Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АПРИЛ
web
...жълтурчетата патета пасях...
Кирил Кадийски
И аз пасях; пасях ги на поляната.
Пасяха патета и другите деца.
За мен те бяха непознати,
враждебно чужди - техните лица.
Със съсък гъските ограждаха
жълтурчетата, не изчезна ни едно;
клатушкаха се, спъваха в ливадата,
изнизваха се дълго - петно подир петно.
Но как порастваха! - неравна бе борбата,
с надрастващия ги сто пъти щир:
подскачат, дърпат, претъркулват се, премятат,
но го откъсват най-подир.
Ни себе си, ни целите съзнавах...
Поляна неизходена пред мен -
животът чакаше ме, ала знаех
какво да правя още в този ден...
22.08.2010, Ярема
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2018, № 7 (224)
Други публикации:
Марин Георгиев. Доживяване. Велико Търново: Фабер, 2011.
|