УНЕС

web

Бог въздъхне - вятър лъхне...
                                  П. К. Яворов

Какво да искам - цъфна бобът,
зазря и първия домат;
три котенца окоти котката,
а розата разкрехна цвят.

Какво да искам - ей го - борът,
като преди си е зелен.
Мирише на косено дворът.
А славеят е осенен.

И облаче се изтърколи...
Наваля, къдри се, кълби;
че лятото ще свърши скоро
предизвистява може би.

Разсънно шушне тишината.
На вятъра сами, в поклон,
дърветата, дори цветята,
глави привеждат, лист, и клон.

И няма дъно небесводът -
въздига се - като с крила!
Полюшва ме едва природата,
тъй както мама ме люля...

Прозрачен, вятърът невидим е...
Щом иска, ще ме отнесе.
Невъзвратимо и завинаги...
Но все ми е едно... И все
едно къде ли...

(Все ли...)

11.07.2012, Ярема

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2017, № 2 (207)