НЕПОИСКАНИ ПИСМА
АБВ поща (2009-2015)

Марин Георгиев

web | Някой винаги гледа

АЛЕКСАНДЪР ШУРБАНОВ

Четвъртък, 2010, Октомври 28 14:06:16

Здравей, побратиме поляко!

(Къде ще падне, пусто, ударението на тази дума?)

Разгеле, тия дни си мисля за тебе, като препрочитам конниците на Фурнаджиев (първото издание, подарено ми от Радой в ученическите години) и си казвам: в българската поезия има двама автори с дуенде - Н. Ф. и М. Г. Ти не може да не усещаш близостта си с ранния Фурнаджиев. Поздравявам те с това родство! За трети като вас двамата не мога да се сетя.

Текстовете ти ще чета, като си съблека палтото. Връщам се от моята провинция ей сега и отварям компютъра да проверя да не се е случил някой катаклизъм (или някоя ката-клизма) в мое отсъствие.

Обади се като си в настроение.

Бате ти.

Четвъртък, 2011, Юни 23 16:56:24

Марине,

Рових се тия дни в досието си и реших да напиша тия няколко реда за хората, на които държа:

Доноси срещу когото и да било никога не съм писал и самата дума ме отвращава. Работата ми беше такава, че непрекъснато трябваше да общувам с чужденци. След пътуване зад граница и срещи с чужденци ми се обаждаха от тайните служби и искаха да им докладвам за какво е била срещата, по какви теми се е говорило, какъв е човекът, каква е връзката му с България. В това и само в това се е състояло принудителното ми сътрудничеството с тях. Не съм изпълнявал никакви поръчения. Оценките за срещаните от мен хора винаги са били положителни - не защото съм преиначавал истината, а защото контактите ми са били предимно професионални, с качествени колеги. Внимавах нито с една дума да не навредя на някого. Опитвах се и по този начин да спомагам за отварянето на страната към външния свят, за намаляването на подозрителността и враждебността към неговите представители.

Знам, че ще трябва да преглътна много унижения и че нищо, което се опитам да кажа оттук-нататък, няма да изтрие петното върху живота ми. Ще си наложа да мълча. Все пак държа да се знае, че доста от нещата, изнесени в решението на комисията и основани върху доста обърканата документация на старите служби, с която се запознах, не отговарят на истината. Никога не съм бил съдържател на квартира - явочна или каквато и да е друга. Не съм знаел, че някой някъде ме регистрира и ми определя някаква (непрекъснато меняща се) длъжност, без да е искано съгласието ми за това, без да съм подписвал декларации и договори. Абсолютно никой от службите нито веднъж не е търсил връзка с мен след 10 ноември 1989 г. След промените тези хора изчезнаха без обяснение. Не мога да кажа, че ми липсват.

Извинявам се на близките си, на приятелите и познатите, че не съм споделял с тях тази страна от съществуванието си и с наложеното ми мълчание съм ги подвел. Моля да ми простят. Ако решат да променят отношението си към мен, ще ме боли, но ще ги разбера.

Това е. Марине, тъкмо сега четох в отворената ти книга за твоите неприятни срещи с Анатоли. Колко добре си постъпил! Бих желал и аз да съм можел да се отърва от анатолиевците още от началото. Проклети да са!

Сашо.

РУМЕН ДРАГАНОВ

Четвъртък, 2011, Април 21 22:23:35

Ти пък, Марине!

Много нормално си е всичко и аз ако на нещо страшно се възхищавам у теб, то е тази упорита простота на изказа, тази лекота, с която обясняваш логиката на решаването на сложните финансови въпроси, и този твой вечен завършек на изречението: "Аз знам, че не дават, ама все пак да попитам". Не познавам обаче друг човек, който така да умее да цени стотинката и да изстиска от нея толкова много културна ценност, колкото си изстискал ти за съвременната българска литература. За това с интерес чакам твоята "Отворена книга" и се радвам, като ориенталец на дебела жена, на книжното ѝ тяло.

Твой,
Румен

Сряда, 2012, Февруари 1 20:36:27

На първите носители на наградата Теодор Траянов - честито.

Марине, много се радвам на тази точно награда, защото Теодор Траянов е много близък на семейството на Дора (на Теодора и Стефан Пейкови). Те са били негови любители и меценати. Неговия юбилеен рожден ден е бил честван на 30.01.1932 г. в дома им на пл. Славейков 6, 3. ет. и той е седял във фотьойлите, от които сега гледам телевизия.

Фактически не мекотата на седалката, а връзката с духовната част на това събитие между поколенията и това, че често съм слушал за него, прави особеното отношение към това, че ти - мой честен приятел, получаваш тази награда.

Сега се сещам, че в галерия Витоша има една малка глинена пластика на Теодор Траянов.

Румен Драганов

ВАЛЕРИ ИВАНОВ

20.09.2011

Марин Георгиев в "Доживяване" излъчва обаянието на таланта, вродената поетическа дарба на осъществен "чист поет", ако мога така да се изразя, като литературна образност и култура. В поетичната необятност си личат калените воини или ветерани на перото... Стихосбирката, завоювала първа награда в "пилотното" издание на националния конкурс "Теодор Траянов", е своеобразна автоантологична ретроспекция, с дистанция във времето от годините след прехода до тревожното настояще, протогенезис на една бурна творческа одисея, където по-скоро трябва да се търси елементът на "какво липсва", отколкото "какво присъства" като изразителност и изображение. Зад гърба си авторът има немалко великолепни поетически книги: "Село" (1975), "Памет" (1979), "От първо лице" (1986), "Показалец" (1986), "Показания" (1990), в които ярко личи сериозната канава на неговата социална принадлежност, но същевременно и художественият замах на един нов тип модерна поетика. Енциклопедична личност - публикува и проза, занимава се с журналистика (главен редактор на в-к "Литературен форум"), публицист, преводач, притежава и умения на график (автопортретът на корицата е негово дело). Пътешествията до Унгария го сближават с литературната бохема, в лицето на Ищван Шинка, Йозеф Уташи, Ендре Рожа, Бенедек Киш... С подобаващ респект към обстойния критически преамбюл на унгарския българист и естет Петер Юхас, анотацията на книгата по-скоро подсили бдителността ми, зад чиято обективност "бойните лаври" в занаята биха могли да се окажат "вехт атрибут на една безполезна епоха"... Истинската поезия не робува на мними скрупули в необозримите пространства и измерения на духа. В този смисъл книгата е най-хубавата от всички, които прочетох. Акуратна и пряма спрямо читателя, кадифено пастелна и монотонна, фразеологично понятна, с доминиращо класическо стихосложение, от нея извират извечните проблеми на битието. Далече от "шаблоните на реторичната и декламаторската, дворцовата поезия", тя демонстрира овладяност и майсторство на изказа, идейна завършеност. И тук авторът не изневерява на колоритния си проникновен стил отпреди, наситен едновременно с изконна българска жизненост и носталгия по изгубения рай на митологичното българско село, на места с елементи на битова сюжетност и социален антагонизъм, илюстрирани вещо с рисунъка на живописни пасторални ескизи. Това не е аркадиен тип поет, както мнозина ехидно се опитват да му вменят, а поетът-стожер на народната душевност, апологет на нейния пантеистичен език и уникалната метрика на "мъдрата" ѝ хороводност. В тези превъплъщения поезията на Марин Георгиев е близко до Николай Ракитин и Яворов (по отношение на религиозната ѝ геоцентричност), и Далчев (в магичността на предметния реализъм)... Известна е мисълта на Вовнарг, че "яснотата краси дълбоките мисли", всъщност най-голямата сложност на словото е тъкмо в простотата, според древната китайска поговорка. Подобен вкус към експресионистичната сентенциозна "записка" откриваме като тенденция в последния, бих го нарекъл "хайку" или "дзен", цикъл на книгата ("Само записвам"), където в афористичен стил и тънко чувство за хумор Марин Георгиев показва перфектна ориентация и филологически усет и в лапидарния стих ("Втора жена", "Сянка" и т.н.). Изключение правят "Душа" и "Бог" в горчивата му равносметка на отлитащото настояще, в нихилистично "очакване" на по-добро бъдеще, докато "подготвят нейде" неговата съдба: "Дори най-мъничката цел платих с преразход на живота си". От множеството стихотворения сред останалите 6 калейдоскопични цикъла бих отличил характерологичните: "Ищван Шинка - селският поет", "Лес", "Огънят", "Октомври", "Пуста", "Йозеф Уташи", "Търново", "Поплак"...

Произведенията често са предхождани от встъпително мото, а нерядко предизвикателно са оставени без пунктуация (както Радой Ралин във "Войнишка тетрадка" или "модерните млади")... Отчасти запознат с житието на поета, не съм убеден, че това е потенциалът на майсторската му четка, цялата му пъстра художническа палитра. Ако талантът е мъжество, както ни учи датският литературовед Георг Брандес, то би трябвало да очакваме и следващо "надскачане" на постигнатото до момента. Надявам се гражданският патос и драматизъм да не бъдат така семпли и туширани, завоалирани зад притворството на думите и инструментовката на стиха. Формалните недостатъци (особено в цикъла "Месецослов", на някои от стиховете, на моменти звучащи от словесна еквилибристика до сладникава шлагерност - "Лес тъмен", "Смири се, бай Марине", "Устата ти", "Ти само", "Юли", "Изневиделица"), не са в противоречие с неспокойната натура на автора в търсенето на нов тип версификация, включително и чрез множеството епиграмни "телеграфически съзерцания" по белите листове... Тембърът на поета е в ниския регистър, където умеят да се подвизават родените такива и за чиято мисъл "няма разстояния", чрез която "благоденствам като крал над насъбраното имане, което и не съм мечтал" (из цикъла "Никъде")... Тъжно, на доста места опечалено и песимистично звучи драматичният бунт на Марин Георгиев - до откровена меланхолия, алиенация, некрофилия и отчаяние ("Мъртвите", "Очакване", "Старостта", "Сега, накрая", "Село", "В земята вкопан"). Горчивото му хуманно слово, като познатия разсънен набат в една от предишните му книги, откънтява все по-осезаемо в душите ни дълго и след затварянето на тази. И ако ли в "Село" по дебеляновски ни звучи предаден на самотата, то на финала на книгата авторът по чудомировски ни маха за довиждане и "доживяване" в "Далечното Близко Отвъд през ефира", което "извира" като изповед из Катехизиса на една противоречива душа.

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Неделя, 2012, Март 4 12:26:30

Марине, съгласен съм на трите цикъла. Съгласен съм. Но много ми се искаше да бъдат така, както първоначално си ги мислех и представях. Тоест, онези прекалени фриволности и импровизации от "Посветени сонети" да отпаднат... Само че защо да отпадат?... Глупости говоря в момента!... Защо да отпадат?... Само защото ме е страх да споря с човека? Но човекът е добър... И ако аз тука деликатно не ги защитя тези сонети, то значи, че онова импровизаторско майсторство, за което говорихме, няма да може да бъде демонстрирано, защото аз друга книга със сонети нямам. А настоящата е мислена като такава, само със сонети... Разбира се, мога да взема от други цикли (които обаче са цикли от ръкописи), не е проблем това, обаче тогава другите ръкописи ще обеднеят и няма да има вече стихове за тях. Трябва да им търся допълнително...

При мен отдавна всичко е готово, промислено и подготвено и ако някой можеше отвътре да ги забележи и обгледа всичките тези ръкописи, щеше да види онова, което и без това се вижда с просто око. Че аз съм явление. Че отдавна съм изградил свой поетически свят и съм една от най-интересните литературни личности на съвременна България. За да си интересна личност обаче, трябват и медии. И да лижеш подметките на силните на деня, като М. Неделчев, М. Николчина, и да се съобразяваш и да се навърташ покрай кръста им и на новите властници като Камелия Спасова и Мария Калинова, а те безмерно огорчиха душата ми и аз не мога да го правя това, та затова се фокусирам и избирам следното.

Или да ти предложа нов ръкопис, стига ти да се съгласиш, разбира се, или да се съсредоточим върху този, като махаме всичко, което стои по-грапаво, дразни и гложди връз душата ми, обаче структурите му - в общи линии - да си се запазят същите. Книга със сонети, която разказва вътрешната история на душата ми. Под този ъгъл и под този разрез. Защото импровизаторското майсторство трябва да се демонстрира. Все едно си в цирка. И вървиш по въже. Като, същевременно, жонглираш и с бухалките. Нека и малко смях да има, за да се види, че трапецът на класическия стих още не е изнесен от шапитото на днешната литература, ами обратно, човек дори да падне връз батута му, за миг ще пружинира и подскочи още по високо, към небето, да обира звезди и овации... но не и долари, за съжаление... Техните звезди не са мои.

15.04.2012

Марине, благодаря ти от все сърце, че не ми се сърдиш! Христос возкресе и на тебе!... (Ще пиша още за съдържанието на празника!...) Една седмица компютърът ми беше на ремонт, след това - една седмица скитосвах, бях в Русе, на премиерата на Мая Ангелова, една наша приятелка, след това - четири дена във Велико Търново, у Здравко Пеев, Димитър Михайлов и още един, и преди два дена се прибрах. Савата ми даде два броя на алманах "Света гора". В единия от тях има твой текст за Петер Юхас. Изключително силен текст!... Думите просто пращят от здраве и чистота. От енергия някаква... Две силни длани, които просто огъват думите и ги подреждат. И именно в това огъване, думите намират своята свобода.

Книгите си ги поръчах от "Български книжици" по интернет, няма проблем по тях... Виж какво казва този депутат - че твоето изследване е най-доброто и дълбокото. Макар да е само в един пасаж, именно това казва той.

16.04.2012

Марине, благодаря ти, че се обади! Няма проблеми, всичко е наред, то това не зависи от нас, а от разните комисии, които го одобряват, или не. Няма проблем, аз ако бях собственик, щях да продам два-три декара земя на село и щях сам да си финансирам стихосбирките, ама какво да се прави, земята е в ръцете на майка ми. Ще го обмислим и този въпрос и ще намерим най-доброто решение. С Илия Ганчев съм говорил, той каза, че иска да издаде при теб, с Милко Сапунджиев съм говорил (сатирикът от Троян), той засега нищо конкретно не каза. На тази още не сме ѝ писали - http://petiakarakoleva.alle.bg - обаче има хляб, според мен, в нейните неиздадени стихосбирки и белетристични ръкописи, на Джина Априлова ѝ го взех имейла и може и с нея да се говори по този въпрос. Пиша това, защото чувствам свой морален дълг да се подпомага онова, за което подсказва сърцето ми, че е хубаво да се подпомага - в случая това е издателство "Литературен форум" и конкретно ти. Пък нали и ти каза, че ще ме издадеш и търсиш начини за това. Е, аз пък търся начини да се отблагодаря и да се компенсирам с каквото мога. Има една неловкост, която компенсирам с - дай Боже! - сбъдващи се проекти или поне предложения за такива.

Предишното ти писмо е много ценно, в него има материал и за обширна психография, и за цяла рецензия, каквато аз и без това се канех да напиша, така че - иска ли авторът, или не - смятам да стъпя върху него, като поглед върху творчеството, даден отвътре, като материал и психографска [теза? - б.р., Г.Ч.] за това.

Поетът Борис Христов, за когото става в началото дума, не го харесвам много. Най-вече като човек. Смятам го за горделивец и темерут. За човек, взел прекалено насериозно себе си за Литературен Месия. Литературен светец. Бял бивол между черни коне, както превъзходно е описал себе си в едно от късните си тристишия. Да, ами в литературата няма "Най-голям". Тя не е мерене на вектори, стърчащи от чреслата ти към небесата, не е поле за пичовско поведение, един вид, и второ, така се изпада в такава провинциалистка митология, каквато се оплита около името на Борис Христов и го държи вече цял живот. За съжаление, не го държи в добро реноме. Поне не и пред моите очи. Той бил Месията, той - светецът. Той бил морално безкомпромисен, ние - обикновените хора - с обикновен морал. Ай, вара-гида, пернишко келеме, ти ли ще ме учиш на морал, та ти дори не си почнал да се смиряваш, което е едничкият път към истинска духовност, ще учиш другите на морал. На кой морал? Ницшеанският? На самовлюбена, горделива духовност? Та той дори западноевропейската хуманитарна култура няма. Той не знае кой е актуалният за него момент дебат. Най-обикновен самовлюбен горделивко, който притиска хората с претенцията да бъде харесан. Притиска ги и с митологията, в центъра на която седи, притиска ги и с тишината си, в която от 82-а изпада. Каквото и да прави, той е прекалено голям, тежък за другите, неуместен и горделив. Той все с нещо гложди пейзажа. В такава невъзможност да се смириш има нещо психопатологическо. И аз не я давам тука откъм добрите ѝ валенции. А пък поезията му? Талантлива и хитряческа, и тарикатска. Прекалено добре са пресметнати в нея съответните дължини, красивите мерки и пропорциите, чрез които тя ще се хареса на определен тип от читателската аудитория. И успехът не закъснява. Значи, ето я рецептата... Вземаш старогръцка и латинска митология, вземаш любими образи от Стария и Новия Завет, смесваш ги с прекомерна доза лично страдание и с основопологащия мит за смъртта на бащата и ги наливаш в тежки като линии-траверси стихове, които - забележи това - не са нито прекалено дълги, за да не могат с радост да се възприемат от читателя, нито са прекалено къси, за да не стоят несъстоятелно и лежерно. Напротив, цялата поезия стои тежко и темелно - включително и в римите си, и в стиховете, и в дължините им - цялата негова поезия стои като нещо, което ще остане навеки. Тъкмо това аз наричам надхитряване на актуалните литературни вкусове и норми и, в крайна граница, хитрячество и таркатство. И тъкмо то за мен е белег на провинциализма. Всъщност това е игране по тяхната гайда - на господстващите вкусове - обаче на много тънко ниво. Големият автор "обаче" се държи по съвсем различен начин. Той или върви след себе си - верен на себе си - или взривява актуално действащите вкусове и критерии, чрез бомба в дъното на текста, както е при Биньо Иванов например. Той не се бои да каже някоя глупост или да напише слабо стихотворение - напротив, при Геров и при Биньо има от всичко. И тъкмо това е белегът на големия поет, той служи на Поезията, не на "его"-то си, не и на отделните ѝ проявления и може да си позволи по-слаби "проявления", докато при Борис Христов не е така - той слабите ги крие. Той иска поезията да е тежка, темелна и състоятелна, задължаваща те да я харесаш, а не хората да си играят като деца под нейните небеса. И тъкмо тука ние се и разминаваме. Мисля, че подобен поетичен мит беше възможен само в провинциалистка България. Ако такова Чудище се появи на Запад, ще прихнат и ще му се смеят. Там хората са свикнали да виждат обикновени поети, като Кристин Димитрова. Поети на ежедневието, които имат - слава Богу - ежедневно поведение. И това е много по-добрият вариант. Борис Христов е откъм славянските литератури - онези, дето имат полуразширени, месиански функции. Дето вечно искат да оправят живота и да проповядват. И с това е вече с единия крак в предишния свят. А това, дето с два крака искал да остане в забравата, дето се оттеглил и усамотил в село Лещен? Оттеглил се той - на-най!... Я целият народ да замълчи и никой да не му обръща внимание за повече от две и три години, да видиш как ще изпълзи на светло като бръмбар.

Само ти ли, поете, във шумата
на стиха като бръмбар се ровиш.
И се мъчиш, и плачеш над думи,
и достигнал стената, се връщаш отново.

Поезията му е талантлива. Тя обаче изключително дразни с тежките си като бухалки метафори, с които сякаш че те дъни по главата и държи да бъде харесвана непременно, с темерутщината на лирическия си повествовател, както и с неомесианската си митология, издъно която лъха на провинциализъм. С това, че авторът се взема насериозно, не чете западна хуманитаристика, а се вижда като бял бивол между черни кобили. Сиреч, като Месия и Светец. Ние Месии не признаваме. Ние признаваме обикновени хора, за каквито имаме и себе си. Месиите ги признават в Търновския университет, откъдето са и най-заклетите ви поддържници. Между другото, също провинциалисти. С което се и затваря кръгът. Бихме могли без особени утешения да си кажем "Сбогом!". Нито вие ще се ощетите без мен, нито аз без вас. Само едно съм сигурен - че без вас аз ще се чувствам много по-нормално и спокойно, ведро и свободно. Сбогом! Заради едната ведрост към света си заслужава. Заради едната обичност, с която сме обгърнати от битието и която вие не успяхте да усетите. Не казвам, че е предумишлено. Може така да се травмирани вашите гени, може да е въпрос на несъзната горделивост и на нежелана мизантропска тежест над духа на битието. Друг път ще го мислим. След като умрем и, най-накрая, след като възкръснем. Сбогом!...

Това есе го мисля най-малко от 18 години. Някъде от 92-а, когато повярвах и с душата си осезах, че гордостта е единствената причина Борис Христов да престане да пише стихове. Разбира се, това бяха само наброски към него. Някой път ще го излея цялото, пък за отпечатване... ще бъде малко по-трудно да се придвижи. Българските писатели още робуват на удобни митове за себе си. С изключение, разбира се, на някои по-безкомпромисни хора. :))) Със здраве!...

Пропуснах: за нази си ще разкажем ние; дано Бог ни даде време.

Такива като нас не са на фокус; дори не питам защо.

Пък и не го преживявам.

09.12.2012 в 19:06

Марине, ето ги двете стихосбирки, за които говорихме по телефона. Малко се забавих, защото исках да ги прегледам още веднъж. Едната е изцяло със зимни стихотворения и беше готвена като бутикова книга за Коледа. Ставаше и за подарък, а аз щях да се постарая хората да я знаят и да вдигна малко шум по медиите и сто на сто - в интернет. Тъй като времето напредва, тя вероятно ще остане за догодина или за когато имам възможност да я издам. Другата обаче я усещам като още по-стойностна. Тя побира лирически опит, трупан от поне двадесет години насам. Сиреч, през такъв период от време са писани въпросните стихове. На нея държа много повече - и в житейски, и в естетически план, вероятно тя ще помръдне нещо и в пейзажа на съвременната лирика у нас. Може би - с консерватизма си, ако не с друго, и с паметта си за традициите, която памет сякаш ми е в кръвта. Много те моля да предадеш това писмо, както и двете прикачени стихосбирки, и на Кирил Кадийски* - и която той прецени. За мен е важно ръкописите ми да излизат и все нещо да има шанса да види бял свят. Един прекрасен и за мене уникален шанс, за който от все сърце благодаря и на двама ви!...

10.12.2012

И аз благодаря, Марине, от все сърце!... Ще нанеса поправката и ще я пратя пак на Данчо Ефтимов, надявам се да я пусне... Имаш поздрави от майка ми, Мария Йонкова, и от Керана Ангелова, с която си пишем редовно. Тя беше първият човек, с който споделих тази рецензия... Каза ми, че те чете отдавна, че харесва твоята поезия и се изказа изключително положително за нея - каза, че събира стихиите на природата и земята. Каза и че ще си купи новите ти книги. При нас нищо принципно не се е променило. Всичко си е все същото. Може би защото и с България е така. Откак се върна Симеон, и България върна много назад... Имам една идея (която ми хрумна, докато четях "Отворена книга")... Някои есета в нея, още докато ги четях, ги виждах да стоят и в Литернет - и стояха изключително добре, на място и адекватно. Ако искаш, прати ги... Или пък аз да ги пратя?... Георги Чобанов определено ще се зарадва... Той е от нашата кръвна група, живее в литературата, тя тече в неговите вени, и си имаме доверие... Друго какво да кажа?... Усещам, че във всички сфери се е отпечатал този тягостен манталитет, който трепти в адските небеса над родината... (Ако може така да се изразя... :) Навсякъде е конформизъм, правене на "мили очи", подлизурство и подмазвачество... Но пък друго не сме и очаквали... Всъщност така е по-добре - така се открива истинският лик на живота, защото цял един народ в момента преминава през изпитание... И ето, като се огледах, като се събудих след десетилетен сън, оказа се, че и аз, и ти, и болшинството мои приятели, сме се оказали от една страна на барикадата, от тази на доброто. Ето, това е най-радостното за мен през всичките тези години на прехода - съхраняване на междуличностните отношения и усещането за автентизъм у хората, в които вярвам. В крайна сметка, само това остава... Най-вече това. Ако искаш, виж тези мои поезии в Литературен клуб... http://www.litclub.bg/library/nbpr/iivanov. Купища и купища стихове, на които засега никой не им обръща внимание... Но карай да върви!... Аз вече свикнах, станах по-корав. Аз се научих да обръщам внимание само на главните неща от живота... Още веднъж, поздрави от майка ми, от моите приятели (от Владо Шумелов - също) и да сме живи и здрави!... Ще пиша още - и ще разказвам още много работи... Да сме живи и здрави!...

Ивайло Иванов

ПРОЗАТА НА ПОЕТА. КЪСНИ СТИХОВЕ. ОКРУПНЯВАНЕ

С удоволствие сядам да пиша отзив за "Отворена книга" на Марин Георгиев, с удоволствие и, би могло да се каже, с увлечение. Романът наистина те грабва, държи вниманието ти, мами те по пътищата на съдбата и увлича. Но роман ли е това? Да, есенциално казано, това е именно роман. Иначе, чисто жанрово и в някаква степен формално, това е сборник статии, спомени, записки, помени за мъртви приятели и есета. Особено талантливо са постигнати последните два жанра от книгата. В спомена и есето Марин Георгиев е ненадминат. Не случайно навремето Радичков му казва, че в портрета му за Васил Попов не може да се пипне и дума. Същото по-късно потвърждава и Георги Мишев. Аз бих казал - и онзи за Петър Ковачев, Андрей Германов, Петко Сираков, Таньо Клисуров, Паруш Парушев, ранната им търновска младост и още толкова други словесни отрязъци. Късове трептящ от тежестта на дните си живот.

Аз съм Марин Георгиев!... И през кристала на една такава формула би могла да се прочете жанровата канава и емоционалната тъкан на книгата. Какво имам предвид? Имам предвид една особено дълбока мъка, болка, скръб, тъга и нерадост, която поражда животът, стоварвайки се с тежкия си шлюз на преминаващ Титаник връз душата ти, имам предвид, че ти го мислиш тоя живот, озърташ се от ранни младини около себе си, "Защо съм тук?", "Какво съм аз?", "Защо въобще човек се ражда в тоя свят?", трупаш събития и битки, болки и полемики, за да може един ден - след повече от петнадесет книги - никой да не забелязва твоето иначе ярко присъствие в националния литературен живот и едни дерибеи да хвалят други тарикати и дерибеи. Ето, това имах предвид!... Доволен ли си от отговора на тоя въпрос?... Не си мисли, че не съм имал точно теб предвид!... Мен Марин Георгиев ме е учил на полемика, ти какво знаеш!...

Аз сега да сменим за малко струната и ракурса и да извърнем взора си към нещо, което е по същество различно и есенциално друго. Замисляли ли сте се например защо Светлозар Игов е приятел с Марин Георгиев, защо Дьорд Арато, Петер Юхас, Владимир Попов, Иван Цанев и Маргарит Жеков са приятели с него, а вие, примерно да речем, не сте? И вие и в действителност не сте... Ей сега ще го обясним и тоя въпрос. Защото ние, драги ми Милойко, сме добри по сърце, затова! А вие не сте чак в толкова дълбока степен добри по сърце - устройва ли те сега отговорът и на тоя въпрос? И то си е и самата истина, между другото. И защото често пъти добротата може да има и полемичен характер. "Вие сте рожби ехидни", казва на фарисеите Христос - именно за да ги освободи от тяхното фарисейство - "Вие сте мъртви приживе", вие напомняте, поне с нещо, на едни варосани гробници". Когато няма кой да казва на "варосаните гробници", че са такива, когато няма кой да възкреси от мъртвите Петър Ковачев, Андрей Германов, Христо Кацаров, Славчо Красински и още толкова други, тогава ще се спихне и саморазложи още повече една литература. Именно това става в момента и с нашата.

В последните години Марин Георгиев върви към окрупняване на своето творчество - и така би могло да се каже, та да ме разберат и някои от по-далечните негови "приятели". В "Доживяване" е събрал всички заслужаващи внимание стихове, писани в периода 2001-2011 г.

Тоест, след като разни вагабонти и ченгета от Държавна Сигурност - чрез пет едновременно течащи дела - доведоха до невъзможност вестника "Литературен форум" да излиза повече. Всъщност защо, той си излиза и сега, много по-рядко, разбира се, с не повече от седем-осем броя за годината, но и това никак не е малко, според мен. (Литература е това. Не е "Дневник" или "Капитал".) Библиотека "Българска сбирка" също продължава да работи и да издава хубави и паметливи за националната литературна история книги. Не това е най-важното, разбира се. Много по-важно е, че след този потрес Марин Георгиев има повечко време да остане насаме със себе си и да напише още много и много нови стихове, които събра в "Доживяване", а старите му стихове, от предишните четири книги, те пък могат да бъдат намерени в лирическия сборник "До тук". Виждате ли какво изразително заглавие... Окрупняване, ви казвам!... Събира ги, все едно в някакъв нов Ноев ковчег, но според мен, още е рано. Много има още той да даде!... Добре, че бяха ченгетата да намалят интензитета на вестника, че иначе кога щеше да остане насаме със себе си и да ги донапише, окрупни, композира и издаде той тези сборници?... Няма как да кажеш "Прочетете тези книги", защото ще те съдят за полускрита и навряна из шубраците на текста реклама, разгърнете ли ги обаче някой ден, далеч от аспирантския си изпит, тайно и от себе си, със сетивата на топлинното си тяло ще усетите, че това е една не само талантлива и умна поезия (това, едно на ръка!), но и че вековните корени и темели на патриархата имат точно толкова дълбоки основания, колкото и светът на модерните преживелици и гадания, обрамчени с културоложко-понятийни догми и норми. Тоест, да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета с възпалени до малиновочервено задници - на това настоява главната интенция в поезията и добрата проза на Марин Георгиев. Действително, прочетете тези книги. Прочетете и още толкова други, които са от сонма на онези, официално пренебрегнатите. Защото княз на този свят е дяволът. Той обаче не е Цар, не е Пантократор. Бог знае своите. И се грижи те да бъдат историческите победители отвъд чертата на рационалистки обозримото.

Марин Георгиев, "Отворена книга", Личен роман, изд. "Хермес", Пловдив, 2011
Марин Георгиев, "Доживяване", изд. "Фабер", Велико Търново, 2011
Марин Георгиев, "До тук", изд. "Слово", Велико Търново, 2011 г.
Литературен вестник, бр. 9, 2012, 7-13.03.

Сряда, 2012, Декември 26 12:36:34 EET

Марине, и аз Бодаков не го харесвам много като личност - и в това нашите мнения съвпадат - винаги ми е неловко и нелепо, някак си, да стоя в неговата компания, чувствам се притиснат от високо вдигнати претениции, които няма как да удовлетворявам. Той си е сноб. А аз не съм. И в този смисъл, няма как да удовлетворявам неговите представи за човешки качества, сътоятелност, стойност и достойнство. Напрегнато ми е в негова компания и не ми е драго. Винаги има един хоризонт, който няма как да постигна. (Но това не е хоризонтът от дълбока мъдрост и житейски качества обаче). Божана винаги харесва тези, от които има полза. Той ѝ е от полза като редактор в "Култура", тя - като издател, и го награждава. Това не е обективно признание обаче. Същото е и с наградата, която Федя Филкова даде на Пламен Дойнов. На мен ми вика: "Аз не харесвам такава поетика" (за "политическата" поезия от "Бащите на прехода" става дума), при него вижда същата поетика - и го награждава. Тя гледа кой в ръцете си има литературна власт и се умилква около него. Но ако е дело на влюбена жена?... Ако по този начин иска да утвърди мъжа си?... Все пак, и М. Неделчев, и Пламен Дойнов имат именно литературна власт. Чрез поредицата конференции върху канона те определят кой да влезе в най-новата класика и кой не. Това обаче е временно явление. Канонът е "религиозно" понятие - ние вярваме, че Ботев, Яворов и Вазов са класици - като за тяхното узаконяване са нужни и десетилетия, и много по-широка читателска аудитория, и, в крайна сметка, нужно е да се произнесе народът. Канонът е част от националния митологичен пантеон. Без реакция на по-широки читателски маси, не става. Хората как възприемат Екатерина Йосифова? Като най-обикновена поетеса. Няма как - чрез една конференция - да бъдат убедени, че Екатерина Йосифова е класичка. Михаил Неделчев и Пламен Дойнов, буквално казано, узурпират власт. Това е правораздаване по морално несъстоятелен начин.

А за рецензията, какво да ти кажа?*... Те тези думи могат да бъдат казани за всяка поезия, която няма конкретно-ясен смисъл, а съчетаването на думи е талантливо. Няма гаранция обаче, че тя докосва мрака от "сърцевината на земята". Пък и там, доколкото зная, е тъмнината на ада...

* За да няма недоразумение, ето какво му бях написал по повод на рецензията му за М. Бодаков от 20.12.2012 в Литернет:

Честито Рождество Христово!

Желая ти здраве и поне начало на Изход!

Току-що прочетох отзива ти за "Наивно изкуство"; самият отзив е произведение на изкуството; дано и произведението на изкуството, за което пишеш, е такова.

Проверих в Литернет, но там имаше само сканирана корица и едно стихотворение от книжката.

За поезията му знам много малко, но признанието и наградите, които получи от Жанет, пък и кариерата му, са следствие на компромис.

Понякога личност и творба се разминават.

Поне така ни учеше Б. Богданов.

Петък, 2013, Януари 4 22:57:57

Поздравявам те за текста ти за Първан - най-хубавото, което съм прочел досега за Поета.

Марине, благодаря ти от все сърце!... Психологическата вярност на наблюдението е това, което ни свързва. Навремето имахме един писател тук, Венелин Димитров, и като чете книгата ти за Вапцаров, сподели, че имаш изключително верен психологически усет, който много цени и който постига тези истини, подкрепени и от останалия доказателствен материал. Той се изказа изцяло положително за книгата и каза, че я харесва, и то много. Така се отнасят към нея и още стотици и стотици хора, които са я чели непредубедено, без червени очила. Тя бърка в здравето само на червените буржуа, понеже разваля рахатлъка на душата им, полегнала в сянката на мита им. Но пък, както е казал Михайловски, "Поетът е иконокласт", сиреч иконоборец, и ако не разваля мита им, той просто не изпълнява пълнотата на своите функции на поет.

Исках да пиша и по повод на предишно писмо. Много се зарадвах на това, че сте решили да направите по една анотация с Кадийски - и за това благодаря най-сърдечно!... Най-накрая и за мен да пишат някои по-големи и утвърдени имена, защото предишните анотации и рецензии бяха дело все на мои приятели, които са и на друга възраст и със съвсем друга степен на утвърждаване. Майка също много се радва на идеята да се издаде книга, на подадената ръка, и също праща най-сърдечни поздрави. Тук животът е все един и същ. Както навсякъде в България... Имам чувството, че животът просто заглъхна и хората нямат смисъл и цел. Остава ни само едната устойчивост и да работим над едно - да се сбъднем.

Четвъртък, 2013, Януари 24 18:12:49 EET

давай така за всеки месец
даже ще стане книга. (М. Г.)

Марине, благодаря ти!... "Януари" ли имаш предвид?... :))) Може да стане едно "импресионистично календарче", като "експресионистичното" на Гео Милев. Скоро ще ти пратя още есеистика, да се види накъде са текли мислите ми през годините. Трябва да взема само глътка кислород, да си отдъхна, и да ти се извиня, че не можах по-рано да пиша - тук е абсолютен ексцес, живеем все едно в някакви кадри от филма "Семейство Адамс". Само че той пародираше диаболичните филми на ужасите, а тук е истински диаболизъм - ще си взема рейса някой път и ще си отида за поне една седмица на село. Днеска си мислех, че белег за истинско духовно здраве е дали човек с радост иска да си отиде на село, дали го влече. Мен ме влече, като изход от една невъзможна ситуация. "Кълвач да отеква по клоните къси... И там, най-подир, да изпусна дъха си", да си отдъхна и успокоя. Това беше първият вариант на "Последни повратки на село", след това го направих и в пародийния варинат, както си е сега. Сиреч, такова завръщане към абсолютното е невъзможно. В себе си трябва да търсим изхода и кладенеца на всички щастливи неща. Може ли да пратя текста за Тончо Жечев на Георги Чобанов от Литернет и под него да пишем: "Първа публикация: "Литературен форум", бр. 2 от 2012 г., посветен на писателя и критика Тончо Жечев"? Разбира се, ако по друг начин трябва да се формулират тези две или три определения пред "Тончо Жечев", ще се съглася с теб и ще се вслушам в съвета ти. Пращам и един линк към "Българска епиграматика", един цикъл сатири, който навремето не можа да види бял свят (пратих го на Данчо Ефтимов - ама нищо), и сега ще се опитам вече, под формата на ръкопис, да го придвижа накъдето ми видят очите. Дай Боже!...

https://www.grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=532

http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=532&page=2

Понеделник, 2013, Декември 2 11:15:32 EET

Марине, ето данните за Георги Ненковски (трите имена и адреса му), както и доброто уверение, че той, и аз, ще го чакаме на автогара Троян с рейса, който тръгва от София в 15.30 и пристига около 18. Направил съм справка в интернет, фирма "Нешев". Разбира се, може да се ползва и другият автобус, който тръгва от София в 13 часа. Георги е приятел с повечето от шофьорите и ще им каже за багажа, както и това, че ще го плати, когато багажът пристигне тук. Той ще го каже на шофьора предварително, още когато рейсът тръгва. Това е предимството на ситуацията в малкия град, хората почти винаги, и при важни ситуации, се познават. Тези дни ще ходим до Общината, да уредим двете командировъчни, за нощувка и път, ако не - ще ги съберем на ръка. Ще пратим овреме и предложението за датата, да имамаме време да го обмислим. Статията за теб ще я набера, аз я имам записана на ръка, и ще я пратя в Литернет. Ще напиша и една друга, която бях замислил отдавна. От всички доклади, четени на конференцията "50 години от основаването на ВТУ", най-талантлив беше този на Антония Гайдаржиева - това съвсем сериозно го казвам. Той направи впечатление и на други хора, не само на мен, а отскоро може да се прочете и в Литернет, за което най-сърдечно те поздравявам - http://liternet.bg/publish2/avelkova/marin-georgiev.htm. Малко преди конференцията имаше литературно четене, а в паузата между двете от телевизията на ВТУ направиха интервю с мен. Изкушавам се да дам към него линк - снощи до късно съм го качвал - https://www.youtube.com/watch?v=6EyxMNhFrJU&feature=autoshare . Един приятел от Троян - фотографът и операторът на Музея, направи пълен запис на премиерата на "Брачни песни" в Троян - с теб, Светлозар Игов и мен. Ако не съм го пратил, да го изпратя?... От тая книга мисля да поръчам още двеста бройки - в момента събирам пари. Тук сме добре, зимата ни налегна и всеки се свива в своя дом. Ще чакаме топлото време, да видим можем ли да изпляскаме с криле и напролет...

Георги Миленов Ненковски

адрес: ул. "Захарий Стоянов", № 3

Със здраве!

Събота, 2013, Декември 7 21:19:21 EET

Ето част от една моя статия (засега - само за в компютъра), назована "Писатели отникъде", която визира именно такива персонажи и типажи като К. Терзийски, ето само уводната част, тя започва така...

Идат писатели отникъде, нищо не знаят, нищо не помнят и, за съжаление, много малко умеят, и като врекнат, па се втурнат да превземат онова, което мислят, че е за превземане, няма свършек и няма спиране, вече повече от двадесет лета. Плитки са по обем и не са особено интересни като хора. Не са и много интелигентни, между другото. Но имат много общо с философската категория "леке" и животът им не е извън стихията и естетиката на лайфстайла. Не знаят кой кой е и кое какво е в днешната литература. Липсва им базова хуманитарна грамотност. Държат се като пичове и недобре прикриващи кухините си комплексари, държат се като "Малкия принц", само че в контешки и изкълчено-изчанчен вид, увиват се около врата на Виргиния Захариева и журналистки като Мира Баджева - защото Виргиния Захариева е от "естетиката на лайфстайла", нали?... Докато аз не съм от тая естетика. Ето къде се криело разковничето на въпроса...

"Ех, ако можеше така!.../ Ала така, уви, не може!.../ Виелицата на света/ духа и нашта кръв тревожи". По-добре такива несъвършени стихове, като цитираното от Геров, нежели тяхното изкелефищено лекьосване, с присъщото му - върху мене - омерзение, положено в есететиката на лайфстайла, както вече споменах. Всъщност тъкмо Геров е техният антипод и отрицателен еквивалент. Той е поетът, почувствал най-издълбоко стойностите на света, през втората половина на ХХ век, и колко показателен е фактът, че те нямат сетива и памет именно за него. А пък аз за месец и половина го изрецитирах целия на моята приятелка Живка, те пък изрецитираха на България само самите себе си.

Направо нещо ми става, като видя имената им на поредната книга от издателство "Сиела", направо целият се изчервявам, възпалявам се отвътре и от болка пощурявам. Едно издателство, в което никога няма да ме издадат. За сметка на това, ще издадат... Как ви се вижда този списък от престижни имена, от закъснели комуняги, тарикати и лекета на капиталистическото желание за успех? Мен ми се вижда като нравствено падение. И това не е само начин да се справя с огорчението, болката и синдрома "Сиела". Има и обективни дадености и причини. Ето някои от тях...

Вторник, 2013, Декември 17 07:17:38 EET

Няма проблеми, всичко е наред! Ще го разпечатам и ще го занеса на Георги... Марине, току-що го прочетох!... Много е добър - много!*... Завършено, изваяно есе. Всеки е силен с това, което е преживял, което познава. Ти си силен в реалистичния замах, в рисунъка от натура, в способността да се виждат някакви метафизични тайни на битието зад привидността на нещата. Всъщност интересно е, че дори когато се говори за най-зловещи черти в характера на българина, за потресаващи и катастрофични работи като болката, болестта и смъртта, някъде отвъд тях и дълбоко под тях струи една ефирна добрина. Една дълбока и ефирна добрина. Върховното Благо, както го наричат богословите. Интуитивно усещане за теургическата роля на Бог.

* Става сума за предговора ми "Празно за пълно" към книгата на Георги Ненковски "Лаго Маджоре", която издадох благодарение на посредничеството и застъпничеството на Ивайло.

Неделя, 2014, Юни 1 07:03:28 EEST

"Намерих още една.

Засега от мен имаш пет книжки."*

Марине, благодаря ти много! Страхотно!... Почувствах те като баща. Винаги съм знаел, че си човек на големите жестове - и когато ме назначи, и в много други ситуации. Мога да взема по две бройки от Български книжици и от Университетската книжарница във Велико Търново - чрез мои познати. Ще я издадем още веднъж - може и сто и петдесет бройки - а за идната Коледа предлагам да издадем "Дантелите на скрежа". Ще се обърна за финансиране към тази фондация. http://foundation.apriltsi.org. Там (в книгата, имам предвид) поне половината от пейзажите и впечатленията са от родното ми село, от корията, на чийто отсрещен баир се намира родната къща на Красимира Димова, понастоящем, шефката на тази фондация (а с дъщеря ѝ , Анна Димова, някога бяхме нещо като гаджета. Подарявал съм им по една книга от последните три мои издания и те много били се зарадвали, както от мои познати дочувам). Така че, може би, няма да имат нищо напротив да отделят някой лев и за мен. Те вече финансираха една книга от новоселски автор, Мария Марковска, дават ежегодни награди за култура, финансираха и някакви керамици.

Виж какво открих в интернет. Фондации за изкуство и култура, включително и такива, които ги подпомагат.

А на едно място прочетох, че е излязла новата сесия на Национален фонд "Култура". Има и перо "Подпомагане на издания с литературна критика". Показателно, прочетох го във фейсбук-профила на Вера Ганчева, едно от дежурните абонирани имена за парите от подобен тип фондации. Според мен, нищо не пречи да се опитаме да им развалим рахатлъка. Книга с литературна критика имам подготвена отдавна, а ако с моята нещо не стане, издателство "Литературен форум" има достатъчно сътрудници и автори, които имат критика, някои - преобладващо с това се занимават. Би било хубаво да се видят и останалите програми, примерно - създаване на обществен форум, мобилност и други...

ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ

Неделя, 2012, Юни 24 08:53:22 EEST

Здравей, Марине!

Поздравявам те за отличния ти текст в Литернет от 23 юни - за В. Попов. Макар и писан преди години, седи така актуално днес. Това е - трябва да се чете както трябва. И често да си припомняме близкото минало - възможно най-обективно и честно, каквото и да ни струва. Мисля, че освен че си отличен поет, в областта на нонфикшъна (прощавай за думата) си не по-малко добър. Има какво да научи човек от теб. Благодаря ти!

И оня великолепен финал, свързан с Лорка: "Когато умра/ оставете балкона отворен"... Велико!

Нашите неща тук, във В. Т., се движат, но много бавно. А това ме прави още повече скептик и ми пречи да пиша. Сега запълвам времето с една биографична книга на Джефри Майерс - "Хемингуей. Биография" ("Рива", С., 2010) - малко ретро, но винаги необходимо.

Приятелски поздрави - Владо Шумелов

Неделя, 2012, Ноември 18 22:10:50 EET

Здравей, Марине!

Поздрави за "Под Иго/в" в последния брой на сп. Литернет! Познавам донякъде Игов и споделям напълно написаното от теб. Има какво да научи човек от теб в документалната проза.

Напиши ми, моля те, адреса си (и пощ. код) в София, за да мога в следващите месеци да ти пращам някоя книга.

Приятелски - Владо Шумелов

ЦВЕТА ТРИФОНОВА

Сряда, 2010, Юли 28 12:26:28 EEST

Ти си голям, от Бога орисан писател. Владетел на словото, искрен и автентичен. Щях да излизам, да ходя в НБКМ, чета там Цветан Тодоров. Реших за последно да погледна няма ли нещо в пощата. И си останах тук, и сега плача от вълнение и от някаква духовна радост от чистото ти слово, от умните ти мисли, от искрените емоции, които сякаш са моите, но нямам талант да ги изразя. Става въпрос за Македония и за Охрид, за езерото и за хората, за всичко преживяно там. Великолепен и чаровен текст, истинска класика*. Целувам ти писателската ръка и душа, която го е сътворила и се моля на Господ да не сглупиш да го сложиш под една корица с "махленско-клюкарските ти спомени за Надежда Станева", защото ще унизиш и унищожиш този бисерен текст, а той трябва да остане завинаги като документ и като величествено постижение на литературата ни. Не знам дали съм ти казвала, че 2 пъти съм ходила в Охрид и се подписвам с кръв под изречението ти: "Македонската пропаганда десетилетия представяше България и българите като поробители, но стига и веднъж да посетиш Македония, за да си поробен от нея." Втория път ходих сама до Прилеп, за да видя родното им място - на Талев и Данаил Крапчев. Тогава правех книгата за Данаил Крапчев, тя е много интересна, не знам дали я знаеш, ако я искаш, имаш я. И сега бленувам и жадувам отново да се озова до онова вълшебно езеро, до кристалния извор на Дрим, които си описал с неподражаеми думи, за които ти благодаря. Само литературата ми дава висше удоволствие, иначе живота в тази страна е убийствен.

Текстът ти за Дядо Велико също е чудесен. Не съм ти отговорила, защото ми писа, че нямаш Интернет на Ярема и трябва да ходиш в Железница чак. Има едни устройства - рутери - за безжичен интернет.

Новите ми телефони са 470 11 61 и 0877 65 87 55. Абе, що не пуснеш очерка за Македония в Де зората - там има специална рубрика за Македония.

Жив и здрав, талантливецо.
С приятелство - Цвета

* Става дума за впечатленията ми от Македония, изразени в текста "Лето 1999-то - преди и подир", публикуван в сп. "Балкани", публикация, която не успях да видя: издателят Георги Гроздев ми каза, че няма нито един екземпляр; хонорар и да му исках - нямаше да даде. Затова и не поисках; поисках една книжка. Но и нея не получих.

Петък, 2011, Януари 7 14:09:38 EET

Честита и на теб, Марине! Да ти донесе много здраве, любов, поетически и финансови успехи.

Броят на ЛФ за Юхас много ми хареса, научих интересни неща за този човек. Твоят спомен е направо бисер на перото. Бива те във всеки жанр, словото ти е дарена от Господ територия. Радвам се, че не се предаваш, макар и в ролята на литератор. Способното си е способно, както се казва.

Нищо няма за Райко Алексиев при мен, има гаден донос на Крум Кюлявков за Трифон Кунев.

Не мога да си представя, че нямаш книгата на Ивайла Александрова - Горещо Червено, където има всичко за биографията Райко Алексиев, разказана от Весела Алексиева и от документи. Много е ценна книгата му "Хумористична история на българите", мисля, че е преиздадена от университетско издателство преди години, но трябва да я потърсиш в НБКМ. Покани също Вихрен Чернокожев, който дълги години се занимаваше с Райко Алексиев, даже бе направил книга за него, но тия от УИ я затриха, нарочно може би.

Мисля, че ще стане страхотен брой и ще има голям успех. Ако ти остане място, аз имам готова статия, която я четох на кръгла маса в Благоевград - "В. Зора и Д. Крапчев. Културологични аспекти" - не е публикувана никъде, даже в интернет не е. Там имам 2 страници за участието на Райко Алексиев във в. Зора. Мога даже да разширя тази част за сметка на други автори, защото имам четири тетрадки с материали от в. Зора и най-редовно съм отразявала веселата страница, водена от Фра Дяволо, защото бе най-интересна. Но това е само предложение. Няма съмнение, че ще имаш много материали и няма да допреш до мен, защото не съм нито мило, нито росно, дори не съм Цвете, а съм си бабе на 66 г. и то провинциалистка, самозапратила се в гората, за да мога да си гледам поне Пирин, като прекрасна гледка пред очите ми, преди да ги затворя.

Остани със здраве и с добро настроение.
Цвета Трифонова

Вторник, 2011, Май 31 17:24:53 EEST

Страхотен текст, невероятен*. Посвещение от един талант за друг талант. Огромно признание и красиво, цветисто слово. Благодаря ти, благодаря ти! Подейства ми много вдъхновяващо, развълнувах се и аз от литературата. Днешният ми ден е белязан от марката Марин Георгиев. Документалното е сега на мода. Напиши ми колко струва книгата ти и адреса ти на Патриарх Евтимий, за да ти изпратя пари и да ми я пратиш в Банско. Не се притеснявай, вчера пратих на сп. Факел 15 лв. за една книжка.

Успех, безапелационен успех те очаква. Но тукашните тъпаци каниха Иван Гранитски наскоро да си представя стихоплетствата. Аз не отидох.

Ц. Т. с искрени поздравления.

* По повод словото на Георги Мишев, произнесено на премиерата на "Отворена книга" в НДК, 26 май 2011, изпратено ѝ на файл, по-късно публикувано в "Литературен вестник" бр. 24, 08.-14.06.2011, под заглавие "Марин Георгиев и отворената книга на душата".

04.05.2012, 19.42

Пак твоите думи са екстракт на смисъла - стихотворенията ти наистина са като "стрела, устремена в десятката". Майсторът може да се учи само от по-голям майстор, не от един пенсиониран пишман критик. Не е по интуиция досещането, че ще чета първо "Доживяване", а проста логика. Човекът на доизживяване иска да види какво го очаква - обаче видях един младежки, темпераментен, наситен живот, чак не е за вярване. Обаче не можах да се откъсна от книгата от сутринта та до 3 часа.

Жив и здрав и все така щастлив.
твой благодарен читател.
Цвета Трифонова

Днешния топъл и слънчев ден посветих на твоята стихосбирка, вместо на природата и гъбите челядинки. Стиховете ти са изваяни като от сребро, звънки и чисти. Страстни и искрени, съвършени по ритъм и форма. Винаги си бил талантлив, но сега си на върха, в стихията на таланта. Не съм си представяла, че на тази възраст може да се пише за любовта, за живота и природата с такива младежки сетива и богатство на чувствата. Благодаря ти за удоволствието да чета първокласна литература и да ме развълнува отново красотата. Но и да видя колко съм ощетена от природата. Предстоят ти още по-мъдри и интересни книги. Литературата е щастие със седефена чистота, в която се къпе душата на избраните от Бога поети.

Ц. Т.

БОЖИДАР КУНЧЕВ

Вторник, 2012, Ноември 27 10:02:36 EET

Отново и отново много ти благодаря. Ще имам предвид и книгата. Нямам я. Ще я взема от Иван Цанев. Сега само хвърлих бегъл поглед, че трябва да пиша. А по-късно днес ще прочета всичко. Дарба разказваческа и критическа имаш голяма. И го познаваш народеца ни, душата му. Написаното от теб ще се чете и занапред. Изкарай и останалото, което е в паметта ти, и пиши. Не заради идващите поколения, които пак няма да се интересуват много от миналото, а заради езика ни, заради смисъла на Познанието, заради това, че един само човек да остане на земята, нека да знае, че и тук, в Българско, е имало хора с м и с л и в главите си.

ГЕОРГИ ЧОБАНОВ

Събота, 2012, Ноември 17 21:56:11 EET

Здрасти, Марине!

Поздравления за спомена-портрет на Игов! Излезе експресно в ноемврийския брой на списанието - http://liternet.bg/publish28/marin-georgiev/svetlozar-igov.htm

Хубава неделя! :)
г.

Неделя, 2012, Ноември 18 17:38:54 EET

По-скоро аз ти благодаря! :) А ти пиши, няма кой друг да портретува през спомена и фрагмента личностите и събитията...

поздрави,
г.

Понеделник, 2014, Април 21 01:41:32 EEST

Христос Воскресе!

Здраве, любов и светлина! :)

г.

п.п. Поздравления за портрета на Кадийски - http://spisanie.liternet.bg - бр. 4.

На 21.04.2014 13:26 ч., Marin Georgiev написа:

Дано не ти звучи нескромнo:

получих доста поздравления за този текст и от писатели, и от критици; най-възторжен и подробен бе Георги Мишев*.

* Става дума за текста ми "С подскоците на скакалеца", посветен на Кирил Кадийски.

Понеделник, 2014, Април 21 13:41:26 EEST

Не се и съмнявам, на мен също много ми хареса, може би заедно с този за Н. Кънчев са сред най-доброто, което си написал в жанра, колкото и неопределен да е той :)

г.

П. П. Г. Мишев сериозно ли работи с компютър и интернет? При нас присъства доста слабо, предимно чрез трети лица, които са помагали...

СВЕТЛА КРЪСТАНОВА

Сряда, 2011, Юли 27 23:11:41 EEST

Здравей, Марине,

миналата седмица успях да си взема няколко дни "отпуск" и семейно отидохме в нашата къщичка в Горна баня. Тя е малка, баща ми сам я е градил преди тридесетина години, а ние почти толкова години все нещо пооправяме, колкото да я поддържаме. Около нас построиха съвременни дворци, с басейни, с джакузита, с партита върху холандски чим на двора. А в нашия селски двор леля ми е посадила по малко от всичко - домати, тиквички, краставички, лук и чесън, имаме и много плодни дръвчета. Е, при съседите има кипариси, но пък децата им обичат да прескачат в нашия двор, за да си откъснат направо от дървото ябълки, череши, кайсии или праскови, да наберат малини или ягоди. Чешмата на двора е една чугунена мивка с тръба, но се намира под величествената корона на една СТАРА череша, която дядо ми е посадил, когато аз съм се родила. Лозницата на двора и зимната круша също са ми набори. Пътечките от планински камъни и изпочупените от годините, иначе ръчно направени от татко и един полусляп дядо-съсед, циментови плочи оформят "стайлинга" на склонестия двор. Красотата на усещането за земя се допълва от присъствието на малко цветя, красиви и ароматни рози и божури, също садени от дядо ми. Моят скромен принос се изразява в една слънчева леха от усмихнати бели маргарити, които посадих преди една година - да ми напомнят за моята майка, която се казваше Маргарита, но почина още когато бях ученичка. Точно пред входа на къщата татко беше посадил (пак когато аз съм се родила) бял бор, донесен от Пирин. Той стана по-висок от къщата, а сребристите му кичести клони заеха половината от двора. Преди няколко години се изви силна буря, борът скъса електрическите кабели и изпочупи керемидите на съседите. Вдигна се страхотна врява и от електрото го отсякоха. Само аз го преживях тежко. Близките се успокоиха, че повече няма да се разправят със съседите, електрото, че няма повече да идва да оправя кабелите. А аз вече толкова години, щом вляза в двора, поглеждам и все се надявам, че някак си с магия този бор ще се появи на същото място. И в това малко кътче, носещо спомена за най-близките ми хора, които отдавна не са между живите, обожавам да прекарвам оскъдното си време за почивка и спомени. На масата винаги има домашно омесен и опечен от мен хляб или баница, гозбите са простички, все такива от времето на моите баби - едната мелничарска дъщеря от Северна България, другата - македонка от Охридското езеро. Вечер винаги отпиваме по чаша червено вино, вуйчо ми все още го прави от гроздето на нашата стара лоза. Кенарените домашно тъкани кърпи от едната баба, тежкия вълнен козяк, тъкан от другата, алпийските пикели и котки на татко, и купищата снимки, които държа в кутии навсякъде по стаите. Газени лампи и свещници, една стара турска пушка на моя пра-дядо, който е бил войвода-хайдутин в Албания. И още много реликви-спомени. А заедно с всичко това нещата от нашето настояще и съвремие, които използваме и на които не обръщаме никакво внимание. И често се питам - какво от настоящето ни може да остане след нас за спомен, лаптоп, съдомиялна или хлебопекарна с 50 програми. Нищо. Може би само блед спомен от това дали сме били добри и колко сме обичали. Защо тогава ние сме толкова богати със скъпоценни спомени от нашето детско-младежко минало? Това местенце е моят храм, пазя го само за семейството и понякога в него допускам най-близки хора. Обичам да седим на свещи и да си говорим, да слушаме стари плочи или да преглеждаме стари книги от безценната ми семейна библиотека от 5-6 поколения. Щастлива съм, защото синът ми определено обожава тези дни и вечери. Знам, че споделя тези мои ценности и може би един ден ще седи в този или в някой друг двор със своето семейство, и някъде там ще бъдат тези реликви-спомени от моето минало, а не от моето настояще. Миналата седмица имах и рожден ден, а синът ми ми подари малък бял бор, който засадихме на мястото на отсечения... Не е от Пирин, но е част от вече неговите спомени за неговото семейно минало.

И след тази дълга увертюра, искам да допълня, че там прочетох "Отворена книга". Всеки ден по малко, сутрин на сянка под черешата, вечер под лозницата. Когато си я купих, започнах да я чета веднага, но още след първите страници разбрах, че трябва да я прочета "там", а не тук - в центъра на столичния град. Книгата е великолепна и жива. Има мирис на земя, чуваш тихата, но мощна музика от звуците на живота ни, усещаш топлината на изгарящия огън и нежното докосване на всяко стръкче. А някогашната кристално чиста и студена вода ни пречиства и сега. Хората, онези, които здраво стъпват върху земята, и другите, които си мислят, че стъпват върху нея, но не я докосват. Чувствата - едни и същи във всички времена, но колкото по-остаряваме, толкова по-чувстващи ставаме. Миналото - ако беше друго, какво ли щеше да е бъдещето ни. Грешките ни - сладки и любими, но слава Богу - простими. Приятелствата - богатството ни. Силата ни - всичко това, което не сме. Марине, думата селянин е герданче от седем букви. Тя не означава нищо, независимо че ти все пишеш за това. Думата гражданин пък, герданче от девет букви и нищо повече. Думата Марин е само от пет букви, а зад тях се крият толкова много неща (за справка вж. библиографията в края на книгата).

Имам чувството, че познавам всичките ти роднини, сякаш ако сега отида в Биволаре и се разходя по улиците, ще позная всеки, а най-важното, че по-скоро те ще ми кажат: "А-аа, Светланка, как си, отдавна не си идвала насам!" Даже ако вляза във вашата къща ще потърся скритото жито, може да е още там... Е, виждаш ли как пишеш! Когато се видим, напомни ми да ти разкажа една подобна на житото, но много по-трагична история от моето детство с едни стари телефонни апарати...

Върна ме назад във времето, със спомени за хора и събития от "писателския" период на онези години. Нищо не можа да ме изненада. Марине, аз също съм работила в тези среди и системата ми е до болка позната. От онзи период, а и за последните "нови" години, съм запазила само стойностната литература и спомените или контактите със стойностните хора. Останалото е житейска суета, а ние оцеляваме въпреки нея. Всичко лошо, пошло и фалшиво съм изхвърлила съвсем естествено от съзнанието си.

Най-накрая, абсолютно пристрастно и обективно - с малки изключения, от години не съм чела книга, отпечатана практически без правописни или, както ги наричат, "печатни" грешки. Това за такива като нас, които ценят книжовността, е истинско удоволствие и библиографска рядкост. Мъжът ми често се шегува с мен, че съм останала една нереализирана учителка, защото обикновено чета с молив в ръка и поправям направо в отпечатаните книги - професионална деформация. Но ти си професионално деформиран перфекционист на словото.

Надявам се да се видим, защото много държа да ми дадеш автограф! Повече няма да ти дотягам с бездарни драсканици, още веднъж ти благодаря за хубавата книга, която вече е част от моята семейна библиотека.

Пишеш ли вече следваща?

Поздрави,
Светла

ГЕОРГИ БЕЛЕВ

Относно: Re: Tvoia roman

Понеделник, 2011, Юни 27 20:35:21 EEST

Az ia prochetoh oshte minalata sedmitza, no iskah oshte vednuzh da ia mina. Kato se zachetesh v zapiskite, ne te otpuska, takova mizerno, zhalko vreme, kakto kazva Alipiev mnogo tochno. Nai-potresno mi se vidia noshta i sutrinta s Dzhagarov, kakto i vecheriata v Boiana, na koiato i az biah. Spomniam si i vecherta s Liudmila Zhivkova - az biah s Ivan Tzanev na edna masa v po-malka zala i ia gledahme na televizionen ekran. Mislia, che imashe i druga liubima fraza - po zakonite na krasotata. Sega si mislia, che e iskala Nobelova nagrada za mir, za tova raboteshe i Vera Gancheva s publikuvaneto na shvedski pisateli. Mnogo nabliudatelno e opisanieto kak suyuzut se prevurna v edna goliama institutzia, v koiato vsichki rabotiat do kusno i shefovete se otpraviat tezhko kum famoznata masa v ugula. Az biah zabravil mnogo ot tia neshta. SIakash otvoariash voniashto gurne, koeto hem iskash da izhvurlish, hem te kara da se rovish iz nego za imena i podrobnosti. Goliama kniga, bat Marine, niama da mi se surdish.

Pozdravi. Gosho

Вторник, 2011, Юни 28 07:15:56 EEST

Ezikut i plastikata sa tvoite silni strani, az ne sum i ochakval drugo, no tvoita dokumentalistika e novost za mene, kakto i chuvstvoto za humor.

Blagodaria ti za posveshtenieto.

Dobre e, che imam knigata ti i shte moga da se vrushtam kum neia, kogato si poiskam - tova e edno mnogo hubavo useshtane za sigurnost, balgodaria ti pak. Idva mi se, no e vupros na pari.

Събота, 2011, Декември 3 04:00:13 EET

Zdravei, Marine, pak se izlozhih, ne ti otgovorih navreme.

Iskashe mi se da napisha edna retzenzia ili pone otziv za tvoeto izbrano, no pochnah da otlagam, ne sum pisal ot godini ni na bulgarski, nito na angliiski. I napravo blokirah. Proshtavai, ako mozhesh.

Tvoiat Literaturen forum pravi stupka kum po jurnalisticheh vid. Predishnite biaha s ogromni materiali, sega sa po-malki, a i snimkite dosta pomagat.

S Petur Kovachev se poznavahme beglo, spomniam si, che noseshe edni botushki, koito iavno mu haresvaha. Beshe edin maluk printz. Imashe takova izluchvane.

Az trugvam sled malko za Bristol, shte se vurna v nedelia vecher, taka che shte si pishem pak predi da si pozhelaem nai-dobroto za Koleda i praznitzite sled tova.

Pozdravi, skupi priateliu, ti zhiveesh kato pisatel ot drugo vreme, izpulnen s liubov i milost. Georgi

СИМЕОН ЯНЕВ

Четвъртък, 2013, Януари 10 22:35:09 EET

Драги Марине, благодаря ти за хубавото писмо. Аз още не съм виждал сборника на Игов и се надявам да е добре направен и без грешки. Но ти така топло си рефлектирал (извинявай за чуждицата) от текста, че ме върна към самия него. Споделям напълно усещането ти за Константинов, до което си стигнал по свой път, за да се развълнуваш от моя спомен.

Допирите до него и Далчев бяха най-впечатляващите ми преживявания в младостта, особено с достолепието, и особено у Константинов: и в осанка, и в обноски, и в начина на говорене - Български писател! Виждаш го отвсякъде и във всичко.

Остарях ли, закърня ли духовното ми зрение - не знам, но отдавна не виждам такива хора.

Но да не започваме с окайването.

Поздравления за твоята "Отворена книга" - писателска книга, която си купих, четох с интерес и мислех да използвам в последната част (след 1989) на моя Атлас, но ме пенсионираха, ентусиазмът ми се изчерпа, парите - преди него и го оставих на моите асистенти, ако благоволят да доработват такова нещо.

Сега живея в София и Нови хан, гледам болната си майка, виждам бъдещето си и, доколкото е възможно, се радвам на всеки ден.

Благодаря ти за поканата за вечерта на Тончо Жечев, но почти съм сигурен, че няма да мога да дойда, защото вечер страховете и тревожността на майка ми са най-силни, и няма да мога да я оставя.

Ще ме разбереш.

Бъди жив и здрав.

С. Я.

НИКОЛАЙ ПАВЛОВ

Събота, 2011, Декември 10 09:38:48 EET

ЧЕТИ, ЧЕТИ, НТАТЪК ЩЕ СРЕЩНЕШ ОЩЕ МНОГЖО ЛЪЖИ. АЗ ПЪК ЗАЧЕТОХ ТВОЙТА ЧУДЕСНА КНИГА И ОТНОВО ИЗПИТАХ СЪЩОТ УСЕЩАН ОТ ПРЕДИ ТРИЙЕТИНА ГОДИНИ - ПОЕЗИЯ, КОЯТО МОЖШ СЯКАШ ДА ПИПНШ С ОЧИ И С РЪЦЕ. БАЙ МАРИНЕ, ТИ СИ ГОЛЯМ ПОЕТ, ЖИВ КЛАСИК СИ, ЧОВЕЧЕ! И ТЕМИТЕ ТИ СА ТОЛКОВА РАЗНООБРАЗНИ, ЧЕ ОБХВАЩАШ СЯКШ ЦЕЛИЯ ВИДИМ И НЕВИДИМ ЖИВОТ, И ИЗРАЗНИТЕ ТИ СРЕДСТВА СА ОРИГИНАЛНИ И СИЛНО ВЗДЕЙСТВАЩИ, СЕГА В МОМЕНТА СЪМ Я ДАЛ НА СИЛВИЯ ДА Я ЧЕТЕ И ТЯ ОХКА ОТ УДОВОЛСТВИЕ И ОТ ИЗНЕНДА - ОСОБЕНО ѝ ХАРЕСАХА СТИХОВЕТЕ ОТ ПОКАЗАЛЕЦ И ЕДНО , КОЕТО А НЕ ГО ЗНАЯ - "ПЪРВО-ПОСЛЕДНО". ВЪЗХИЩАВА С ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО ЗА ЛУК И ЗА ВОЛОВЕТЕ, И КАЗВА, ЧЕ ОТ ТАКИВА ПРОСТИ ЕЛЕМЕНТАРНИ НЕЩА ПРАВИШ ВИСОКА ПОЕЗИЯ. СТНА МИ И МАЛКО МЧНО, ЧЕ НЕ СИ ОЦЕНЕНЕН В ПЪЛНИ ЯСМСЪЛ Н ДУМАТА, Н ИЗГЛЕЖДА ЗА ДА БЪДЕ ОЦЕНЕНЕН ЕДИН ПОЕТ СА НУЖН И ДРГИ НЕЩА, Н САМО ПРВЪЗХОДНА ПОЕЗИЯ. БЪДИ ЖИВ И АК МОЖШ - И ЗДРАВ! ПОЗДРАВИ, НИКИ

Събота, 2011, Декември 10 16:31:58 EET

Грешките идват от някакъв проблем в клавиатурата - не изписва всички букви, които натискам. Не знам защо е така, но става само когато пиша в пощата си. Относно времето - ами кой му е крив на времето, че се променя като курвичка? Ти си от тези поети, които са на всички времена - нещо като фар. Но смятам, че ти си по-близък до днешното време - когато всичко ври и кипи като в блато, ти май имаш няколко такива метафори. Бъди здрав и пиши още; ще ти напиша и за книгата с нови стихове по-късно. Поздрави.

Събота, 2011, Декември 10 17:06:26 EET

"Първо-последно" е от публикувани, но невключени в книга, тук се намира на страница 213, аз не съм го чел, за пръв път го срещам. За по-богатия лирически герой - в сравнението между твоя и на Борето Христов. Твоят лирчески герой е много по-дълбок и по-широк, ако може така да се каже, има повече тематичен обхват и емоционална дълбочина, някои теми и чувства съвпадат, но са изразени с различни изразни средства. Но възниква въпросът - защо тогава Борето получи такова шумно признание, твоето не бе толкова шумно, макар че бе значително? Моят отговор се крепи върху следното твърдение - неговият лирически герой е декадент, той е човекът на залеза, с изтощена душевност и телесност, търсещ изящния изказ, разрушен и разрушаващ - и всичко това много добре хармонизираше със загниващата тогава соц. реалност, действителността на късното тодор-живковско време бе изчерпала своя потенциал, макар че ние може би не сме го виждали в пълнота, онова време бе загнило и изгнило морално, защото прокламираше морал, а го нарушаваше тотално, то нямаше бъдеще като такова точно време, и именно поради тази интуитивно долавяна истина и читателите, и критиците така прегърнаха поезията на Борето. Тя просто се римуваше с времето. Направи си експеримент - прочети сега вечерния тромпет и се наблюдавай дали ще имаш същите усещания и реакции.

При теб нещата са различни - ти, колкото и да се вайкаш пред смъртта, вътрешно си зареден с енергия, неизчерпана и неизразходена, и това не бе в ритъма на онова време. Разбира се, може да ме попиташ - а днешното време да не би да е по-морално? Не, в никакъв случай, днес няма повече морал от тогава, но има нещо друго - днешното време не прокламира моралност, то говори само за законност, а закон и морал не съвпадат почти никога, или рядко съвпадат, освен това и тук има разминаване между прокламирано и реално действащо, но при капитализма е така - който има смелост да нарушава закона, става силен, а който се страхува - остава слаб.

Това не означава, че няма морал, но моралните престъпления се заплащат по друг начин - със зъбите на съвестта, или с отежнявне на кармата, ако я има, или плащат деца и внуци, изобщо - има си цена и това. Бъди здрав!

МАРГАРИТ ЖЕКОВ

Събота, 2011, Декември 10 20:59:21 EET

Скъпи Приятелю и Поете,

Благодаря ти от сърце за обаждането. Радвам се, че одобряваш моето писмо. Този ценител на поезията, Николай Колев, е напълно прав - твоите стихотворения, и новите, и тези от предишни години, излъчват неповторимия стил на голям поет-жив класик и остават непокътнати от времето, докато "Вечерен тромпет" звучи днес наистина малко маниерно - проличава си тази метафоричност в соцстил, която сякаш иска да смая читателя. Разбира се, става дума за твърде различни творчески натюрели: Борис Христов е поет, който търси сентенцията и притчовата, застинала повествувателност в стиха, докато твоята поезия метафоризира не само пейзажното в неговото движение и многообразие, но и предметното в неговата искряща, осенена от Бога оживотвореност. Оттук и различието на художествените внушения: поезията на Борис Христов, пресъздаваща нравствената разруха на големия град и в този смисъл на вавилонски наситения и обречен на греховното свят, излъчва отчаянието и покрусата на несъвместимия с бездуховното общество лирически аз, докато твоята поезия изразява преклонението пред Твореца чрез възхищението пред пресъздадената винаги жива, могъщо пулсираща, хармонична и незаличима красота на творенията в природното им, неопетнено от греха битие.

С най-сърдечни поздрави -
Винаги твой: Маргич

Събота, 2012, Декември 8 20:12:17 EET

Здравей, Поете!

Благодаря от сърце за обажданията! Сега като размислих как се дава тази награда - щастлив съм, че не съм номиниран. (Нима ако Далчев беше жив, щяха да му я присъдят? Те не са искали да го включат дори в годишния сборник "Поезия", а и до днес го хулят в академичните си юбилейни сборници. )

Що се отнася до твърдението на Иван Цанев за носителите на наградата посмъртно за цялостен принос, то не е вярно: наградата е печелил и Иван Методиев (справка в електронната енциклопедия: https://bg.wikipedia.org).

Много хубав е твоят фрагмент за Юхас - смайващо, но точно описание на неговия характер, уви.

И сега Юхас ако не се сепне, покая и смири, няма кога.

Дано Янаки да спечели - той е голям поет и напълно заслужава. Въпросът е, че журито на конкурса е като това на "Мюзик айдъл" - участниците (особено в случая на Янаки) са много по-даровити от тези, които ги оценяват.

Дано поне Владо Попов да спечели за цялостен принос, ако не спечели Янаки.

Аз тъкмо смятах да ти пиша да се видим утре и да ми възвърнеш трите бройки от книгата на Янаки - смятам да пратя на моята преводачка във Франция, на спомпоществувателката ми в Германия и на една моя приятелка във Враца.

С най-сърдечни поздрави -
Винаги твой: Маргич

Изпратено на: Неделя, 2014, Октомври 5 07:13:15 EEST

Поете, хубавото е, че ти имаш свой неповторим стил като писател-художник - описани от теб, историите имат свое излъчване, имат живец. А иначе - какво да се прави - България е била откъсната от цивилизования свят 45 години, цветът на нацията е бил унищожен и този погром все още оказва своето влияние: нужни са поне три поколения, за да се възстанови разрушеното гражданско общество. Включително и да се появят истински професори, хора, чието призвание е почтеността и откривателството в науката, а не обслужването на политическата конюнктура.

Благодаря ти от сърце, че споделяш с мен своите кратки разкази, които показват голямата ти дарба на белетрист-художник с проникновена и безпогрешно долавяща душевността на "героя" наблюдателност и една човечна чувствителност и съпричастност към неволите на простосмъртния човек.

С най-сърдечни поздрави -
Винаги твой: Маргич

ТАНЬО КЛИСУРОВ

Петък, 2010, Януари 22 13:39:36 EET

Здравей, Маринка! Изненада ме с поемата си, мислех си, че си ми пратил нещо мемоарно. Хареса ми. В началото усетих известна съпротива, но после енергията на словото ти ме увлече. Казах енергия, това е нещо, което твоите работи несъмнено притежават. В тази твоя поема обединяващото е образът на пàрата. Потърсил си различните аспекти на темата и то успешно. Идеята ти е екзистенциална и тя не ме изненада, в смисъл, че "живот-смърт, промеждутък кратък" е твоя стара идея. Най-оригиналното според мен е езикът на поемата. Не мога да се сетя за друг съвременен поет, който да ползва такъв език - суров, дъхащ на пръст, на гнилост, на тор, на прясно изтекла кръв, а в същност на живот. В известен смисъл ти си май единственият последовател на Яворов в днешната поезия като естетика. И като език, и като ритмика. Късният като идеи Яворов с неговия поетичен език от ранния му период. Защо не публикуваш? Ще кажеш: какъв е смисълът? А какъв е смисълът тази поема да остане само в архивите ти?

Хайде пиши, пиши!
Танката

Дата: Вторник, 2011, Май 31 17:51:44 EEST

Словото на Мишев е много хубаво, писателско, слово на човек, който е изживял подобно детство, а може би и младост. Видях предаването на компютъра. Написах в Гугъла БНТ.ком и там се появиха всички минали предавания. Към средата на клипа се появи физиономията ти, много позната, толкова близка, сякаш видях най-близък роднина. След това показаха и Георги Мишев с няколко изречения, резюмиращи словото му. Браво. Дай, Боже, всекиму!

Танката

Дата: Вторник, 2011, Септември 20 19:00:51 EEST

Маринка, много си експедитивен, браво! За книгата* ти - чудесна е, много твоя, много лична и същевременно общочовешки значима. Завиждам ти благородно за следното: свободен си от историческото време, от необходимостта да се подчиняваш на строгата класичност, подобно на учен изследваш откритията си на базата на личния си опит, имаш самочувствието да следваш пътя си, независимо от чуждите мнения и съображения, ти не си вече единствено "поетът на селото", а певецът на мирозданието. Отбелязал съм си повече от четирсет стихотворения с моя знак за високо качество, което не се сещам да съм давал на друг български поет. Превъзходен е и уводът на Петер Юхас. Поздравления! Двете ти бележки към моите четиристишия приемам без уговорки, абсолютно прав си. Абе освен талантлив поет, си и талантлив редактор. Хайде да не те хваля повече, че ще се изпотиш под носа.

Танката

* Става въпрос за стихосбирката "Доживяване", Фабер, 2011.

Дата: Събота, 2011, Декември 10 19:08:03 EET

Браво на Николай! Много оригинална и точна диагноза на отминалото време и на сегашното, разбира се. И поезиите - твоята, и на Борката, видяни в контекста на тези две времена. Нали е онзи Николай Павлов, който познаваме отдавна, нещо имаше общо с Кърджали. Сега къде е?

Таньо

Понеделник, 2011, Декември 19 11:48:57 EET

Маринка, наваля ли сняг при тебе? Тук все още само дъжд вали. Днес се срещнах с Трифон Митев, областния шеф на БСП. Прочел е "Третият разстрел" и ми каза: "Чудя се, защо нашите хора скочиха толкова срещу тази книга? Ами че там няма нищо особено, което да дискредитира Вапцаров. Марин не го отрича като поет." Ето един широко скроен ляв ръководител.

Неделя, 2012, Ноември 18 12:54:16 EET

Мацо, поздравления за "Под Игов" в Литернет! Искрено, точно и безпощадно, истината и само истината, това е твоят принцип. Аз съм ти казвал и друг път, че съм човек на съображенията. Никога не мога да отида до край, когато пиша за нещо или за някого. Аз съм този, който дори при позвъняването на телефона се изпотява под горната устна - да не би някоя неприятна вест за себе си и семейството си да чуе. Този страх всъщност ми е насаждан цял живот - от хазяи (знаеш, че съм потомствен квартирант), от политически сили (особено след 1989-а), от литературна критика (цял живот). Явно е, че така ще си отида. Единствената полза е, ако съм успял част от този страх да превърна в поезия. Но това едва ли изкупва всичко.

Изпратено на: Понеделник, 2014, Май 5 13:04:43 EEST

Ех, работливецо, завиждам ти на трудолюбието. Три варианта на едно стихотворение и всеки по-хубав от предишния. Умело си развил мотото от Пастернак. Темата си е твоя и начинът си е твой. Браво. Много ми хареса и миниатюрата за твоя приятел, на когото баща ти е подарил книгата ти. Не зная доколко е намесата ти, но, както се казва, съдбата сама го е написала.

Изпратено на: Понеделник, 2014, Юни 9 13:18:07 EEST

Четох в Литернет спомена ти за Боляров. Хареса ми. Много тънка характеристика на жена му. Сякаш я видях с моите очи. И усетих поведението ѝ с моите вътрешни сетива. Абе, умееш ги тези работи. Поздравления.

Изпратено на: Четвъртък, 2014, Юни 19 16:33:10 EEST

Среднощен дъждописецо, продължаваш да възпяваш природата, и то талантливо. Ако те сравня с Лилиев, той е по-голям рисувач, но ти пък си по-дълбок, свързваш винаги явленията в природата с човешката душа. Прочетох статията за "черния кладенец". Чувствата ми са смесени. Когато чета редовете за тебе, ти съчувствам, защото зная какво си преживял. Но написаното за Вапцаров е силно политизирано. Нещо, което ти самият казваш, че в книгата ти го няма. Не бих искал отново да се започне ожесточено говорене "за" и "против", от което според мен ти ще търпиш пак вреда. Имам усещането, че темата се подема винаги при политическа криза. А трябва да се разговаря спокойно, без извънлитературни влияния. Разбира се, това е моето мнение. Може и да греша.

Изпратено на: Неделя, 2014, Юли 27 12:32:46 EEST

Да не ти прозвучи като приятелско съгласие, но нося у себе си същото усещане и за творчеството на Радичков, а още повече за поведението му като човек и гражданин. Ти си убедителен, защото имаш конкретните впечатления от личните си срещи с него. С голямо удоволствие четох спомена ти. Браво!

Изпратено на: Четвъртък, 2015, Януари 8 12:55:09 EET

Голямо удоволствие ми доставяш с нещата, които ми изпращаш. Малко ми е мъчно за И. Ц. Ти си като хирург - правиш дисекцията и си длъжен професионално да бъдеш хладнокръвен. Дано да е здравословно за пациента. Но аз мисля, че ако го публикуваш, И. Ц. окончателно ще пререже изтънялата и без това връзчица помежду ви. Но ти имаш принцип: истината ми е по-скъпа.

Изпратено на: 04.02.2015 14:03

Както изгладнял се нахвърля на коктейлна маса и пълни алчно чинията си, тъй с апетит зачетох сервирания ми от тебе текст. Може би е единствен в тази не съвсем чиста еуфория от хвалби след смъртта на Жельо. Изкараха го едва ли не херувим на демокрацията, "борец за свобода", както го определиха по един тв канал. Текстът ти единствен го представя като естествен, земен, умен селянин, неумел в сделките с властта, по своему наивен, но честен. И най-важното - пълнокръвен образ, не нарисуван, а плод на фотообектива. Нарисуваният образ има други качества, художникът винаги добавя нещо свое. Фотографът може само да смени ъгъла, от който снима. Такъв е "твоят" Жельо" - заснет от различни ъгли. Истински.

12.04.2015 09:28

Христос воскресе, Мацо! Скъпи, пожелавам ти да имаш много сили да вършиш творческото си дело, защото имаш призванието за това. Чета изпратените откъси и пред погледа ми се възстановява едно минало, което ми е скъпо и в което, макар и косвено, участвам и аз. Все повече се сливаш с природата - показват го последните ти стихотворения. Това е твоето връщане към началото ти, към оня свят, от който си тръгнал. Аз съм градско момче, моята среда беше по-различна, но сигурно капчицата дарба, с която Господ ме е дарил, ми дава възможност да съпреживявам и твоите вълнения.

Четох и споменните откъси на Юхас в Литернет. Много е наблюдателен и умен. И ироничен до жестокост. Бих го определил като талантлив циник.

Поздрави: Танката

ВЛАДИМИР ПОПОВ

Събота, 2009, Ноември 7 16:36:19 EET

Марине, извинявам се, че толкова дълго отлагах четенето на последния ти цикъл, но пък, от друга страна, се радвам, че прочетох стиховете ти сега и мога да ти пиша веднага колко много ми харесаха. Но за едно от тях тези думи биха били несправедливо скромни - сигурно се досещаш, че това е стихотворението "Кръстовден" - изумително по простота и сила. Пиша ти без преувеличение - мисля, че се родее с любовната лирика на най-големите ни поети. Абсолютна класика! Даже някак си изчезва от съзнанието ми, че си го написал ти, не в смисъл, че не би могъл да го напишеш, а като че ли стихотворението е родено там, където винаги са били онези, които знаем наизуст от младежките си години. Поне аз така го чувствам и мисля, че не греша, нито пък искам да те лаская - най-малкото, няма за какво. Така че приеми най-искрените ми поздравления!

На фона на "Кръстовден" вероятно няма да оценя както трябва "Въздушен океан" и "Аргонавт", които също са отлични стихотворения, към други бих могъл да имам и по-конкретни бележки, например мярка ми се в паметта онова "сто на сто", което не знам дали е най-сполучливото, и пр.

Тебе като че ли те възроди планинската обител...

Марине, не съм сигурен дали ще мога да дойда на 10 вечерта. А, извинявам се и за последния ни телефонен разговор, но жена ми си ляга рано, а телефонът е в нейната стая и е неудобно в по-късен час.

Още веднъж - поздравления!
Владо Попов

Вторник, 2009, Декември 29 15:19:52 EET

Здравей, Марине! Честита Коледа!

Бях ти написал писмо, но потребителската ми сесия изтече и то изчезна. Писмото съдържаше приблизително следното (понеже не мога да върна спонтанността му, ще го преразкажа):

Че кореспонденцията помежду ни е от порядък, който не изисква извинение при закъснение с отговор и пр. И това сигурно е добре, защото иначе човек се чувства задължен непременно веднага да го направи, а не винаги е в състояние. Но тъй като не желая новата година да ме завари като с невърнат заем (сравнението не е много точно), ти пиша. Разбира се, и по други причини, главната от тях е, че трябва да се видим, за да подпишеш договора за Петър Алипиев (носи си личната карта)*. Не че това ще направи абсолютно сигурно излизането на книгата, но все пак е нещо повече от липсата на договор. И още - тъй като от началото на годината няма да съм в издателството, трябва до края на януари да подготвя случаи като твоя, както и някои други редакции, за да съм си изпълнил и аз думата. Исках да се видим преди Коледа, но не ми остана време. Затова те моля да ми пишеш за ден между 6 и 20 януари, в който ще бъдеш в София и можем да се срещнем. Разбира се, възможно е пак аз да съм ти редактор, ако колегата ми е натоварен с учебници, става дума за след година, да сме живи и здрави дотогава!

За стиховете и кратката проза - малко ми е трудно да ги коментирам след много силния цикъл, който ми беше изпратил. Но важното е, че пишеш. И още - как мога да се разсърдя, че ми изпращаш стихотворения, напротив!

Преди дни издадохме с конкурс на НФ Култура много сериозна книга на Радосвет Коларов, бих казал, висока класа, с концепция и блестящи анализи. Препоръчвам ти я, заглавието е "Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността". Май това ще ми остане - книгите, в които почти не допуснах спад, а те пък създадоха имидж на издателството, в посока каквато не беше имало. Тук един от началниците веднъж ми каза, че съм си намерил хубава ниша, имаше предвид трите поредици. Трябваше да му отвърна, че не съм си я намерил, а до голяма степен съм я създал тази ниша и като идея, и като реализация (И. Пелева специално ми благодари за това в края на книгата си за Алеко), но както винаги не успях да преодолея себе си и премълчах. Но стига толкова за себе си.

За Маргарит - той превъзхожда много от връстниците си с поезията си. Да не говорим за по-новите литератори, някои от които не бих приел и в кръжока си, който някога водех в Люлин. Един от тях, Иво Сиромахов, гледах по телевизията, даде, трябва да му се признае като положителен пример пред днешните чалгаджийски куплети за любовта, цитирам: "Вазовото "во стаичката пръска аромат". Какво да говорим?

Опасявам се, че пак ще ми изтече сесията, затова:

Искам да пожелая на семейството ти много здраве, успехи на децата и творчество на теб през Новата 2010 година!

Поздрави!
Владо Попов

* До подписване на договора така и не се стигна. Не знам в кого и какви са причините. Ако стигне ръка, някой ден ще осъществя и това си намерение. Ще трябва не само да напиша още текстове (някои имам готови), да направя съставителство, но и да намеря пари за издаването на книгата. Неслучайно преди 13 години в едно телевизионно предаване заявих: - Аз съм продуцент на мечтите си.

Петък, 2010, Ноември 5 15:20:23 EET

Файлове: (1) Прикрепен файл

Здравей, Марине! След като ми се накара да не се вторачвам само в една точка, ти реши, че по-лесно ще ме отървеш от нея с няколко твои стихотворения. И се оказа прав. Прочетох ги и ми харесаха с изключение на едно. Но за него по-долу. Винаги съм се питал на кого от класиците ни понякога ми напомняш и сега мотото от Кирил Христов ми посочи точния човек. Поне що се отнася за природните ти стихотворения и то само в някаква степен, защото при теб те никога не остават само природни. Вярвам, това няма да те засегне. Мисля, че и в тази пратка те са ти много силни. За "Йожеф Уташи" мога също само хубави думи да кажа. Лека му пръст на поета! Аз не съм така "вътре" в унгарската поезия, както ти и Иван, и не смея да се изказвам на тази тема. От превода ти личи, че е наистина голям поет, който умее да разгръща поезията си върху широка историческа канава. Нещо, което не е много характерно, според мен, за връстниците му у нас. Но, казах ти, не се чувствам компетентен тук. Във всеки случай ти си изпълнил дълга си достойно към него. Имам възражения единствено към стихотворението ти "Ти само...", и то към първите му две части. Възможно е и да греша, но не мога да приема това с "единайсетмесечното" бебе. Ефектът е друг, според мен трябва да остане само третата част. Но ти решаваш. Каза ми, че си приготвил две книги, вероятно искаш да ги издадеш догодина за 65. Ти имаш доста неща и щом си решил, трябва да го направиш. Може би проза и поезия?

Сега ще си позволя и аз да споделя нещо с теб, за да се допитам. Мислех, че след като напуснах окончателно издателството, ще мога да се съсредоточа върху себе си, но за жалост, излязох от релси психически заради някои болести. Въпреки това не съм се отказал да издам през 2012 година малка книжка със стари и нови стихотворения, дори съм я структурирал, като съм оставил последния цикъл отворен, за да мога, дай Боже, да го допълвам, а в останалите да включвам подходящи нови неща. Въпросът ми към теб е за заглавието на стихосбирката - аз нямам една основна тема, нито пък концепция някаква, неудобно ми е да говоря за себе си, но мисля, че ме отличава чувствителността, крехкостта може би. Макар че кой поет ги няма. Затова, аз имам такова заглавие на стихотворение, реших книгата да се казва "Чупливо", това беше надписът, който майка ми изписваше върху колетчетата с буркани от сладко, които ни пращаше преди много години. Колко много, много години... Бих искал да зная как ти звучи, става ли, не е ли смешно. Изпращам ти и няколко стихотворения, които вероятно не знаеш, някои от тях звучат постарому, аз добре осъзнавам това. Специално нещата в проза вероятно ще са в последния цикъл "Дневник", ако, разбира се, мога да го напиша постепенно.

Ами това е.

Благодаря ти, че все пак ме откъсна от точката.

Желая ти здраве и много стихове!
Владо Попов

Изпратено на: 19.03.2015 15:48

Марине, прочетох спомените ти за д-р Желев, по-точно за президента Желев. Не знаех, че сте били толкова близки в определен период от време. Написани са с присъщата ти наблюдателност и усет към детайла, който понякога говори много повече от общите разсъждения върху един или друг образ. Макар че в случая с Желев ти си успял и там - силна е психологическата му характеристика, свързана и със селския му произход, но и с призванието му на интелектуалец философ, у когото абстрактното мислене е по-развито за сметка на практическия усет. Откровено казано, липсваше ми неговото отношение към ставащото тогава в България, предполагам, че сте говорили и за това при толкова честите ти посещения при него. А то би било много интересно за читателя, стига да е предадено автентично. Снимките също правят двояко впечатление, от една страна, разказът ти, макар и писателски, прави по човешки достъпен президента, а снимките са толкова официални и представителни, че навяват мисли от друг характер. Това са първите ми впечатления от спомените ти за Желев, които прочетох току-що и бързам да запиша, за да не забравя. Когато се видим, можем да разговаряме още на тази тема.

Колкото до премиерите, за които ми пишеш, и аз почти не ходя на такива. Дори да не участвам с каквото и да е, те ми костват вътрешно напрежение, което ме изтощава. След шейсетата си година, та почти до преди две-три години и аз работих много напрегнато в издателството, успях и да се върна в поезията, доколкото мога, но след 70 разликата ми се струва огромна. Дори и да имаш желание, нито енергията вече е същата, нито мисълта. Поне при мен е така. Остава ми някаква чувствителност, която продължавам да експлоатирам.

Желая ти да се възстановиш бързо.

Поздрави!
Владо Попов

18.04.2015 17:21

Марине,

Независимо от новото напрежение помежду ни, прочетох "Доживяване" и книгата ти ми хареса. Ти обикновено правиш книги, центрирани около основна тема, макар и не стеснени като нейни вариации. Тук е имало опасност съставянето ѝ да бъде еклектично, но ти си го избегнал чрез циклите, като всеки от тях представя "доживяването" на някоя от главните теми в поезията ти. Обединява ги стилът ти, в който художественото изобразяване е достигнало своята пълнота и сила. Имаш много силни стихотворения, като се започне от "Есенен лист", мине се през "Кръстовден" и се стигне до посветеното "на бай Симеон". Разбира се, има и доста още. Находка е и цикълът "Месецослов", който си е истинска книжка в книгата. Въобще и за "Доживяване" важат повечето от нещата, които е казал за теб Петер Юхас в студията си, великолепно и с дълбоко познаване на поезията ти написана. Ако трябва да спомена слабост, сигурно това ще бъдат няколко кратки текста, повече наброски, отколкото завършени стихотворения. Но това го допуска всеки от нас, може би за да си поеме глътка въздух и да продължи нататък. Със сигурност може да се пише още много за тази богата книга, но това са само впечатления, които все пак реших да споделя повече като читател, отколкото като литератор професионалист. Във всеки случай тя си е заслужавала наградата, независимо от външните фактори, които може би, а може би и не, са се намесили и ти ми ги каза. Ще те помоля да не приемаш написаното дотук като подготовка за неприятните неща, които ще прочетеш по-нататък.

Моята реакция спрямо писмото ти отпреди два дни наглед няма връзка с книжката, която ти подарих. Вътрешна връзка обаче има - аз не съм очаквал да я прочетеш и да реагираш толкова бързо, но когато си дал някому нещо толкова съкровено и видиш на другия ден, че имаш писмо от него, няма как сърцето ти да не трепне. Затова и вероятно възмущението ми от колажа, който получих, беше толкова силно. Но не само това. Всичко си има по-дълбоки корени. Когато разговаряхме предния ден в кафенето на художниците и аз ти казах, че описаното от теб с вербовчика от ДС беше в действителност точно обратното, един от аргументите ти звучеше така: по-добре ли беше да пиша за теб, че на теб това ти се е случило, тоест на мен. Не реагирах тогава, но сега те питам - а защо би си присвоил правото да разказваш неща, случили се на мен, правил си го и не в условно наклонение, защо смяташ, че си упълномощен - от кого? - да го правиш, смятайки, че едва ли не си единственият радетел на истината? Както виждаш, съзнателно или не, и ти си грешил. Няма да продължавам тази тема, само ще ти кажа, че пиша писмото си, без да съм "подпийнал" и въпреки това съм откровен. Не само защото вече не пия, а и защото преодолях предишната си плахост (до голяма степен тя се дължеше и на страха от биографията ми в онова време), а и когато пред човека остават само броени години, няма вече от какво да се бои. Каза ми, че си чел "Чупливо", там има едно стихотворение "Моят живот", то е твърде демонстративно, да не кажа декларативно, но в него съм искал да кажа това, което се опитвам да ти обясня и тук.

Ами това е. Трябваше да изясня нещата, защото иначе щях да продължа да се измъчвам и да натрупвам негативи в себе си. А не желая да бъдат насочени и към теб. Просто искам да имаме нормални отношения на независими един от друг хора, които не си вредят нито с дела, нито с думи.

Поздрави!

И дано не те отвличам от някаква по-сериозна и спешна работа.

Владо Попов

ТАНЬО КЛИСУРОВ*

Сряда, 2011, Април 13 15:58:21 EEST

Браво, писмото ти до Игов е забележително, достойно да влезе в учебник по поезия. Напълно споделям оценката ти за поезията на Иван Методиев, част от бележките ти към него, самият аз съм си ги мислил. Като четох естетическите ти схващания, си давам сметка, че аз съм се стремил, вероятно не без твоето влияние, да пиша така - без излишни метафори, без изкуствена образност, нека изреченото естествено, просто и цялостно да внушава някаква метафорична истина.

АЛЕКСАНДЪР ШУРБАНОВ*

Четвъртък, 2011, Април 14 18:40:11 EEST

Благодаря ти за тези два много интересни текста, Марине. Светльо е написал вдъхновена, но и много аналитична апология, която Иван Методиев безспорно заслужава, а твоите критични забележки са онова, което там не е казано (може би защото не му е мястото) и което също е истина. Наблюденията ти са много тънки и точни. Въобще, човек трябва да гледа с опасение на твоето критическо перо - то боде на живо. В поезията си си друг - сякаш запленен от вътрешните сили на онова, което ангажира сетивата ти си съществуващ извън разсъдъка... Абе както вече сме си говорили, разнолика, но стройна душа!

Бъди здрав и още млад,
Сашо.

* Горните две писма са реакция на Таньо Клисуров и Александър Шурбанов по повод изпратеното до тях мое писмо до Светлозар Игов във връзка с негова статия за Иван Методиев. Ето и писмото:

Драги Светльо,

Още същия ден, когато се видяхме, прочетох и преводите, и статията ти. Но смогвам чак сега да ти пиша.

Ти знаеш, че като критик ценя две твои изключителни качества: майсторство и проникновение в отзива и портрета. Да не говорим за концептивните ти статии - за Вазов, Йовков и т.н. Те са открития. Поне за мен.

Възхищението ми е непокътнато и в случая с характеристиките ти за Иван Методиев. Смятам, че образът му няма да бъде накърнен, ако имаше и фраза в тази посока: Въпреки че полагаше старателни и съзнателни усилия да бъде припознат от системата, накрая, поради естеството ѝ и поради противопоказността на поезията си, бе отхвърлен и маргинализиран.

Това противоречие между поведение и изкуство, между личност и творец според мен ще отличи още повече Поета в Методиев.

Фразата-оценка е фактологически вярна и е добре сега да бъде казана/написана, а не след време.

Съжалявам, че не познавам цялото творчество на Методиев, но от това, което съм чел, като не отричам безспорния му талант, съм формулирал няколко неща: еклектизъм на места в границите на една творба, на един куплет дори (от смесване на поетики от прочетени наскоро или новооткрити поети; от смесване на литературен образец и лично наблюдавано и усетено); случайни, необосновани стихове, превръщащи ги в попадения поради римата; на такива случайности се дължат на много места и "одухотворяванията", "метафизицирането" на конкретното, природата и т.н. Ти добре разграничаваш пластичното от рефлексивното, но при него то е ту вплетено в единият тип поетика - пластичната, да я наречем, или диференцирано в творбите му от втория период, разсъдъчните.

По принцип лично аз съм бил подозрителен винаги към метафоротворчество - изразил съм го това в статията си за априлското поколение и най-вече при поезията и поетиката на Левчев. Тук ще ти цитирам И. Волен, с когото съм солидарен: "Аз не съм голям партизанин на тъй наречените по учебниците фигури в поезията. В последна сметка те си остават една "немощ" на писателя".

Може би и моето предпочитание също е израз на немощ, но аз съм бил винаги за съсредоточаване в обекта, предмета, темата, за изтръгване на същността; стане ли това, то цялото стихотворение неволно се превръща в метафора - пример Далчев; освен това поетиката, формата е много по-хомогенна. Според мен всички класически творби се крепят на този "принцип". За мен например самата натура е изкушение.

Не знам, мога и да греша, но си заслужава по това да се мисли и пише, макар че не се прави.

Ето за този пасаж например ти свалям шапка: "светът на гниенето и светът на раждането създават представата за преливане между космогонично и апокалиптично, между света на раждането и света на смъртта, между "началото" и "края".

Може да ти се струва нескромно, но този мой текст е илюстрация на твоята идея включително и на моето разбиране за поетическо изкуство (това не ще рече, че съм го постигнал):

СРЕДОРЕК

Там, на завоя, се бие водата -
пръска, клокочи, брега подрива.
Там, на завоя, върбите се плакнат,
бучинишът изниква, папура, копривата...
В повета жилав сенки се влачат.
Тревата расте - гъста, лютива.
Хлад. В хладината риби подскачат
и водни змии корените обвиват.
Стоножки пробягват - ледно студени.
Гънат се червеи - тлъсти и сити.
Мирис на тлен, на поникнало скоро зелено.
Разярени и черни - бръмчат мухите...
Пръст и вода. Помежду им е тиня.
Лепнеща влага отвред извира,
но всичко е скрито в мъгла синя -
какво се ражда, какво умира?
Хлъзгави дънери, мрак и вода се проникват.
Тук е винаги страшно и здрачно.
Тъмното дъно, кукумявка ли вика
и гласът ѝ - песен ли, плач ли е?

1977, София

Години след като написах това стихотворение прочетох подобно нещо в Х. Брох, ако се не лъжа; така "разчетох" навремето и един кадър от филма на Тарковски "Огледалото".

Можеш да приемеш тази ми "позиция" и за ревност, но какво да правя - в самоучението си в поезията предпочетох класическата пропорционалност и вече е късно да се променям.

Възхищавам се и от любимия ти поет Христич; превел си го великолепно.

Смятам, че простотата е най-трудно постижимото нещо; простота, която помага на сондажа в същността. Христич е такъв и накрая творбите му звучат като стихотворение-метафора. Имам само едно "препъване" два пъти ДО-то в този стих - не знам дали може да бъде избегнато, но опитай.

Знам, че за теб е най-важен смисълът. Така е и при мен.

"Но рамото е притиснато до рамо до първата спирка когато се отдръпва."

Та такива ми ти работи!

Поздрави!
И успешна работа!
Марин Г.

13.04.2011, 14.03 ч.

ТАНЯ НИКОЛОВА

Събота, 2011, Юни 4 12:00:25 EEST

Отворила съм Отворената книга и чета - прекрасна е. Изумително живи описания. Езикът ми харесва - не е натруфен с нищо и просто струи.

Хубава книга.

Как мина премиерата?

Сряда, 2011, Септември 7 11:10:48 EEST

Книгата е прекрасна!* Благодаря ти много!

Но непременно си искам подаръка на хартия, съвсем друго е усещането.

Натъжих се обаче, като я четох, все мислиш за смъртта, не е мрачна, тъжна е книгата.

Много силно въздействаща. Най ми харесаха В началото на юни, Антики и всичко от Само записвам.

Но и другите неща. Някак всичко органично е свързано в книгата и като се извади от контекста стиха, и губи. Аз първо я четох от началото до края, усетих разказ, после вече спирах, кълвях оттук-оттам, но това усещане за цялост ми остана.

Поздравявам те, Марине, съвсем искрено! Когато чета някого, имам чувството, че го опознавам по-добре отколкото на живо, а и че общувам по-пълноценно. Така и с теб.

Предговорът на Петер Юхас страхотно се е вписал. И оформлението, както винаги, хубаво. Ама ти си рисувал! Защо не си ми споменал?

Чудесен автопортрет!

Малко ме подразниха една-две грешчици, май коректорът е спал, но не е болка за умиране.

Аз сега съм много развълнувана от едно предстоящо пътуване до Рим. Не помня дали ти споменах. В събота тръгваме от Солун със самолет.

Там мъжът ми има работа, а аз ще мога да разглеждам. Не знам как ще се оправя, каквато съм страхлива, но ще видим. Сега чета из нета пътеводители, правя си план и карта, и така :) Като се върна, ще разказвам.

Поздрави и доскоро!

ИВАН ПОПОВ

Вторник, 2011, Май 31 10:34:48 EEST

Драги Марине,

подписвам се под всяко твое заключение, и не за утеха ти казвам: пирова е тази удавена в руска водка "победа", по две причини: първо, защото нейното самодоволство е пияно, и второ, защото е кратковечна. Простата повеля на българското слово към почтените е да поддържат топло кръвообращението му, а езика си - остър, пред зъбите и в постоянно движение. Продължавай да мислиш върху хартията, ти знаеш превъзходно как и какво казваш. И всеки на мястото си - нали Бог гледа! Нека тичаме пред дивия успех - за да ни преследва той! - и словото на дългопаметните ще го укроти - за нас, премалелите от бягане напред, приятелю. Почтеността е осъдена вечност. Амин!

РУМЯНА ПАШАЛИЙСКА

Понеделник, 2011, Юни 13 21:33:10 EEST

Марине,

Благодаря за снимката! Увековечени сме, така да се каже, за поколенията...

Благодаря и за книгата, която си написал! Прочетох я, след това - пак и сигурно ще се връщам много пъти към нея занапред... Хубава, необикновена книга... Изстрадана, но не бъбрива. Сигурно в това е майсторството - да прокараш преживяното през ума и сърцето, да го овладееш и да го поднесеш на хората, сублимирайки най-важното... Стилистично изчистено, одухотворено, знаково... Особено "Праг"... И мене - гражданчето, което много не отбира от реалиите на селския живот, ме развълнува, някои неща си ги взех за мъдра поука...

И тези афористично изказани смислови поанти!...

Изпитах духовно удоволствие и ме наведе на много размисли това общуване с тебе чрез книгата...

(Виждаш ли как не мога да се изкажа кратко и елегантно, с малко думи да кажа много...)

Сега книгата е у майка ми, чакам да чуя и нейното мнение...

Ходиш ли на Ярема?

Румяна

Сряда, 2013, Януари 2 10:16:46 EET

"В бързината..."

Гениално уловен житейски миг, превърнат във висока поезия!...

Бъди здрав и се радвай на живота.

АЛЕКСАНДЪР КАРАПАНЧЕВ

Събота, 2014, Май 31 11:42:52 EEST

С нов привет, драги Марине!

"Няма нищо по-хубаво от лошото време", нали?

Аз продължавам да живея пълноценно в света на твоя "Трети разстрел" и да набирам от него, удивлявайки се на огромната ти ерудиция и на елегантния ти и неведнъж пронизващ ме есеизъм...

Днес ти изпращам втората част от въпросния набор.

Той съдържа 156 769 знака, което се равнява на 87 стандартни машинописни страници.

При тебе има ли нещо ново?

Хайде, и да ни върви по вода: Сашо :)

Понеделник, 2014, Юли 14 17:53:33 EEST

Драги Марине, привет!

Днес приключих с набора на последната част от твоята книга за Никола Вапцаров.

Мога да кажа, че в продължение примерно на три месеца четох бавно и наистина внимателно този "ІІІ разстрел", научих много неща и за поета, и за държавата ни по онова време, и за народопсихологията на нашето племе българско - все твърде важни теми, които ти си изследвал и анализирал толкова съвестно, задълбочено и артистично...

Благодаря ти, че ми довери тази задача.

Много бих искал книгата да бъде преиздадена (навярно и с някакъв допълнителен текст, с повече снимки и по-добра полиграфия) и посрещната с подобаващото ѝ внимание и разбиране от страна на критиката.

Последната част от набора съдържа 183 681 знака, което се равнява на 102 стандартни машинописни страници.

Доскоро на живо: от Сашо

Поздрави!

Петък, 2014, Юли 25 16:25:53 EEST

С добър ден, Марине!

Вече ти споменах, че е добре в книгата ти за Вапцаров да има повече такива откъси - "Из дневника". Това се доказва и от текста, който си ми изпратил наскоро. Той е силен, завладяващо изповеден, с някаква своеобразна светлина, дошла сякаш от бъдещето, за което мечтае човек като теб. И, разбира се, в тези си мечти ти не си сам.

Особено ме впечатли лаконичната, но много зловеща случка с бившия следовател Новански. И това - в т.нар. демократични времена, които също се оказаха една измама! "Синя", "наша" измама...

"Страхувам се за бъдещето, както в годините преди 1989." Особено когато пресата е така тъмножълта и тъй обслужваща като този вестник "24 часа", който също бързо се изроди...

Това е, Марине - писателят трябва да държи скалпел и да реже смело... В името на бъдещето, за което мечтае.

За повече оптимизъм и до ново писане: Сашо

МАРИАНА ТОДОРОВА

Четвъртък, 2014, Април 17 10:27:22 EEST

Марине, благодаря ти за емоционалното "възкресение", докато четях статията ти за поезията на Кирил Кадийски ("Литературен вестник"). Постигнал си невъзможното, този магнетичен индивидуалист не е успял да ти се измъкне неразпознат. Досега никой не се е осмелявал да пише така за него, защото е сложен и труден автор. И разбира се - изключителен преводач. Респектиращо е, че по повод на "Треска-1" си стигнал до извода, че са опоненти с Далчев, въпреки че и у двамата има съдбовна обреченост. Заковал си го в статията си - Кирил е съизмерим само с големите поети! Забелязал си обаче, че той притежава и "онзи незабравим жест на всеки великодушник"... Вероятно по тази причина достатъчно литератори го обичат, без да му досаждат. Но враговете му са повече от досадни и груби. Без да мисля, че са повече от първите. Позволявам си, да те поздравя истински за успеха. Опитах се да си дам отговор - как и защо. Дали пък не е това: "Сред природата се отръсквам от книжността, като куче от дъжд". В най-скоро време ще ползвам рецептата ти -

сърдечно, мариана тодорова.

Четвъртък, 2014, Април 17 11:45:12 EEST

О, истински ме зарадва с това твое издание, сега ще го изчета на спокойствие, в нормална последователност, че от вестника извлеците бяха трудни за разлистване... Марине, въобще не те хваля, истински си в писанията си, дълбок и безкомпромисен - както във всичко написано досега от теб, винаги съм ти го признавала и съм го изтъквала настоятелно пред колегите си, без ти да подозираш за това. Преди месец четох и литературните ти записки от срещите със съпругата на Ем. Станев. Също ме впечатлиха приятно. Успех. И ти благодаря, че на днешния ден попаднах на този твой текст за Кирил Кадийски. Вали, иначе щях да съм в планината.

Мариана - www.karinam.com

Петък, 2014, Май 23 08:18:28 EEST

Сериозна книга е това, Марине! "Отворена книга" - не може да не си наясно с това, което си постигнал, за него се иска освен доблест и смелост, но и безпогрешна прозорливост и усещане на словото и асоциациите му. Като се замисля, май това е най-истинската история за времето, в което живяхме и живеем (като не изключвам написаното от Ивайло Петров и Георги Мишев, дори Васил Попов би ти завидял...).

За мен е гордост, че те познавам и че си ми земляк! Ще ти пиша по-подробно след седмица от моя компютър, че сега съм извън обсег.

Мариана

КИРИЛ КАДИЙСКИ

Неделя, 2012, Декември 9 12:49:22 EET

Имаш око на керкенез - от километри забелязваш и най-малкия детайл.

к

Събота, 2014, Април 12 08:28:47 EEST

Оставих го за сутринта.

Прибрах се каталясал - обрах двамина нощес и бях гроги.

Ама и ти си един вампир, в 4 сутринта на компютъра.

Коя е Балабанова? Да не е Христина. Шегувам се. Явно вече всички виждат у тебе тънкия познавач на поезията.

Владо Янев ми каза, че освен като поет, те ценял много и като критик. Не като поет, който пописва критика, а именно като критик-анализатор.

Защото едно е да харесваш и да му се възхищаваш, а друго да можеш за кажеш и най-вече да докажеш защо едно нещо е стойностно като литература.

Едно хубаво стихотворение все още не е литература. Трябва и контекст - и в личното творчество, и в колективния процес, присъствието ти - или отсъствието - на дадено място и в дадено време.

Абе сложно е.

Не се притеснявай, че някои викат Маринчо от Биволаре. Лалю Маринов го знаеш - от Калеица, някой се беше изгаврил: "Лалю Маринов от Калеица заплашва Европа". Но - в ранните си работи - е европски поет от класа.

Неслучайно, когато нашите се жалват пред Елюар, че нямаме сюрреализъм, той отвръща - А Ламар?!

Аз съм обиден - защо не ме канят за тая антология.

А знам защо - защото преди не ме канеха и в БКП.

18.12.2015 11:32

Под всеки от тия текстове се подписвам.

Не само повествуваш, но и мислиш.

Да се чуди човек и да се мае откъде в тая селска глава идват такива мисли, че и обобщения.

Природата, когато те е дялкала, най-финия инструмент, който е употребила, е било джобното ножче.

ЛЮДМИЛА БАЛАБАНОВА

Петък, 2014, Април 11 18:47:40 EEST

Здравей, Марине,

Харесах много твоя текст за Кирил Кадийски в ЛВ (едва днес го прочетох). Не само че си казал много верни истини за поезията и за литературните нрави, но и разглеждането на поезията на Кадийски е много интересно и задълбочено. Аз също го харесвам, голям майстор на метафорите, наистина (не го познавам лично).

Поздрави,
Людмила

P.S. Моята книга за хайку излезе и с удоволствие ще ти я подаря, но от няколко месеца се разболях сериозно (ревматично усложнение след грип) и едва сега започвам да излизам по малко, само при хубаво време.

11.12.2015 20:07

Здравей, Марине,

Много ми хареса твоя текст за Георги Мишев в ЛВ. Не само вярно, а много точно и едновременно оригинално!

Поздрави,
Людмила

ПАЛМИ РАНЧЕВ

Неделя, 2014, Февруари 9 17:55:21 EET

Марине, със сигурност говорехме за твоята книга. Нямаше как да не я споменем след като ставаше дума за Вапцаров. Прочетох с удоволствие спомена ти за Кънчев. Хареса ми, че има повече дух, а не досадни факти и подробности.

НЕДА АНТОНОВА

Четвъртък, 2012, Февруари 2 07:38:00 EET

Ето затова те обичам!

Ти не само можеш да видиш сламката в дарбата на другия, но и да му я опишеш като греда.

Странното е, че през цялото време, откакто пиша и издавам, аз съм искала ти да си един от хората, които да харесат моите текстове. Дълбоко и искрено се възхищавам на пъпната ти връв със селото - аз също я имам, но при мене тя е повече романтична, - на яката ти, дълбока и вкоренена в истината мисъл, която успяваш да шлифоваш и облагодориш чрез детайла така, че да блесне в светлина, която никой не е подозирал, че носи.

Ти си много, много умен и надарен с поетическа логика. Да, Н. Кънчев е много синтетичен, но ти имаш друга сила. Той казва нещата, ти разказваш за тях. Въпрос на избор или пък тип дарба.

Нещата, които ти пиша сега, не са експромт. Много пъти напоследък сме си говорили с Ваня за тебе и съм ѝ казвала същото. Нямаш вид и поведение на човек, на когото му е трудно. Като си помисля само - видимата част на айсберга! - къща на Патриарха, друга - дори да е мънинка - на Ярема, собственик на най-големия литературен вестник, жена-съмишленик и приятел, пораснали вече деца и, разбира се, към всичко това: ум, ум, ум, як като селска буца талант, огромна ерудиция, споени от почти физическа осезаемост за онова, що е литература.

Твоето време идва, приятелю. Тепърва ще те харесват, отричат, изучават, анализират. Ако за нещо се безпокоя, то е, дали ще издържиш, без да се промениш неприятно.

За себе си пожелавам да дочакам оня блясък и творческа еуфория, на които си осъден от самата си съдба.

В огромната езотерична литература, която прехвърлих, докато Ваньо гаснеше, прочетох нещо такова: "Бог винаги отговаря на молитвите ни. Отговорите са: 1. Не. 2. Не сега. 3. Имам нещо по-добро за тебе."

Нашето "по-добро" ще дойде.

Прегръщам те и се радвам, че те има.

СТОЯНКА ГРУДОВА

Понеделник, 2013, Януари 28 19:30:58 EET

Здравей, Марине!

Получих книгите и ти благодаря от сърце! Прочетох ги с удоволствие и доста внимателно. Първо, защото отдавна не бях те чела на едро и, второ, защото почти не те познавах като преводач. Трябва да ти кажа, че сега си давам сметка за твоето мисионерство в литературата.

Ти си от поетите, които знаят какво трябва да правят (както си се усетил от съвсем малък...); знаеш задачата си. И упорито вървиш от решение към решение. Самите ти стихове непрестанно задават въпроси и търсят отговори. Много си неспокоен, но не и объркан - не, в никакъв случай не си объркан! Имаш здрави корени и никога никакво страдание няма да те изкърти из корен. Още пътуваш към Бог, но си готов за срещата! Мисля, че дозата на твоята вяра е точно здравословната за мъж като теб. Защото нито смирението ти е съвсем по мярка, нито изкушенията са ти омръзнали, прощавай... Много стихотворения си отбелязах - имаш чудесни поетични построения, които се помнят веднага! - особено за любовта, както и за екзистенцията на живота. Десетки стихотворения ме карат да ги препрочитам. Благодаря ти за истинското удоволствие!

А като преводач, направо си роден такъв! Толкова си умел, че някои неща сякаш са си твои собствени. Голямо постижение! Всъщност именно тук те виждам като мисионер - да грабнеш такъв културен товар като поезията на този велик Шинка и да го носиш с радост години наред - ами, да, това го можеш само ти, който познаваш и тялото, и душата на земята! Но и владееш словесния майсторлък! Поздравявам те!

Ето така се чувствам след прочита на книгите ти. Надявам се да мога да изчета и още много други неща от теб. Пожелавам ти да си здрав и все така енергичен в творчеството и издателската дейност. Наистина не е за всеки този труд. Но ти го можеш и само дерзай!

Хубава и плодотворна седмица!

Стоянка

Четвъртък, 2013, Февруари 7 18:49:09 EET

Моля, моля, ако си спомняш, още когато ми се обади за първи път по телефона и трябваше да ти разпозная гласа, ти възкликна: "А бе, дядо ти Марин се обажда! Ха-ха-ха...". Така че само исках да подчертая колко си организиран и деятелен, макар да се представяш за дядо!

Пожелавам ти сполука при операцията! Моят мъж си направи преди десетина години операция на пердета във Варна, първия път беше сполучлива, но втория път му остана една болка, която от време на време са появява, както и едно периодично парене като от лютевина; спирал е колата да му премине сълзенето и паренето. Наскоро слушах за т.нар. "лунна клетва на Хипократ" - да се спазва от лечителите лунният цикъл; при различните фази на луната се влияят различни органи и операциите трябва да се съобразяват с лунното състояние. Ами, да! Има знания за всичко от памтивека, но са покрити със забрава или от лоши интереси.

За писането на проза - скоро няма да набера кураж, а може би и никога. Живяхме близо с Керана Ангелова дълго време, когато тя прописваше, и познавам процеса. Той изисква друга нагласа, друг багаж и други способности. Тя е словоохотлива, омайна, с леплива памет за случки и с въображение за цветове, форми, линии, сюжетни завръзки... Аз копая смисъл. Търся тенденции, извличам закономерности, проектирам вътрешни перспективи. Драматургията ме привлича повече, но опитите ми са печални. Сюжетите изискват конфликти, драматизъм, дори трагизъм, а аз се вживявам понякога 1:1 и се разболявам. Това не е професионално.

Най ми харесва преводаческата работа. Тук-там съм опитвала и много ми е допадало. Но най-вероятно ще продължа да превеждам самата себе си, както ме беше посъветвал Христо Фотев, светла му памет и на него. Затова ти завиждам със светла завист. Ти се справяш отлично.

Книгата на Янаки още не съм я видяла. Дорито беше в Разград и не ми е показала нищо. Но и без това разбирам, че работиш със замах и със самарянски мотиви. Чудя се как се справяш.

До скоро! И със здраве!

Четвъртък, 2013, Февруари 7 00:38:58 EET

Видях предаването. Начинанието ти изглежда добре обмислено и с бъдеще! Всичко ще бъде както трябва, напълно съм сигурна.

На няколко пъти ми казваш похвални думи, на които не съм свикнала. Виж, животът ми е подчинен на един отдавнашен обет, който дадох на гроба на татко още 14-годишна. В момент на отчаяние и пълно обезверяване дори в най-близките ми хора аз, плачейки с пълен глас привечер сама на гробището, се заклех, че ще направя всичко възможно да изпълня мечтата му да стана истински ЧОВЕК, каквото и да означаваше това. Сега си давам сметка, че това ме е водило подсъзнателно по добри пътища и ме е срещало с добри хора. И този мотив така или иначе е бил в основата на всичко, което съм предприемала като лични решения. Отделно характерът ми не понася никаква неяснота и притворство. А за поезията съм минала школата на Янаки, Бог да го прости, с казармената строгост към чистотата на словото и с безусловната дисциплина на мисълта. Бяхме много близки и само дето не сме си издрали очите в спорове по тези въпроси. Той нямаше стигане, а аз узрях доста по-късно - едва след смъртта му. Така че нищо особено няма в това, което представлявам. Обичам литературата, ценя личностите в нея, опитвам се да пиша отговорно и нищо човешко в характера на твореца не ми е чуждо.

Има време за всичко. И за възхита, и за разочарование, не бой се!

На свой ред, искам да ти кажа, че аз пък приветствам твоята обществена активност и задълбочената ти работа на литературното поле. Евалла ти правя, дядо Марине!

Но да тече животът накъдето е тръгнал. И да си помагаме, в каквото сме силни. Благодаря ти за доверието!

От всичко най-обичам да чета приятелите си. И да се осведомявам за интересни събития в литературния живот. Ето - ти си на ход!

АНТОАНЕТА АЛИПИЕВА

Понеделник, 2013, Декември 23 12:27:37 EET

Сега се зачетох сериозно в спомените ти за Надежда Станева. Като знам и предишни неща, искам да кажа, че в дневниковия жанр никой не е успял да направи по-добри психопрофили на хора. Наистина нещата тръгват от тайните пружини на човека, които извеждат до жестове, мимики, думи... Честита Коледа и успешна, т.е. здрава и разумна, 2014 година. От цялото ни семейство! Тони

БОЖИДАР БОГДАНОВ

Понеделник, 2013, Април 22 22:21:07 EEST

Здравей Марине!

Не ме интересува дали си говорил с разни зам.-недоносчета. По-важно е друго: отново ми се яви като поет, и то какъв! Сетивен, чувствителен и скептично-ироничен. Но и зрял, без да си презрял. И удивително младеещ: не само визуално, но и поетически! Днес четох твои текстове на една невероятна жена, няма нужда да ти казвам каква ми е. Какъв по-голям комплимент за Поета! Радвам се, че се връщаш към себе си. Към онова, което е по-дълбоко и трайно. Имаш брилянтни стихове, които не се нуждаят от тягостно рационализиране под формата на литературна критика. Все повече се сближаваме с тебе. Но ти вече ми го написа. Селото в България е правило литературата ни, а май и днес. Онези, "градските" селяни, са пълна скръб, пък и на всичкото отгоре още говорят за урбанизъм, когато светът се връща бавно, но сигурно в лоното на природата. Ще ми гостуваш бездруго, независимо от разни четения и лукави суети. Сърдечно!

Божидар

АНТОНИЯ ВЕЛКОВА-ГАЙДАРЖИЕВА

Понеделник, 2012, Ноември 19 18:12:16 EET

Привет!

Непременно ще разпечатам и ще дам на Милко* твоя страхотен мемоарен (и не само) текст. Важно е не само до големите поети да стоят големи критици, но и обратното!!!

С Милко не съм се чувала отдавна и поради по-дълъг престой в Търново, но и той нещо се скапа след срещата със Светлозар във Варна, както и да е, ще му мине :)

Много се надявам да имам през зимната ваканция здраве и време да напиша текст за тебе, отдавна си мисля. Но все ще трябва да се случи. Дано да стане. Сега съм доста ангажирана, а ми трябва време и спокойствие.

Сърдечни поздрави!
Тони

Събота, 2013, Март 2 21:08:50 EET

Поздравявам те за спомените, вътре има доста пластове - от мемоарното през социологическото и психобиографичното до културнофилософското.

Иначе не ми препращай материали, иронизиращи премиера в оставка. Светлозар Игов знае защо :)

Сърдечно!
Тони

И тоя път на 3 март да няма смутове :)

СЛАВЧО ЧАНЕВ

Четвъртък, 2013, Ноември 28 14:41:12 EET

Много се радвам на този текст. Поздравявам те! И ти завиждам...

Аз, за съжаление, не познавам всички твои работи... И да ги познавах, не бих могъл така да се изразя... Но и малкото, което знам от твоите текстове (поезия и проза) ме кара да се гордея, че те познавам. Лаская се, че сме приятели. В теб и в творбите ти виждам едно неподправено, непораснало дете, безизкуствено-грубовато, чаровно - точно защото е така безизкуствено; без псевдо-поетична поза, без преиграна артистичност, честно и във вярата, и в заблудите си; непрагматично, малко философски пообъркано; с поглед назад - изплашено да гледа напред, защото осъзнава и иска да запази романтизма си; защото подозира болезнената си безизкуственост, защото е ретро чувствително - в един "модерен" свят на поза и прагматика...

Впрочем така някак си представям и истинския Поет...

Дерзай, приятелю, и пиши!!!!!!!

ВИОЛЕТА РАДЕВА

Петък, 2014, Май 2 09:11:25 EEST

Добро утро, Марине!

Ровейки из кашоните и библиотеката на тавана, изрових и една твоя книга от 1990 г - "Показания".

Подарил си ми я през 1993 г. Бях я забравила. Препрочетох я. Две части. Уж много различни - една трета стихотворения, две трети спомени, тя звучи като едно органично цяло. Като изповед - за поезията, поета, болките му и за онези корени, от които е израснал поетът. Които са сложили печат върху поезията му. И макар стиховете да ми харесаха, силата откривам за себе си в спомените за селото - твоето село и за родителите - твоите родители. По особен начин отзвучаха у мен. Расла съм и съм живяла винаги в град - Русе и София. Имах обаче баба и дядо на село и ваканциите ми минаваха там. Така че, струва ми се, усетих атмосферата, аромата, духа на злочестото българско село. И защото съм прехвърлила рида и слизам подтичвайки надолу, улавям се от доста време как се връщам все по-настойчиво към миналото, и то към детството, към юношеството, към мъртвите... И твоя текст ми върна живото усещане за онова време...

Със сигурност когато си ми я дал, съм ти благодарила за самия жест. Сега, след двайсет години, по различен начин ти благодаря - за оживялото детство, когато човек е по странен начин и най-щастлив, и най-нещастен!

Събота, 2014, Май 3 18:56:54 EEST

Марине, ти си направо скулптор! Изваяно, монолитно, завладяващо. Портретът по неведом начин изскача от думите: релефен, триизмерен - не, многоизмерен, защото присъстват още душевното и духовното измерение. Затвърждава се впечатлението ми, че не толкова богатият език и оригиналните хрумвания, които са безспорни твои достойнства, издигат прозата ти наистина до създаденото от световните автори. Нейната невероятна сила и въздействие се дължат на нещо, почти напълно отсъстващо от българската литература.

По традиция у нас има два типа литературна критика, литературна история и монографични портрети за големи български творци. Впрочем същата мярка се прилага и към творбите и биографичните очерци за чужди автори.

Единият тип е високомерно отричащата - необективна, пристрастна, унищожаваща критика (обикновено за идеологическите "врагове").

Другият тип е елейната - за идеологически "правилните" писатели, за канонизираните за класици (отделен въпрос дали с право или не), за ситуираните като "гениални", "велики", "световни"...

У нас липсва обективност!!! Ние сме много смешно "чувствителни" - не дай Боже да се посегне на "светините на народа"! Липсва ни необходимата култура на мислене, култура на чувстване, култура на отношения, за да можем да гледаме без пристрастия и без клишета на произведения и автори. Израснала съм с френската литература. Мой герой - като личност и като писател, беше Балзак. И до днес не съм се освободила от тази си първа любов. И когато се появи биографията му, написана от Андре Мороа "Прометей или животът на Балзак", вече сериозно се замислих за разликите в портретуването между българските писатели и един французин. Още повече, че бях вече се възхищавала от двете му други биографични книги, преведени на български - "Тримата Дюма" и "Олимпио или животът на Юго".

Какво е различното? Отношението към твореца. За Мороа безспорните големи френски писатели не са икони, окачени в прашасал литературен салон. Не са спечени дренки, лишени от човешки страсти, пристрастия,слабости. Те са хора като всички нас. Описвайки ги като живи човеци, той те кара да плачеш, да се смееш, да съчувстваш, да се гневиш, да спориш, да отричаш, но в никакъв случай не те оставя хладен. И това, че ЧРЕЗ ДОКУМЕНТА Мороа те кара дори да не приемеш изцяло неговата интерпретация, то поне да не се съмняваш в неговата коректност и добронамереност. Защото той не вади документа от контекста, не извлича само и единствено онова, което обслужва неговата позиция. Всъщност Мороа няма и някаква специална позиция. Неговата позиция е една - ИСТИНАТА!

Направих това отклонение, за да кажа защо се присъединявам безусловно към преценката, че се издигаш до равнището на световен автор. Заради многобагрените портрети на поети и писатели. Заради уважението към документа. Заради безкомпромисното ти следване на ИСТИНАТА. Няма нещо по-отвратително, по-развращаващо, по-убийствено за един човек или за един народ от съзнателната лъжа. От удобното затваряне на очите. От мързела да се мисли със собствената глава. От страха да се ЗНАЕ.

Трудно ми е да се сетя за друг български творец, който гледа така на отговорността да пише. Може би само Димитър Аврамов. Но неговата книга е за един чужд поет - Бодлер.

Така че в моите представи оставаш самотен. Но, както казват нашите "големи братя"... и сам воинът е воин!

Понеделник, 2014, Май 5 09:12:21 EEST

Добро утро, Марине!

Повече от сигурно е, че следата /която вече си оставил!/ ще бъде широка и ярка. Дори да оставим на по-заден план художествените достойнства на написаното. Кой друг е оставил или ще остави такава палитра от образи, отношения, съперничества, творческа йерархия, малки подлости, достойнства, подлизурства, страхове и компромиси на едно поколение писатели и поети?! При това не измислени, не съчинени, скалъпени? Кой друг може да направи това по начина, по който го правиш - отстранено, изчистил личната емоция при обрисуването на отделните персонажи, без злоба - може ли някой да се сърди на обектива, че показва мръсните стъкла на прозорците и олющената фасада? Вътрешният глас ми подсказва, че ще свършиш това, което е в главата ти и на работната ти маса, ще пожънеш плода на сеитбата си. Бог е милостив и когато човек върши нещо не със задна цел и от корист, а защото не може по друг начин, Той ми дава сили и му отпуска Време. Толкова, колкото му е нужно.

Хубав ден! Напук на всички, които мързелуват и пият и днес - успешен работен ден!

ГЕОРГИ К. СПАСОВ

Сряда, 2014, Юли 23 12:56:39 EEST

Мисля, че съм чел нещо - ако не всичко, поне част от "Из дневника", добре си спомням за удара с пръчката - това е наистина перфидна жестокост. Имаш навика (а може би дарбата?) да формулираш някои свои изрази като афоризми - за бъдещето, което прибира онези, които се стремят към него; за смелостта, зад която се крие голям страх... Връщаш ме към години, които бяха по-абсурдни и от днешните (и дирижирани като такива) - абсолютно беззаконие, ненаказана престъпност от всякакъв характер и др.п.; така че било е напълно възможно да те ликвидират - като "нещастен случай", битов скандал или нещо подобно. Колкото за Блага Димитрова, не би трябвало да се учудваш на отговора ѝ - като че ли всички наши поети го усукват, когато стане дума за Вапцаров, и никой не смее да каже и най-малка критика за поезията му (дали защото са така убедени-предубедени, или се страхуват?) А теб наистина те изкараха злодей. Сигурно съм ти го казвал, но по същия начин (чрез вмешателство в портрета ти) във в. "Учителско дело" (над текста, който те хулеше) имаше 2 снимки - на Вапцаров и твоята - "поетът от Банско" беше с най-фотогеничната си физиономия, а ти - почернен, окосмен, тенденциозно издокарано-отблъскващ. Едно трябва да се признае на "другарите" - умеят да маскарят и манипулират.

А ти си пиши...

Поздрави!

Понеделник, 2014, Юли 28 09:01:44 EEST

Скелетите от гардероба постоянно скърцат и няма начин да ги игнорираш, такъв си ти. Дали от хапливост, дали от този необуздан стремеж към истината (мисля, че е второто) намираш у всекиго (дори и да е "класик") нещо уязвимо, с което само доказваш, че човек е несъвършен.Хубаво е българските читатели да го знаят. Оригинални и смели (а може би и наистина точни) са обобщенията ти за Радичков - това дете-възрастен, тази причудлива смесица от мъдрост и наивност-безпомощност. Врял и кипял си в столичните игри на политика и лично облагодетелстване, обичаш да рушиш митовете и даже да си убедителен в мотивите си. И пак - това не идва като злорадо удовлетворение, а само като поредно доказателство, че афишираните ценности и личности имат порочно задкулисие... и аз, като един "редови" провинциалист, нито съжалявам, нито завиждам, че не съм част (или пък свидетел) от тази общност. Но ти (някои го наричат "гражданска смелост", макар че и това понятие се компрометира) продължаваш да ровиш из бунището на българската култура и да изкарваш от него остатъци-спомени от едно продажно време... и много мирише!

Поздрави!

Петък, 2014, Декември 5 13:14:39 EET

Е га ти довереното лице! Довери ми пари бе, Марине, довери ми имане ...ей такива работи. Абе дрън-дрън. Шегувам се, за да скрия смущението си от твоето доверие.

Докато четях твоите наблюдения, а и обобщения, за Далчев, за Иван Цанев, за Захари Иванов и т.н. неочаквано стигнах до едно свое определение за тебе: ти си РАЗРУШИТЕЛ НА МИТОВЕ. Тъкмо човек започне да благоговее пред Далчев, пред Цанев, пред Мишев... и ето че се явяваш ти и поразклащаш представите ни. Дори когато пишеш за своя любимец - Ивайло Петров, и там вмъкваш детайли, които го разкриват като човек и с недостатъци. Хубаво е да има такива като тебе, които да не позволяват да прекъсваме връзката със земята, с реалността, с ИСТИНАТА - в края на краищата.

Много от афоризмите ти ми харесаха, но има и такива, които - според мен - може да се доизмислят или пък да отпаднат.

С теб е така - докато пишеш, живееш: виждам го, разбирам го, знам го - и дано продължи!

Поздрави!

ДЕЯН ЕНЕВ

Неделя, 2013, Февруари 24 07:55:16 EET

Канех се да те поздравя за текста ти за Светльо Игов, който прочетох в Литернет и сега използвам да го сторя. Друго нещо - ако можеш да ми направиш една подборка на стихосбирки на унгарски поети, а и да ми дадеш, с каквото разполагаш ти, стига да имаш такава възможност, ще бъда благодарен. Телефонът ми го има в тефтерчето. Деян

ЙОРДАН ЕФТИМОВ

Септември 2012

Изключителен текст, Марине! Поет за поета по това, което вижда в поезията му. Ще го публикувам с твое разрешщение в първия си брой тази есен - на 10 октомври.

И пак с твое разрешение - да го препратя на Пламен Дойнов: ако иска, да влезе в полемика?

Ще се чуем и видим тези дни. Време е. Ако ти сметнеш.

Данчо

30.05.2015 19:03

Ех, авторе на "Записки на слугата". Нямат доблест да разкажат за себе си. Никой. Как е стоял всеки на фона на историята и съвременниците си. За заблудите и подлостите си. За конформизма и неконформизма си - те вървят ръка за ръка, да му се не види. А ти го направи. Може би заради наивността си - но тя те прави над тях, много по-силен. Това е истинската игра - да изпляскаш истината, както я виждаш.

Йордан Ефтимов, "Литературен вестник", бр. 27, 11.-17.07.2012, стр. 5, "Витрина".

БЕЛЕЖКИ

1. Тук и надолу всички коментари и бележки под линия са мои - Марин Георгиев. [обратно]

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.05.2019
Марин Георгиев. Някой винаги гледа. Написано между другото (1967-2015). Варна: LiterNet, 2018-2020