БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ 64
Преглед на един ежедневник от 19.06.2015 г.

Георги К. Спасов

web | Бръснещ полет

Засега полусдържано - но кой знае докога? - продължава противостоенето Христо Иванов - Сотир Цацаров. Правосъдният министър споделил мнението си (в което, струва ми се, има резон), че Военната прокуратура е "една абсолютно излишна система", на което главният прокурор реагирал, че това не е работа на МС и че то противоречи на конституцията. Докато те "си мерят авторитета", първите хора на държавата безцеремонно газят законите: бившият шеф на МВР и настоящ началник на военното разузнаване Йордан Бакалов "разпъвал чадъри" над близки хора на банкера Цв. Василев и връщал на работа компрометирани ченгета, търновският шеф на Областната дирекция на МВР прогонил с "бруталния" си стил 250 полицаи, "социално слабите" магистрати уреждат крайморските си имоти, дървените босове не спират да изсичат горите ни и да изнасят под една или друга форма дървесина в съседна Турция...

Зад обективните факти се прокрадват лични взаимоотношения, разработки за дискредитиране на лица и институции. И е задължително читателят да потърси и друг източник на информация, за да съпостави и фактите, и изводите, и да се опита да направи собственото си заключение (без гаранция, че и то ще бъде обективно).

Над 20 тона бензин са били източени от коритото на р. Чакърлийска след пробив в продуктопровода на "Лукойл Нефтохим Бургас". Огромно количество бензин е изтекло и в почвата. Както и в други случаи, успокоенията на РИОСВ, че нямало риск за населението, нито опасност разливът да замърси питейната вода, само засилват опасенията за локална екологична криза. Предполага се, че пробивът е направен при опит за кражба. Алчността и наглостта не признават нито граници, нито съображения за последствията. Крадат се железопътни релси и дерайлират влакови композиции, краде се електроенергия и загиват хора и потъват в мрак цели квартали. Между нас има хора примати, готови на безумни начинания.

Не е за вярване: 30 момичета пребили 14-годишна пловдивчанка, за да не може да се яви на световен конкурс за красота. Дали е от завист? Дали пък зад тази "тийнейджърска" проява не стоят други хора, с други интереси? Убеждаваме се, че все повече наши момичета стават агресивни, открито цинични и нихилистични. Опитайте се да им направите забележка на обществени места за неприлично държане и току-виж сте отнесли някой "нежен" шамар.

Писателят психиатър Калин Терзийски, когото често виждаме на телевизионния екран, заявил във Фейсбук, че ще се самоубива, но след това се отказал от намерението си, поне "засега" - и го обявява с една драматична изповед. Разбира се, че не бива да го прави. Никой не го иска. Леко съм смутен само от тази публичност на едно лично страшно намерение. Прилича ми на самотен вик за помощ, за съ-разбиране, за съ-причастие. Дали алкохолът не е превзел отново писателя и не му налага предишните кошмари?

Световната банка съветвала фирмите, които идват да правят бизнес у нас, да избягват правителствените ни институции. Защо така бе, колеги и партньори? Ами защото, според представителя на Световната банка за България, нашите институции били непредсказуеми и ненадеждни, не можело да се разчита на съда, силните на деня пък пречели на новите бизнес субекти да излязат на пазара... Хем се ядосваш на това черногледство, хем напълно го разбираш.

И ето ни отново пред двата почивни дни. "Докато се усмихнеш, и се озъбиш" - с тази неуместно-груба сентенция мой познат резюмира бързината на времето и краткостта на човешкия живот. Ами тогава да не се бавим и да не отлагаме онова, което винаги сме искали да направим. Може би да признаем на някого, че го обичаме? Или все още да го запазим в тайна? Междувпрочем обръщението "Обичам те!" е така често използвано, че позагуби, мисля, от вълнуващата си сърцевина. Май янките ни го наложиха с филмите си. Излизат, влизат, срещат се, разделят се - и все "обичам те", и все онзи отговор "и аз те обичам". Не си спомням в моето семейство да сме използвали този глагол-признание. От самосебе си се разбираше, че се обичаме. Да кажа на татко или мама, че ги обичам, би означавало проява на някаква смущаваща слабост, вид лигавене. Те биха ме изгледали особено и биха ме попитали дали ми има нещо. От друга страна пък, мисля (е то мисленето ни трови, ако го нямаше, щяхме да си живеем безоблачно), не е лошо да казваме по-често "обичам те" - на родителите си, на децата си, на приятелите си. Минават години, оредяваме и после съжаляваме, че не сме показали обичта си към хора, които вече ги няма. Така или иначе балансът, вътрешното чувство за такт и мяра са корективите на употребата на това прекрасно и вечно човешко признание: ОБИЧАМ ТЕ!

© Георги К. Спасов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.12.2015
Георги К. Спасов. Бръснещ полет. Варна: LiterNet, 2015.