|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХРИСТОСМартин Костов Вече е сутрин. Да, седем и половина е. Все още не съм станал. Навън е светло. Белотата на облаците крещи и драска, пронизва кафеникавите завеси. Мразя тялото си. Не го харесвам. Потен и надървен ставам, и си правя кафе. Облягам се на кухненския шкаф, поставям двете си леко сгънати ръце на него и присвивам единия си крак. Отпускам главата си назад, докато косата ми гали раменете и ми напомня, че вече съм за фризьор. Машината вече е готова да направи деня ми по-малко сънен. Заспиваш в чашата ми. Събуждаш се в гърлото и се преобличаш в душата ми, която не е гардероб. А ти не спираш да я цапаш. Мачкаш я. Тежиш вътре в нея, а тя е като кантар без стрелки. Не иска да превърта. Не го прави. Заради теб. Психологията ми е такава. Ако ме обичаш, можеш да го правиш с едно докосване. Само веднъж. По крака, ухото, ръката, сълзите, врата, корема, устните. Или просто ме гледай в очите. Гледай ме и мълчи. Обичам тишината ти. Обичам и всяко твое движение, което е докосване. Но само в мислите ни. Така ме обичай. Обичай ме сутрин, вечер, по всяко време на денонощието. Обичай ме, когато не искам, но тихо. Бавно и дълбоко в мен ме обичай. А аз, когато съм готов, ще преглътна кафето си, ще преместя кичура отдясно - вляво. Ще шепна, ще искам, ще мълча. Ще правя разни физиономии. Някои ще са секси, други ще те стряскат. Или пък ще са сладки и лигави, чаровни. Но ще те обичам. Или не. Ще бъда кучка. Ще бъда нагла. Убийца. Ще дървя всеки. Няма да спя с нито един от надървените. Ще мачкам, ближа, облизвам. Ще искам, ще чакам, ще мога. Ще те докосна само веднъж. Ще си легнал, аз върху теб. Ще изпъна двете ти ръце все едно си Христос. Ще движа тялото си напред-назад. Първо наляво, после надясно. Ще пързалям езика си навсякъде. Ще започна от ухото, и ще приключа, където реша. Боксерките или под тях, краката, врата, гърдите, пъпа, ръцете, пръстите, а може и да засмуча палеца ти. Ще ти оставя за спомен аромата от единия час с мен в стаята ти. Дълго време след това няма да искаш да проветряваш. Ще мирише на секс, на лубрикант, на кура ти, на кура ми, на нас, на мен, на теб, потни, един върху друг, на любовта, на тишината, на всяко докосване, на кафе, на сън, на слънце, на нощ, на вятър и студ. Ще мирише на стъпките ми по стълбите ти. И на ръцете ми на ключалката. Сбогом.
© Мартин Костов |