Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СБОГОМ, ЛЯТО
web
Реди по калдъръма злато
изгревът,
трептят
въздушни въпросителни.
Наперушинени,
накацалите гълъби
танцуват
туист
по парапета на съседа.
Краката им са розови"...
С мирис на кафе
и прясно
недопушена цигара
прозорецът
откашля облаци.
Тополата протяга пръсти
в зелено
и само
петънцата
върху кожата
на неоткъсната смокиня
нашепват
„Сбогом, лято"...
© Мариана Дафчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.01.2014, № 1 (170)
|