Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Аз съм си войводата.
Аз съм си и четата.
Лист в гората се разлисти
мислите ми да завие.
Мисъл не остана
незагърната.
Хвърлям се към извора
диво и разгърдено.
Ден, войводо,
не останах жаден.
Ден и не преситих.
Триста луди
в мене май се сбиха.
Тихо е във мене.
Гръм отекна надалече.
Ей, човече!
Всеки си е и войвода.
Чета си е всеки.
Бурята е
да проверява върховете...
© Димитър Васин
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2011, № 10 (143)
|