Мирослав Ангелов - Момиче на село

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

МОМИЧЕ НА СЕЛО

Мирослав Ангелов

Митромира Подмустачкова се поклащаше в хамак, разтеглен до бабина усмивка под златната сянка на помнещото всички и всичко дърво, и понеже практикуваше разделно хранене едва от месец, се чудеше праскова ли да бъде, или да са двете сини сливи. Накрая заръба солетите. Носът и части от челото й дразнещо се белеха на парцали. Приятелките в чата оцениха ситуацията за силно депресираща, с възможност и за по-трайни последици.

- Искам едно кисело мляко и крем след изгаряне с по-бързо действие, защото скоро се прибирам в града.

- Миче, нямаме подобно чудо, но я да ти дам още една кофичка. Те бабите с подквасеното мажат децата или с ракия, ама тя ще ти щипе. Земи, земи. Послушай дядо си Юсми, стар рибар е той.

Хоремагът ухаеше на мастика, цветовете на повечето чаши светеха в зелено, а навън облаците се мотаеха над ветрогенератора, вдигнат на единствения баир после селото. Митромира плати двете кофички и хляба и се врътна пред погледите на драговирчени, които се разшумяха не на шега; гледаха повторението на екшън сериала и преследването ги бе хипнотизирало.

- Митре, кафето с една лъжичка ли го пиеше, или с две?

- С подсладител, бабо, но да не го сбъркаш с хималайската сол, че двете са една до друга.

Само след минута баба Митранка закуцука с подноса, на който освен чашата бе турила и чиния с подредени обикновени вафли, няколко лимонени резенки и халва.

- Бабо, на диета съм, сто пъти ли да ти казвам?! Ще ходя на кастинг есента.

- Добре, Митренце, добре. Не се ядосвай, но поне една вафличка изяж. Виж се, маминке, какво хубаво дупе имаш, а крачетата ти едни такива слабинки.

Мразеше най-много фамилното си име. Дори повече от дупето си, което от малка ненавиждаше. Дядото на баба й - Сотир Подмустачков, бе хайдутин и четник, споменат като сподвижник на баш воеводите в учебника по история за седми клас, но този факт малко вълнуваше момичето. Основният проблем на Митромира бе друг. През пролетта се влюби в учителката си по химия. Не бе споделила с никого, затова пък в края на учебната година всичките й пръсти като един бяха с изгризани нокти.

По сребърния поднос скоро се чу приятното дрънчене на костилки, което раздвижи опразнените чаша и чиния. Облаците явно също се бяха размърдали, защото загърмя.