PASSE PAR TERRE

web

un
Вървя на шпиц върху трамвайни жици
с изкълчен глезен: тиха балерина,
от прешлените ми расте чадър; опитвам
да си спомня как се пази класическата
стъпка с върхове на палците и прекосявам бавно
този град, където кестени и гълъби летят
надолу, където греховете от фасадите се мият
с дъжд, не тези юношески заврънтулки,
а грехове от нищо между тях.

deux
Фантазия отпада, две островитянчета
с изпъкнали кореми, с натъпкани лули,
лулища в уличките пушат
облаци - да завали. Какъв позор вали
над уличните книги, негодни
за разпалване.

trois
под собствения си чадър ви взимам,
смалени стълбове, читалища
с омекнали врати, буквари на децата
преди 20 години и ви говоря, и ви намилвам
по клепачите, додето пак заспите
като низ тютюн. Така ви се доспива
и ви се мълчи, прекрасни мои.
Градът и тази есен ще ви се присмива,
на малките ви пажове поетите най-евтиното
вино ще разливат. Мълчат, а новите им стихове
напук растат и не стареят, в един
далечен град, където непокътнати
са верните им балерини.

© Елица Горетова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2012, № 6 (151)

Стихотворението печели Трета награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2012).