Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Очаквахме локомотива.
Сънувахме далечен грохот
и бляскавите светлини.
Така дори и не усетихме
кога и как ни е прегазил
и как последната му лампичка
угасва в някакъв тунел.
И всъщност нямало е гара
и ний сме нямали билети
и влакът идвал е отникъде
и сам измислял си тунелите
и те след него се затварят
погълнали дори и релсите.
© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2013, № 1 (158)
|