Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИДЕНИЯ ОТ ТУК
web
* * *
Тук всичко е, където трябва, ясно:
в небето - пух (или е облаче хвъркато?!),
в полята - нивите и вятърът,
накрая им - салкъми, брястове -
пронизали са светлината -
или накъсала е тя зеленото:
ту купчина листа - ту слънце;
и се промъкваш през тунелите им -
нагоре, в синьото - без дъно е!
А долу - сред поляните, ливадите -
клатушкат се едвам стадата гъски -
и крясъци издава бялото -
ту помирителни, ту пък насъскани -
и толкова е силна врявата,
че селянките сред нивята,
с лютива пот наместо грим,
избършат си с ръка челата,
па си намигнат със съдбата:
излишно е да биеш път до Рим!
16.06.2017
* * *
Едва очи отлепил, виждаш в утринта:
листа, листа, листа...
Кога ли са успяли и през нощта не са ли спали
та спали-недоспали по всяка клонка гъсто
накацало зелено ято.
Но и без ветрец дори тук-там кюлчета злато е разлято
от слънчева разплава
и чудо е - не ги изгаря.
Слънцето се е разтекло.
20.02.2013
АВГУСТ
От слънце уморени
са миризмите, цветовете,
но още са зелени
листата вплетени
едно о друго,
режат,
ако ги пипнеш:
сред мрежата им -
гоят се тикви.
1 юни 2013
ДЪБЪТ
1.
Едно по едно отхвърля листата,
сякаш да се откупи.
(Сводът смръщен мълчи).
Вече е гол!
Гол голеничък...
Както майка го е родила.
13.03.2103
2.
Исус
разпънат от себе си.
29.12.2019
МАЛКО ПРЕДИ СПРИЯТА
Светкавица напука стъмналия свод
Удареното от предишен гръм дърво
за миг макар
възкръсна
29.12.2019
ПРЕД ДЪЖД
Най-първо рухна небето -
лекотата, тежала хиляди тонове -
задуши всичко -
от корена до върха на тревичките...
Настръхна ластара на тиквите -
разпериха слонски уши листата им -
вслушат се в последната тишина
преди взрива на бурята -
лава от огън и вода едновременно...
25.03.2018
СВЕТКАВИЦА
На парчета разчупва небето...
Угасява я мракът и частите слепва.
Светлината разкъсва.
Мракът събира.
Сплела и двете -
руква да дави сляпата сприя.
26.10.2019
* * *
Цяла нощ, с най-тежката си артилерия облаците гърмяха.
В небесните покрайнини не стихнаха ни миг среднощните им сражения.
Светкавиците до кост обелваха мрака, заъгляха всяка стряха,
заслепяваха, не спряха,
додето не зашляпа дъждът - парчетата от шрапнелите им...
И заизлива се, направо се унесе...
Прахта и клечорака, насъбраното от жегата - отнесе,
удари го на песен,
a после се пренесе с благослова си над нивите.
Валя и наваля се, стихна и утихна.
Последен гръм изпрати за последно поздрав.
От нейде полъх ли, ветрец ли нивите нагъна, отръскаха си гривите,
И стрък по стрък - изправиха се пак
и от преди по-бодри.
08.06.2017, 03.30 ч.
СЛЕД ДЪЖД
Залезът късен
Топло червено и синьо студено
Повтарят го локвите
късове счупено огледало
разхвърляно из ливадите
остро и режещо
паднало небе
късове студ
И чаплите върху него
До половина нагазили
прерязани нозе
и води алени
заедно вкочанени.
Небето ли е огледано
Водата ли е отразена
25.03.2018
ОГЛЕДАЛО
Не по Силвия Плат
Тръстиката трепти да се огледа...
Надзърта в себе си: с небе е обградена.
Ни то, ни езерото имат край...
И тя - не може тя да се познай.
Обезкуражава се в безкрайността!
И май че съжалява, задето се огледа тя...
А пък дървото?
Видя си всяка пукнатинка на кората.
А пък гората - как е страшна с тишината...
И колко чучулигата е лекокрила!
И свраката - в гнездото си какво е скрила...
Открива всичко от незнанието скрито
и няма вече скрито и покрито!
И всеки пита се в неведа:
а всъщност трябва ли да се огледа?
А то за всекиго разтворило е двери...
И всеки - прав - стои на пръсти.
Озърта се...
Трепери!
26.03.2019, 05.40-05.45 ч.
ВИДЕНИЕ ОТПРЕДИ ВЕК
Слънцето доизлъска калайдисаните котли
Толкова лъскави, че чак боли
Трепти водата, стъпка по стъпка, от гъвкавия стан
Плиска-разплисква се насам-натам
Лъскави локвички, за да личи
де да хлъзне слънцето
първите си лъчи
25.11.2018, 11.00-11.04 ч.
СРЕДНОЩЕН ДЪЖД
Шумът се слегна, разтопи, разнесе
и ако още тупат капки, те са
оцеждането на листата,
докато сглъхне в тишина,
в която
наситена е всяка жажда,
натегнал клон се скършва,
земетресение се ражда,
или светът се свършва...
18.06.2014, София
ГАРГИ
Грозни сте като името си
Налитате като зло
Като злото човек ви избягва.
А навсякъде сте накацали...
20.01.2018
СЪМВАНЕ-РАЗСЪМВАНЕ
Съща мишка -
утро сиво;
сива пепел...
Светлината ли промуши в мрака нишка,
или - неизгрял - денят е изгорял...
С пепелта му слънцето главата си посипва...
25.05.2012, София
* * *
Нощта - дълбока, черна яма,
отнийде - искра светлинка.
В окото ти да бръкнат, няма
и да усетиш ти така.
Притихнала лъка - полето!
В душата си ли, в него ли вървиш,
или по дъното в морето
без до брега да изпълзиш...
Водите, леко като сянка,
отмята с лай сърдито псе...
Луна ли, камък ли се мярка
или бял кон нощта пасе?
19.03.2017
ФОЛКЛОРНО
От гърбавия хълм навярно
като кобилица превит е хоризонта.
Сама мома посред полето е черешата обрана.
Увяхва китката за обич в бухналата ѝ корона.
Прелива на зората от котлите
водата ненапита...
28.12.2012
* * *
Първият сняг не стана последен -
три дни и три нощи валя и валя...
Спри се и взри се - дето погледнеш
в бяло белеят бели села.
Неми, затрупани, сънно притихнали,
сякаш ги няма, не са и били.
Пушечец рехав едва от комина
точи се, рее се и се смали;
гъне се, гърчи се...
И се разсее...
Вест ли разнася така с утринта:
спира животът и се намества
вечна,
безмълвна
скуката на света.
19.-20.04.2017
РОДНА КЪЩА
Спомняш си единствено комина:
пушекът изчезва лъкатушно
като връв на някакво хвърчило,
пуснато от рая към земята.
Николай Кънчев
Няма и камък от нея.
Небесният покрив протече.
Ручи времето за рушене.
Планината пак си е тук.
А мама я няма и няма....
И отидох при нея.
Вече съм синапено зърно.
Но я няма и там!
Няма и никакъв рай.
Самата земя е хвърчило!
25.11.2017, 04.00-04.20 ч.
* * *
Когато светлината изтънява, а набъбва мракът - стрък подсечен - пречупвам се на две, на две се сривам, потъвам мигновено на дъното на тъмнината, утаявам се и няма светлина, ни звук задълго и само сънищата свързват тукашно с отвъдно.
Когато светлината наедрява, а отстъпва мракът, събуждам се почти всесилен и от мен се сриват развалините на нощта, а сънищата се разбягват като сенки, от изгрева подгонени, изпукват раменете ми, снага разкършвам, ръцете ме сърбят за работа и аз започвам новия си ден, о ден, след дни поредни - на старостта безсмислените дни...
22.01.2016
* * *
Щом раззелени - и запрелиства гората.
И все не харесва!
Докато откъсне и последния лист!
09.08.2015, София
ХОРО
Няма първи и няма последен
Ред без ред
На живи и мъртви
На мъртви и живи
(На мъртвите живи
На живите мъртви)
Добре си дошъл
Добре си заминал
Бил си не бил си
Бил ли си
Но кръгът се върти
Де му е краят
Де - началото
Свирят небесните музиканти
А някой още по-отдалеч
мелодията им диктува
13.12.2017
НЕЩО КАТО НИЩО
Изтрополя, изшумоля -
с крака, с крила, с какво ли...
Докато да го видя - стана невидимка.
Само клончето потръпва още...
2015
ВМЕСТО ПИТАНЕ
Което е от тук
Не е ли от там
29.12.2019
ЗДРАЧАВАНЕ
Залезът ляга, за да се събуди като изгрев...
21.10.2018
МОЖЕ БИ БЕЗСМЪРТИЕ
В това, в което гледам
очите ми остават
и как ме гледате
от там ви гледам...
03.01.2016
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2020, № 1 (242)
|