите си. Не държах толкова на административна кариера, но какво да се прави, такива са правилата на играта...

Уф, омръзна ми! Довечера ще отида на кино и отново ще гледам "Апокалипсис сега", добре, че пак го дават по кината. Този филм на Копола е способен винаги да ме разтърси и очисти от всички мухлясали наноси в душата ми.

© Никос Йоанидис
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2012
Никос Йоанидис. Интимният живот на един номенклатурчик. Варна: LiterNet, 2012