|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
23Никос Йоанидис web | Интимният живот на един номенклатурчик Вече бях спокоен, абсолютно спокоен, уверен в себе си, не изпитвах никакви угризения или страх. Животът ми придоби смисъл. Имах цел, бях я постигнал и нищо друго не ми трябваше. Само през почивните дни, когато не можех да я видя, се появяваше глуха болка, защото се събираше неизразходвана нежност, която не можех да отдам в момента. Всичко и всички наоколо ми се струваха болезнено скучни и досадни. Когато в понеделник, след дългата разлъка, се срещнехме, се оказваше, че сме мислили по един и същи начин за едни и същи неща, може би по едно и също време. Това ме порази. Единомислието ни спестяваше много време, което бихме изгубили в излишни обяснения и ни караше да се чувстваме изключително близки. Бяха изминали само няколко седмици, а имахме чувството, че цял живот сме били заедно. Но в живота абсолютно спокойствие няма и ние започнахме да се питаме какво ще стане с нас оттук нататък. По този въпрос мислехме едновременно, но за разлика от нея аз се стараех да отложа решението заради огромните трудности, които предстояха. Това пораждаше една лека тревога у нас, която знаехме, че ще се увеличава. Осъзнах, че ми е любопитно какво ще се случи с нас в бъдеще, през годините, особено когато остареем и телата ни повяхнат. Искрено вярвах, че ще бъдем все така щастливи, защото сексът ни беше дал огромен тласък, но най-важното беше това, което се случва с нас, с душите ни, след него. Той не беше достатъчен да ни даде цялото щастие и наслада, която изпитвахме, когато бяхме заедно. Ако оттатък секса няма нищо друго освен физическо и чувствено удовлетворение и симпатия, то той не си беше струвал труда. Така поне си мислех сега. Не смеех обаче да й кажа, че си мечтая да остареем заедно, защото би прозвучало като предложение. А уж не ме беше страх от нищо!
© Никос Йоанидис |