Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА РЪБА НА ВСЕМИРА
web
Започна да ми разказваш за онзи филм от ранното ти детство,
когато видяхме съсела да лети над главите ни -
истински акробат по тънкото въже на жицата.
Електрическият стълб е прогнил от времето.
Но съселът е неизменен като весел съсед.
Или това е детето на онзи предишен, или праправнукът му?
Но как, когато винаги е сам - дребен, сребристосив,
с опашка, по-голяма от тялото.
Ето, сега се радва, че най-сетне сме тук -
поклаща се леко, засилва се и скача смело
в клоните на отсрещния храст.
Очите му светват, като две електронни цигари
прогарят мрака.
Става все по-тъмно.
Почти осъмваме, сковани на двата стола от хищния хлад,
после падаме в лодките на леглата,
плуваме по реката на съня до другото лято.
© Христина Мирчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.04.2018, № 4 (221)
Други публикации:
Христина Мирчева. Бялата сянка. Пловдив: УИ "Паисий Хилендарски", 2017.
|