Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЪРВЕСКИНЯ
web
На Маргарит Жеков
На свечеряване, връз топлата земя ги кърми.
А те, от сладост са така залепнали,
че да разцепват небесата гърмове,
за всичко глухи са и слепи.
Довчера слепи, ето ги - щапуркат.
Ушите щръкнали - от всичко удивени!
Едното - жълто, сиво-черни - другите...
- Баща - незнаен. Знаят само майката рождена.
Тя, просната щастливо-морна! -
и любовта ѝ с млякото изтича -
безмълвно е очи притворила -
най-силно безсловесно се обича!
Не смее топлината да отстъпи.
Не смее да пристъпи хладината.
От страх да не запее, дроздът пъхва
главицата си под перата.
05.07.2012-13.02.2017, Ярема, София
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2017, № 2 (207)
|