Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЯНАТА НА ДНИТЕ
web
Животът е велика бездна,
а аз загребвам и играя с кофичка за пясък.
Преливам океана в океана на сърцето.
Смесвам мрак със светлина и тайни с тайни,
пясък с дни,
трева със смърт.
Смесвам и обърквам, и изграждам замъци,
в които мирно да живеем.
Да ме държиш в ръце и винаги да ми повтаряш
колко ме обичаш,
да пишеш по дърветата,
че ме обичаш,
да дишаш и издишаш сладко с мен...
И аз да те убивам всеки път,
когато тръгваш.
Мигът е миг, за да не спре.
И ние няма да застинем като мрамор,
изваяни от хладния Роден,
стопени в бездната на чувствата.
И няма никой да изстреля към небето
за нас букети от оранжеви ракети.
© Христина Мирчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2011, № 12 (145)
|