РЕЧНИК НА ОБЩОЕЗИКОВАТА И ОБЩОНАУЧНА ЛЕКСИКА В НАУЧНИЯ ТЕКСТ - ПОМАГАЛО ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА, СТОМАТОЛОГИЯ, ФАРМАЦИЯ

Мария Костова, Минко Минков, Павел Цветков

web | web | web

Увод

Съгласно Закона за висшето образование, действащ на територията на България, чуждестранните студенти, изучаващи специалност на български език, преминават едногодишен курс за подготовка по общ български език (620 учебни часа) и по езика на специалността (230 учебни часа). В програмата са включени също и занятия по специалните предмети (за медицинските специалности например това са биология, химия, физика, анатомия - по 75 учебни часа за всеки).

По-нататъшният обем на обучението по български език се организира съгласно автономните програми на университетите. В някои медицински университети студентите изучават български език в първи и втори курс като задължителна учебна дисциплина, а в други - обучението се провежда само в първи курс (до 120 часа за една учебна година).

Въпреки непрекъснато усъвършенстващата се методика на обучението по общ и специализиран език в нефилологически ВУЗ, преобладаващата част от студентите се сблъскват с трудно преодолими препятствия в първите години на обучението си по специалността. Някои от тях са свързани с недостатъчната подготовка по специалните дисциплини от средното училище, други - с недостатъчно развитите навици за анализ и изучаване на научна информация, трети - с недостатъчната степен на владеене на новия език, на който се провежда обучението. Първите две от посочените трудности се проявяват индивидуално за различните обучаеми, но третата е валидна за всички. Студентите имат нужда от помощ в работата с текстовете на български език, но в програмата няма достатъчно време за увеличаване обема на обучението по български език и самите те не разполагат с достатъчно време да посещават допълнителни занятия.

При слушане (на лекции, обяснения по време на упражненията) трудностите се състоят в несъответствието между скоростта на речта на лекторите, голямото количество нови думи, логическата сложност на текстовете - от една страна, и темпа на възприятие на новата информация от чуждестранните студенти, от друга.

При четене основните трудности за тях са огромното количество нови и разнообразни думи, неспособността да определят степента на тяхната важност, а също и синтактичната сложност на изреченията и текста, в резултат на което извличането на основната информация не винаги е успешно. Нерядко стилът на учебниците - като индивидуална особеност на стила на авторите, е по-близък до стила на сложен научен труд, отколкото до стила на учебника като книга за обучение, което също усложнява възможността за пълноценно и адекватно възприемане на информацията от текста.

При говорене основна трудност е синтаксисът, което, освен чисто езикова некомпетентност, е резултат и от неясно мислене, т.е. недостатъчна подготовка от предходните етапи на усвояването на информацията - слушане и четене. Когато съдържанието на думите не е ясно докрай логическите връзки между тях е трудно да се осъществят. А тъй като думите изразяват мисълта, това показва липса или недостатъчно добра връзка между понятията: ако знанието е възприето правилно, тази правилност на съдържанието би могла да бъде изразена при говорене, дори и в неперфектна езикова форма. Същото е валидно и за писменото предаване на възприетата от студентите научна информация.

Важен инструмент в помощ на студента в работата му по специалността на този етап е речникът. Но ползването на съществуващите такива - общоезикови или терминологични, не е оптимистична алтернатива за него, тъй като, ако са терминологични - тълковни или преводни, не са съобразени с нивото му (Димитрова, Делипавлова-Младенова, Кънчева и др. 1994), те са твърде сложни - дори и ако са тълковни (Арнаудова 2003), а общоезиковите - ако са обемни, изискват много време за търсене на думи, а ако са кратки - не съдържат всички търсени думи, а освен това не всички студенти могат да ги ползват, тъй като не всеки владее езика на превода (обикновено английски), а преводни речници на родния му език - най-често за България турски, гръцки, обикновено няма (Минков, Костова 2013).

Ето защо учебната лексикография тук е особено актуална. Тя е гъвкава, тъй като може да се съобрази със специфичните особености на аудиторията, за която е предназначена, от една страна, а от друга - да отговори адекватно на техните нужди, с конкретни цели и специфично съдържание. Учебният речник "Общоезикова и общонаучна лексика в научния текст" (Костова, Минков 2013), разработен от нас, предназначен за чуждестранни студенти по медицина, стоматология и фармация, се отнася именно към тази група лексикографски издания.

Изложение

1. Обхват и източници

Учебните и научни текстове съдържат четири основни пласта лексика:

1) разговорна и общоезикова лексика (ниво А1-В1 от европейската езикова рамка);

2) общоезикова лексика на ниво високонапреднали (В2-С2);

3) общонаучна лексика;

4) медицинска терминология - обща и специална.

Разговорната и общоезикова лексика на ниво А1-В1 студентите владеят от подготвителен курс. Медицинската терминология, която се въвежда за първи път, е нова и за българските студенти и се обяснява от преподавателите по време на техните лекции и семинари. Тя също така често се илюстрира визуално и това подпомага разбирането и запаметяването на терминологичния апарат за всяка нова специална дисциплина.

Фактическата трудност за чуждестранните студенти на този етап са общоезиковата лексика на ниво В2-С2 и общонаучната лексика, които са типични за академичните учебни текстове и заемат най-голям процент от техния обем. Често това са дълги и трудни за четене и произнасяне думи, сложни или чужди думи, думи със специфични значения и специфични синтактични функции.

Речникът "Общоезикова и общонаучна лекскиа в научния текст" е съставен на базата на учебни текстове по основните учебни дисциплини в І-ІІІ курс - физика (Бенова, Дерменджиева, Манчев и др. 1995), (Маринов 2004), биофизика (Маринов 2011), биология (Ватев, Ишев, Ковачев и др. 2006), цитология, хистология (Овчаров, Такева 2001), (Чучков, Йотовски 2010), анатомия (Ванков, Овчаров 2008), (Павлов, Йотовски, Аврамова 2002), физиология (Физиология 2008) и патофизиология (Илучев, Стойнев 2010).

2. Структура

Речникът съдържа около 9 000 думи, подредени по азбучен ред. Разработен е като двуезичен речник - българско-английски, но съдържа и трета колона за самостоятелна работа, където студентът може да преведе думата на родния си език, да посочи синоним или да обясни тълкувателно значението й. Тази трета колона дава възможност за по-задълбочена работа на студента с думата: превеждайки я с помощта на речник, преподавател или приятел, той работи активно с нея; отбелязвайки синоним - обогатява речника си, а обяснявайки значението й - развива логическото си мислене и я запаметява трайно.

В българската част думите са подредени по азбучен ред. Граматичните бележки към думите отразяват граматичните особености на българския език (наличие на три граматични рода - мъжки, женски, среден; три форми на спрежениe на глаголите; два глаголни вида - несвършен и свършен вид; възвратност на глаголното действие и др.), както и честотността им на проява в научния текст. За съществителните имена с предметно значение се посочват формите за множествено число. Не е посочена форма за множествено число, ако думата се употребява само в единствено число или употребата на формата за единствено число е с преобладаваща честотност. В случаите, когато думата се употребява само в множествено число, това е отбелязано в скоби (мн.ч.). Бележка за род - напр. "ж.р.", е поставена само към думи, които са изключение от основното правило (напр. за женски род нямат типичното окончание "а/-я", напр. гной (ж.р.), тъй като на това ниво студентите вече познават основните правила за родово разграничение и разграничение по число на имената.

Прилагателните имена и причастията (сегашно деятелно, минало деятелно, сегашно страдателно, минало страдателно причастия) са представени с формите си за мъжки род - като основна форма, за женски и среден род и множествено число.

Глаголите са представени с формите си за несвършен и свършен вид, като за всеки се посочва и формата на 2 л., ед.ч. В много от случаите в скоби се посочва и частицата "се" като начин за образуване на страдателен залог.

Английската част съдържа превода на думите в значенията, които се срещат в учебните текстове. Навсякъде към английския превод е посочена граматична бележка, която е важна за ориентация в значението на думата на български език, тъй като често на английски език една и съща по форма дума в текста има различни граматични значения, например съществително (noun: n) и прилагателно (adjective: adj).

В третата колона: Бележки, в някои случаи са дадени примери, като са посочени синоними или значения на думите. Но тази част, както отбелязахме по-горе, е предназначена главно за самостоятелна работа на студента. С нея речникът изпълнява ролята и на учебна тетрадка и по този начин може да се използва и в учебните занятия по български език при изучаване на структурата и съдържанието на научния текст.

3. Съдържание

От лингвистична гледна точка съдържанието на речника ярко потвърждава особеностите на научния стил на речта, на първо място - неговия именен характер с преобладаващ брой на имената - съществителни и прилагателни, както и типичните особености на българската научна реч, което го прави не само полезно помагало за студенти, но и интересен резултат за лингвиста-изследовател, както и полезен източник на информация за преподавателя по български език като чужд.

Анализът на частите на речта в структурно отношение показва силно изразени специфични особености за всяка от тях.

Съществителните имена включват няколко ясно очертани групи: 1) прости думи; 2) съществителни имена, образувани от прилагателни имена; 3) съществителни имена, образувани от глаголи.

Простите думи са обикновено общоезикова лексика, която не се отличава с висока употреба в разговорната реч и е от лексикалния корпус на езиково ниво В2-С2: например кобилица, саламура,вретено, застой, греда, пихтия, бримка, бразда, висулка, зъбец, камшик, кинжал, спица, плитка, решето, склон, устие, хребет, русло и др. В научната реч те се използват обикновено да характеризират обекти по форма, консистенция и други външни особености.

Съществителните имена, образувани от прилагателни, са типична общонаучна лексика. Голяма група от тях са думи от женски род със специфичното окончание -ост. Известно е, че в български език има само пет думи от мъжки род с това окончание:пост, гост, мост, тост, лост,които са едносрични думи,а тези от женски род са многобройни и обикновено са дълги, както и сложни думи: вероятност,взаимозависимост, изменчивост, жизнеспособност, достоверност, крехкост.Обикновено означават свойства, но могат даозначават и обекти:вкаменелост, окръжност. Други съществителни имена тук са тези с окончания -ина, -ота: грапавина, стръмнина, същина; мокрота.

Отглаголните съществителни, както в терминологичната, така и в общонаучната лексика имат две основни значения: с окончание -не означават процес, а с окончание -ние - резултат от процеса: вплитане, впръскване, заглъхване, изопване, източване; внушение, колебание, смущение.

Сложните съществителни имена са малко на брой и без типични общи характеристики по значение: местообитание, иглоубождане, злоупотреба.

Също от гледна точка на структурата, забелязва се висока честотност на определени представки - в някои случаи идват от глагола (при отглаголни съществителни), а при други са собствен словообразувателен елемент, напр.: възникване, възобновяване, възпаление, възприемчивост, възпроизвеждане; безтегловност, безкрайност, безветрие; завихряне, завъртане, закривяване, замъгляване; изтръгване, изхабяване, издатък, изрезка; неизгодност, непропускливост, неизбежност; обмяна, обкръжение, обобщение; насечка, наличие, налобяване, наслояване; преживяемост, преимущество, превъзбуда; съотношение; съпоставка, съчленение.

Без висока степен на честотност, но достатъчно забележимо се проявяват умалителните съществителни имена, субстантивираните и съществителните имена-изключения с нетипично окончание за женски род: хълмче, гредичка, гиричка, жичка, клъбце, коленце; делимо, съдържимо, крива; плесен, плът, мощ.

Прилагателните имена: като най-ярка тяхна особеност се откроява наличието на огромен брой сложни думи, образувани обикновено от: първо, две пълнозначни думи; второ, числително име + пълнозначна дума; трето, предлог + пълнозначна дума., напр.: 1) брадавицовиден, дълговерижен, грубовлакнест, бледожълтеникав, бодилообразен; 2) двуосен, двукратен, двойноусукан, десетократен, едноперест, тристъпален, второстепенен; 3) безразборен, безвъзмезден.

Типични значения на сложните прилагателни имена са:

1) описание на форма: гирляндоподобен; копиевиден; клиноиден; керемидообразен; двойновдлъбнат;

2) описание на консистенция - гелообразен;каучукоподобен; дребнозърнест;

3) описание на цвят -пурпурно-виолетов;сивокафеникав; бледожълтеникав;

4) описание на място - срещуположен;извънтелесен;

5) описание на структура -взаимноперпендикулярен; двуосен; двукрил; едноверижен; тънкостенен; тристъпален;

6) описание на свойства -бързопреходен; краткотраен; нискочестотен; яйценосен; водоустойчив; жизнеспособен;

7) описание нафункции - защитно-приспособителен.

Много характерни са прилагателните със значение "негативност", като те се образуват с предлога "без" и частицата "не" в качеството им на представки: безпорядъчен, безразмерен, безусловен; небрежен, недостъпен, неизменен, неизтощим, неимоверен, незначителен, незатихващ, ненаситен, необозрим, неподатлив, непропусклив.

Групата на простите прилагателни имена съдържа такива с типичните наставки -ест, -ист със значение "има форма на", "прилича на", "съдържа голямо количество от": зърнест, ивичест, иглест, кашест, кълбест, кукест, перест, пенест, пихтиест, пещерист, петнист, блатист, които също са с висока честотност при описание на обекти.

По произход простите прилагателни имена са:

1) прости изходни;

2) образувани от съществителни имена;

3) образувани от глаголи;

4) образувани от числителни и други части на речта.

Прости изходни са, напр. ален, бистър, гол, глух, груб, гъст, кос, крив, прав, зрял, див; образувани от съществителни имена -с наставки -ен, -ов: жълтъчен,димен, вихров, кръгов, мостов, рогов, битов; образувани от глаголи - извратен, изявен, разслоен;образувани от числителни имена -двояк,двойствен, първичен, вторичен, третичен.

Основна специфична особеност на глаголите са разнообразните представки, които изразяват много нюанси в значенията. Дори основният глагол да е познат от по-ниските езикови нива, представките променят значението и в текста в новото значение той се появява като проблем: вж. напр. режа - нарежа, подрежа, срежа, изрежа, прережа, порежа, зарежа, разрежа.

Типични представки за глаголите в общоезиковата и общонаучната лексика в научния медицински текст са: "в" - вграждам, вгъвам, вдавам; "въз" - въздействам, възобновявам, възпроизвеждам; "из" - изтласквам, изчезвам, изчерпвам; "за" - завъртам, заглъхвам, заграждам; "на" - набраздявам, навивам, нагаждам; "над" - надграждам, надвисвам, надвишавам; "о", "об" - обвивам, обикалям, обкръжавам; "от" - отдавам, отвеждам, отклонявам; "по" - побледнявам, повличам, поглъщам; "под" - поддавам, подлагам, подплатявам; "пре" - преброявам, прегъвам, преграждам; "при" - придружавам, придърпвам, приобщавам; "про" - произлизам, произхождам, промъквам; "раз" - разгъвам, раздвоявам, разклонявам; "с", "съ" - способствам, сраствам, съвместявам, съотнасям; "у" - удвоявам, усреднявам, удължавам.

Типична за научния стил е широката употреба на всички видове причастия. С най-висока честотност в представяния от нас речник са миналите страдателни причастия, което е обяснимо предвид активната употреба на страдателен залог в този вид текстове: възпроизведен, всмукан, извит, изтласнат, придобит, изкривен.На второ място по честотност на употреба са сегашните деятелни причастия: възлизащ, зреещ, блуждаещ,въвеждащ; следват деепричастията, изразяващи паралелно действие - белязвайки, вдлъбвайки, излагайки, допринасяйки.С по-ниска честотност, но също така подчертано проявени, са сегашните страдателни - възвратим, въображаем, делим, възстановим, доловим, и миналите деятелни причастия - довел, внедрил, изпитал, изчезнал.

Различните видове причастия имат специфични синтактични роли и познаването на техните форми и употреби е важно условие за успешна работа на чуждестранните обучаеми с научния текст.

Специално внимание в речника обръщаме и на сложните и специфични за научния текст предлози и наречия: безпрепятствено, безусловно, буквално, изключително, извънредно; вследствие на, в сравнение с, чрез, подобно наи др.

Заключение

Въвеждането на термините на всяка нова университетска дисциплина е работа на преподавателя, а овладяването им - на студента. Но, при еднакъв обем задачи от този тип, чуждестранните студенти се нуждаят от много повече време, немалка част от което те трябва да посветят за овладяване на голям брой нова и припомняне на стара, изучавана, например в подготвителен курс, и несвежа в паметта им общоезикова и общонаучна лексика. Огромното количество нови думи и липсата на навик, особено в първи курс, да се отделят главните по значение от тях - това са проблеми, които студентите преодоляват трудно без чужда помощ. Учебните речници имат важна роля в този процес.

Представеният тук речник е първият от серия речници, които подготвяме, със следните характеристики:

1) учебни речници;

2) базирани върху актуални за студентите учебни текстове;

3) предназначени конкретно за аудиторията на чуждестранните студенти в медицинския университет.

Тази серия предвижда подготовката и издаването на 5 вида учебни речници (Минков, Костова 2013):

1) речник на общоезиковата и общонаучна лексика - представен тук, вече издаден;

2) учебен терминологичен речник - тълковен речник със специфичните термини по предклиничните дисциплини;

3) смесен тип речник (включващ всички слоеве лексика - общоезикова, общонаучна, терминологична, но съдържаща се в учебни текстове само на една учебна дисциплина: напр. биология, биохимия и пр.) (Костова, Станчева, Минков 2010);

4) речник на чуждите думи в научния текст;

5) медицински учебен речник-разговорник за работа по клиничните специалности и с пациенти.

Това са учебни помагала за студенти, които в някои случаи - както в представения тук, обединяват учебен речник и учебна тетрадка, изпълнявайки конкретни учебни цели.

Важно е обаче и преподавателите по специалните предмети да бъдат запознати със съдържанието и особеностите на този тип речници. Те не са филолози и естествено - концентрирайки се в преподаването на специалността, е непривично за тях да дават обяснения относно структурата, граматичните особености на думите и пр. И това не е и необходимо. Но могат да имат предвид особеностите на научния текст, конкретни езикови трудности на студентите и при водене на практическите занятия и лекции да следят за своята реч - например да избягват чужди думи, да ги заместват с адекватни български синоними, има такива и т.н. В групите за съвместно обучение на български и чуждестранни студенти не може и не бива да се допуска снижаване на нивото на преподаване или да се губи време, поради недостатъчна езикова компетентност и езикова несигурност на чуждестранните студенти. Преподавателите, организирайки своята реч - писмена и устна, могат да имат предвид съдържанието на този тип учебни речници, които дават ясна представа за нивото на езикова компетентност на чуждестранните студенти, особено началните етапи на тяхното обучение по специалността.

Така учебният речник може да бъде не само помагало за студента, но и посредник в комуникацията преподавател - студент, съдействайки по този начин за повишаване ефективността на процеса преподаване-обучение, от която ефективност са заинтересувани в еднаква степен и двете участващи страни (Минков 2012).

ЛИТЕРАТУРА

Арнаудова 2003: Arnaudova, P. Nova Terminologia Medica Polyglotta et Eponimika. Sofia, 2003.

Бенова, Дерменджиева, Манчев и др. 1995: Бенова, Е., Дерменджиева, Н., Манчев, В., Милева, Г. Физика за студенти-чужденци (медицински специалности). София, 1995.

Ванков, Овчаров 2008: Ванков, В., Овчаров, В. Анатомия на човека. София, 2008.

Ватев, Ишев, Ковачев и др. 2006: Ватев, И., Ишев, В., Ковачев, Д., Маринова, Ц., Николов, Г., Станилова, С. Биология. Учебник за медицинските университети. Под редакцията на И. Ватев. София: Реко, 2006.

Димитрова, Делипавлова-Младенова, Кънчева и др. 1994: Димитрова, К., Делипавлова-Младенова, Ж., Кънчева, П., Тошева, А., Сивков, С. Topic medical dictionary in 6 languages: Cardio-Vascular system. Part 1. Пловдив, 1994.

Илучев, Стойнев 2010: Илучев, Д., Стойнев, А. Основи на патофизиологията. Пловдив, 2010.

Костова, Минков 2013: Костова, М., Минков, М. Общоезикова и общонаучна лексика в научния текст. Варна, 2013.

Костова, Станчева, Минков 2010: Костова, М., Станчева М., Минков М. Модель учебного словаря по специальности для иностранных студентов в болгарском вузе. // Современные проблемы гуманитарных и естественных наук. Пятая международная научно-практическая конференция. Москва, 2010, с. 115-118.

Маринов 2001: Маринов, М. Биофизика. Учебник за студенти по медицина, фармация и стоматология. София, 2001.

Маринов 2004: Маринов, М. Физика. Учебник за студенти по фармация. София, 2004.

Минков 2012: Минков, М. Общелитературная и общенаучная лексика в болгарских текстах по цитологии и гистологии и подготовка иностранных студентов по специальности. // Психология и педагогика: методика и проблемы практического применения. Сборник материалов 24 Международной научно-практической конференции. Част 2. Новосибирск, 2012, с. 170-175.

Минков, Костова 2013: Някои специфични аспекти на учебната лексикография с оглед обучението на чуждестранните студенти по специалните предмети в медицинския университет. Варна, 2013.

Овчаров, Такева 2001: Овчаров, В., Такева, Ц. Цитология. Обща хистология. Обща ембриология. София, 2001.

Павлов, Йотовски, Аврамова 2002: Павлов, А., Йотовски, П., Аврамова, Т. Анатомия и физиология на човека. София, 2002.

Физиология 2008: Физиология на човека. Учебник за студенти по медицина. Ред. Л. Витанова, Р. Гърчев. София: Арсо, 2008.

Чучков, Йотовски 2010: Чучков, Х., Йотовски, П. Цитология. Обща цитология. Обща ембриология. София, 2010.

© Мария Костова, Минко Минков, Павел Цветков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2013, № 4 (161)