Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСКАМ СИ ШАЛА

Марин Георгиев

web

При 75% съветско, дори и 25% западно влияние стигаха България да изглежда като Европа в очите на стадата съветски туристи.

А как ли им е изглеждала ГДР?!

В бившата ГДР, вече част от Германия, отидох чак в 1992 г., а в Съветския съюз допреди 1989 г. бях ходил три пъти. И всеки път се връщах с по-голямо отвращение и страх; само любопитството ми ги надделяваше...

За последно в СССР бях през 1989. Най-после ме включиха в делегацията на "Литературен фронт" - ежегодния братски бартер с "Литературная газета".

Станах неволен износител на "западното": преди да замина, жена ми ми купи изискан гедермански шал от мериносова вълна; хем да ме пази от московските студове, хем да ми е меко около врата, хем да ме краси.

Още пристигнали-непристигнали в столицата - настаниха ни набързо в хотела и служебният автобус ни откара на вечеря в ресторанта на Съюза на съветските писатели. Слаб, гърчав, дребен гардеробиер, подозрителен и сърдит на целия свят, с мълчаливо неудоволствие приемаше връхните ни дрехи. Като знаех каква рядка порода ми е шалът, предвидливо го мушнах в ръкава на балтона си.

Вечеряхме каквото вечеряхме - нямаше ги предишния ентусиазъм, самоувереност и убеденост в тостовете на съветските ръководни другари от вестника-побратим и някак си всичко мина под знака на обикновената деловитост. Масата ни бе повечето време безмълвна и над нея, както и в целия почти празен ресторант тегнеше типичната руска зловеща мрачност, заредена с непредвидимост. Бях я усетил и видял из улиците на Москва още при първото си посещение през 1979 г.

Тръгнахме си с взаимно облекчение, за да съберем сили за първия си ден на съветска земя.

Като ми дойде реда да си взема балтона, най-напред бръкнах в ръкава; първо в единия, после в другия; повторих, потретих, но шала го нямаше. Споделих с някого от нашата делегация, а той: абе трай си, за един шал ли си. Да си трая и да не изострям и без това изострената перестроечна обстановка, ме посъветва и водещият делегацията ни. Съветите ме съпътстваха по пътя от гардероба до автобуса, но сякаш минаваха покрай ушите ми, защото като стигнах пред него, нещото, което се надигаше в мен, първично и неукротимо, както и друг път е ставало, избухна; изненадата дойде от самия мен: внезапно се запънах като магаре на мост.

- Няма ми шала, някой го е взел - заявих на съпровождащия ни член на редколегията от съветския писателски вестник.

- Това е невъзможно, рече той. Почакайте!

И се върна в сградата на Съюза.

От нашите, които се бяха качили - седяха чинно, а които се качваха - ме наобиколиха:

- Какво има, какво е станало?

И им разказах за гедеерския си шал, купен ми предишния ден специално за пътуването.

- Наистина го няма, изчезнал е необяснимо - заоправдава станалото отговорният съветски другар.

Това някак си ме амбицира, не можех да понеса несправедливостта и то в парадиращата със световното си първенство във всичко съветска страна, а най-вече с гражданите си с нов морал.

- Искам си шала! - рекох. Няма да мръдна оттук, докато не ми донесете шала.

Посочих разгневен неведимия гардеробиер:

- Той го е откраднал!

- Как може да говорите така? - възмути се представителят на домакините. Та той е участник във Великата Отечествена война и е Герой на Съветския съюз!

- Може да е и два пъти герой на Съветския съюз, но аз си искам шала. Не го ли донесете, утре си тръгвам за България!

В гнева си бях твърд и непоклатим, не се и замислях как ще се върна, а още по-малко пък знаех. Но твърдостта, категоричността респектират. Съветският другар взе да се гъне...

И за втори път се върна в сградата.

За по-малко от пет минути, ей го, задава се с вдигната високо ръка, размахва шала, както Егоров или Кантария знамето над Райхстага.

Не се извини... Ни от свое, ни от нечие име.

На другия ден братската любов продължи с богатата, препълнена с безсмислени срещи програма на съветското гостоприемство.

25.02.2010, София

 

ПОСЛЕПИС

Велика страна! - всичко си има: танкове и ракети, спътници и самолети; всичко - от най по най!

Но ето - шал си няма...

 

 

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.11.2015, № 11 (192)

Други публикации:
Марин Георгиев. Отворена книга. София, 2011.