Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЪЖД НЕСЕКВАЩ, ДОСУЩ ПО ЙОВКОВ
web
Низ тревата никнат капки и рогца,
времето е някак сипнало и рохко,
срива се по тънки,
крехки стъбълца.
Дъжд, сред който ми е много трудно
да разкажа някой, себе си дори.
От небето слиза, невинно и мудно,
ангел в тъмна дреха...
и боли, боли.
Летен ден, забъркал есенна немара,
връз билата слага рехави мъгли.
Летен ден и охлюв, и рогца покарали -
като вест от никой,
като трън забит.
© Люба Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2017, № 4 (209)
Други публикации:
Люба Александрова. По сянката ни разпознава светлината. София: Фараго, 2017.
|