|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИЗРАЦИ И ДУХОВЕМирослав Ангелов Ю Ве*, нисък младеж в сив, леко намачкан костюм и спортна риза, кацна в мрачния преди обяд. Посочи на шофьора името на хотела и притвори очи по пътя. Знаеше двадесет думи на английски. С три от тях и усмивката си получи ключа за стаята. Отвори сака, поставен до леглото, преоблече се, погледна маршрута и след десет минути потъна в първата спирка на софийското метро. Избра картичка с изглед на интересен храм. Купи я за старата г-жа Ве, учителката по история. Навън хареса интересна пейка в парк около по-малка сграда с кръст, седна върху шареното, разтвори внимателно детската рисунка, която извади от задния джоб на джинсите миш цвят - получи я от близнаците при презокеанския полет до Париж и почти час опипва с фини пръсти и стъклото в очите си очертанията на разноцветните духчета, слизащи по две от училищен автобус. Задачата му отне десет минути. На връщане към хотела нещо блесна във флуоресцираща светлина. Ю Ве спря за две минути пред таблото налепени некролози. Учуди го колко много хора се издирват в този неголям град. Изкъпа се със студена вода. Таксито го очакваше. До него се настани Юлия или призракът с нейното име. Усети се лек полъх. Уби я точно в 14.45 часа местно време. Сега пътуваха към летището. Полетът бе към Мадрид. В самолета хладината се усили. Ю Ве, старец със сребриста брада и очила с евтини метални рамки, се загърна с одеялото, преди да заспи.
* Ю Ве - UV (ultraviolet).
© Мирослав Ангелов |