Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВСЪЩНОСТ
web
Отново есен,
отново мога да намеря
окъсан гарван на прозореца, да се
простя с непрелетните си желания,
далеч назад да ги изпратя, толкова
назад - да не си спомня повече.
Дърветата ще се разхвърлят уморени
от жегата прощална на септември. Ще се извървят
по своя ред и дъждовете. Мъжете ще изгребват
дълго своите мазета
до дъното, за да заровят мъката на всичките
предишни есени. Жена ми ще превързва
коленете на сина ни,
обелени за сбогом
със дългите до залез улици. Тогава пак
ще взема молива, за да си спомня колко
малко съм стоял облегнат на прозореца
и колко сме си близки вече с гарвана.
© Иван Брегов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2013, № 5 (162)
Текстът е отличен на конкурса "Castello di Duino" в Триест, Италия, 2013.
|