ЛИНИЯ И ТОЧКА
(Не по Кандински)

Дилян Еленков

web

Отново е сутрин. Петров се събуди с ясна и достоверна мисъл. Достоверна само за него. След почесване по тила, някъде и по врата, с лявата ръка, нахлузи едно нощно таке (студено бе в стаичката му) и се загледа в една точка. Дълго гледаше точката. Точката играеше в различни форми. Това е, каза си Петров. Това е безкрайността. Безкрайност, изразена в права, без начало, без край. Точката е напречното сечение на безкрайна права. Тук дойде първият въпрос, който Петров си зададе: безкрайната права кръгла ли е? Не самата тя, бивайки безкрайна, а напречното ѝ сечение. Може пък да е плоска. Като китайските спагети. Но Петров предпочете да е кръгла и затова си каза така, точка, кръгла е, значи безкрайна. Да го докажат онези с микроскопите. Тогава се сети и втори въпрос (като остави точката на мира): линията, ако е безкрайна, и следвайки функция на безкрайна повторяемост (сингулярност някаква), дали в себе си не повтаря безкрайния, единствено възможен, край на безкрайността, тоест кръгът. Развълнуван от съжденията си, Петров отдели поглед от точката, стана да си свие цигара, при което стъпи накриво и си изкълчи глезена на десния крак.

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2020, № 9 (250)