|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ - ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА В "ЕСЕННИ ПЛАМЪЦИ" Цветана Георгиева Поезията на Емануил Попдимитров издига в култ женското начало и това се изразява не само в ранните му и широко известни беатични стихове за Лаура, Лисхен, Ема, Ефросина. Женското начало и Любовта проникват цялостно във философското поетическо светоусещане на Емануил Попдимитров, в което той дава израз на теософските си възгледи за свят, подобен на древните религиозно-мистични представи. В Юбилейния сборник, който излиза през март 1931 г. по случай 25-годишната литературна дейност (1906-1931 г.) на Емануил Попдимитров, са публикувани материали, писани от приятелския кръг на твореца - поети и белетристи, интелектуалци и учени, сред които Васил Пундев, Иван Радославов, Николай Лилиев, Стафан Младенов, Константин Гълъбов, Борис Йоцов, Константин Балмонт, Асен Разцветников, Петър Динеков, Стилиян Чилингиров. Авторите са поместили спомени, критически статии, есета и художествени творби, адресирани по някакъв начин към юбилейната годишнина на Емануил Попдимитров. Специално художествените текстове, включени в Юбилейния сборник, представляват всъщност посвещения и диалогизират с темите и творчеството на Емануил Попдимитров. Сред текстовете, на с. 89, организационният комитет е поместил стихотворението "Утро" на Елисавета Багряна. В кратката творба на Багряна преживяванията на лирическия Аз в ранното пролетно утро се асоциират с утрото на живота. Природната картина на изгрева над житните ниви отключва посланието за навлизането сред "вълните" на житейското море, навлизане, което поетесата повторно метафоризира: "житните вълни, вълните на камбани". Звукът на камбаните обикновено бележи някакъв върховен тържествен момент в живота на човека, представлява също знак за Божието присъствие. Лекотата и красотата, които излъчва природата в началото на деня, хармонират с "чара" на девойката от пролетната картина. Лирическият Аз - Тя, върви устремена, но с трепет и страх в сърцето, тъй като няма представа "къде извеждат" "случайните пътеки" и кой е пътят, отреден за нея. Тя се надява на Божията закрила и благослов по своя жизнен път. Ето самото стихотворение на Елисавета Багряна:
По-надолу се спирам на текстологични паралели, които сочат, че стихотворението не е подбирано от редакционната колегия на сборника, а е създадено от Багряна специално за случая. Това проличава от интертекстуалните препратки (образи, мотиви и лексика) в текста на Багряна към творчеството на Емануил Попдимитров. Първо бих посочила ония формални съответствия от творчеството на Емануил Попдимитров, които привлича лирическият текст "Утро" на поетесата:
Паралелите, интертекстуалните съответствия, които посочих, показват, че Елисавета Багряна е била много добре запозната с поезията на Емануил Попдимитров, че е усещала отблизо духа и атмосферата на природните детайли в неговото творчество. "Утро" на Багряна се състои само от четири класически строфи. Определен лексикален пласт от тези строфи е адресиран, диалогизира, отпраща към стила на Емануил Попдимитров. Другата част от текста обаче е представителен специално за Багряна и подрежда до образността на Емануил Попдимитров характерната за поетесата образност. Тъй като стихотворението "Утро" е посвещение към юбиляра, то е "диалог" и използва "езика" на получателя; Багряна не е имала намерението просто да наподоби текстовете на своя колега Емануил Попдимитров, затова е вписала себе си, своята лирическа героиня, на фона на картина, създадена в стила на поета символист. В лирическия текст на "Утро" това изглежда по следния начин:
Тоест стихотворението "Утро" на Елисавета Багряна не е попаднало случайно в юбилейния сборник, а представлява специално посвещение. Поетесата е изпитвала уважение и респект към творчеството на Емануил Попдимитров. Свързвали са ги познанство, делови отношения, тъй като Емануил Попдимитров е бил член на комисията за интелектуално сътрудничество, член на Писателския съюз и на Пен-клуба, и не на по-следно място поетическо партньорство и симпатия. През следващата - 1932 г. - Емануил Попдимитров създава поемата си "Певица (на Ел.)", която публикува в Т. IV на "Събрани съчинения на Емануил Попдимитров" (1932) в цикъл творби, озаглавени "Есенни пламъци. Нови песни - II част", а по-късно в стихосбирката си "Есенни пламъци" (1935 г.). Заглавието "Певица" подвежда съвременния читател, тъй като авторът има предвид жената творец: по аналогия с възрожденското поет-певец и с античното разбиране за поезията, лириката, като речитатив, произнасян в съпровод на музикален инструмент, чийто символ е лирата - вдъхновението. Но съвсем недвусмислено е посвещението на поемата - "на Ел." - и то, както се убеждаваме от съдържанието на творбата, очевидно визира Елисавета Багряна."Певица" е философска творба, възпяваща жената личност, жената творец, вдъхновена и вдъхновение едновременно, жената в многобройните й превъплъщения, жената (вечната и святата), на която мъжът се покланя. Това е творба, която може да се нареди до класическите "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков и "Фрина" на Пенчо Славейков. За съжаление "Певица" е останала извън погледа на литературната критика, както и творчеството на самия Емануил Попдимитров, обречен до голяма степен на забрава от социалистическото литературо-знание, заради "идеалистическите" си убеждения, свързани с философията на Бергсон, и заради политическата си дейност по повод на Западните български покрайнини. Поемата "Певица" на Емануил Попдимитров (която представлява 15 секстини в четиристъпен амфибрахий) е изключително зряла, изкусно направена творба интертекст, написана след десетки години работа на поета върху словото и върху образи на жени. Образът на "певицата" - творец на поезия и изкуство, въплъщава в себе си съцветие от световните образи на жени, известни от митологиите, евангелския текст и българския фолклор. Певицата на Емануил Попдимитров е жената на всички времена, въплъщение на женското присъствие и дейност в историята и човешката култура. Тя наподобява "вечната и святата" жена на Багряна и начина, по който лирическият Аз на поетесата изразява себе си в сборниците й от 20-те и 30-те години на 20. век. Първата секстина от "Певица" на Попдимитров е отговор на първата строфа от "Утро" на Багряна: срв. "Развей, развей студената невяра, / като змия в сърцето ми се впила" ("Утро") и "Живота ни скръбен на сълзи долина, .../ И може би в слабост минутна, унила, / Ти плам на безвяра да кърмиш в гърди" ("Певица"). Екзистенциалният повод за "невярата" и по-скоро за несигурността по трудните житейски пътища в първия случай е неизвестността, а във втория - познанието за скръбната човешка участ. Ще цитирам този общо взето слабо познат текст на Емануил Попдимитров: Певица (на Ел.)
Текстологичният анализ на тази творба на Емануил Попдимитров разкрива паралели с образността в творчеството на Елисавета Багряна. Не е възможно в рамките на тази статия да бъдат приведени всички интертекстуални съответствия на диалогизиращия с Багряна Попдимитров, затова ще приведа само някои паралела:
Както вече посочих, "Певица" е част от група стихотворения в т. IV на Събрани съчинения на Емануил Попдимитров (1932), в цикъл лирически творби, озаглавен "Есенни пламъци. Нови песни - II част". Тези текстове завоалирано отправят страстни любовни послания. Датирани са по следния начин:
Всяко едно от тези стихотворения отговаря на големите тематични цикли у Елисавета Багряна - "Магия" (3) - на "Уроки" например и на властната сила на любовта в "Кукувица" (и въобще от стихотворенията от цикъла "Омагьосана душа"), "Към Богородица" (4) - на творби у Багряна от Богородичния цикъл (например "Святата", "Жертвата", "Вечерня"), "Змеица" (2) - на фолклорния цикъл от "Старонародни образи", "Морски сонети" (6) - на творби на Елисавета Багряна на тема море, нови светове, свобода (като "Кораб", "Зовът на морето" и редица други). С "Като Ариадна" (7) у Емануил Попдимитров очевидно се асоциират елинските образи у Багряна ("Пасторал" и "Амазонка" например). Освен това като се има предвид митологичният смисъл на образа на Ариадна, "нишката на Ариадна" и усилието на човека да се оправи в лабиринтите на живота, това стихотворение на Попдимитров носи по-широк смисъл, зададен например в "Мъдрост" на Багряна. Ако фиксираме вниманието си само върху творбите от "Есенни пламъци. Нови песни - II част" на Емануил Попдимитров, тематично те могат да бъдат подредени, като в началото бъде поставено (5) "Зачатие" (изпълнено със страст и космически послания), (7), (8), (9), "Като Ариадна", "Диана", "Ирод" представляват варианти на (1) "Певица", а (2), (3), (4), "Змеица", "Магия", "Към Богородица" развиват мотива за магията на любовта. Семантично трите основни мотива дават три аспекта на една и съща тема - мистиката на влюбването и страстта към жената. Прави впечатление, че деветте творби от "Есенни пламъци. Нови песни - II част" са писани почти на един дъх, от 7 до 15 май 1932 (като изключение правят единствено "Морски сонети"). Стихотворенията очевидно са писани по едно и също време, следователно по повод на едно и също любовно увлечение. Само едно от тях обаче, "Певица", носи посвещението "на Ел.". "Морски сонети" имат посвещение "На Д.". Но това не е Дора, съпругата на автора, тъй като стихотворенията, посветени на нея ясно визират - "На Дора" ("Посвещение") или "На моята жена" ("Мадона"). Дали "Д" не е мистификация, след като петте сонета са писани няколко месеца по-късно (през август, 1932 г.) и напълно съответстват на емоцията на вече споменатите осем творби от "цикъла"? "Морски сонети" олицетворяват страстта по начина, по който би я назовал деликатният и фин ценител на женствеността Емануил Попдимитров, но едва ли това е друг обект на неговата любов, обожание и желание. И въобще доколко можем да се доверяваме на датировките у Емануил Попдимитров? Опитът ми с негови ранни творби, от 1907 до 1913 г., показва, че поетът мистифицира датировки. Друга особеност на творческия му процес е редактирането на текстове, представяни по-късно с нови заглавия. В отделни случаи поетът съкращава и приспособява към нов контекст определени творби - както е случаят с петте "Морски сонета", публикувани в т. IV от 1932 г. В сборника "Есенни пламъци", появил се през 1935 г., поетът изключва два от сонетите, а останалите пренарежда. Сборникът започва с внимателно подбраното, но ясно деклариращо стихотворение "Посвещение. На Дора" (съпругата на поета). По-нататък обаче както "Морски сонети", посветени на "Д", така и "Актриса" ("на Н."), откриват един и същ образ - на жена, която може да се яви в десетки превъплъщения, но която е единствена и представлява обект на възхищението и любовта на поета. Такъв ред на мисли води до за-ключението, че Емануил Попдимитров е трябвало да прикрива едно любовно увлечение. И самите "Есенни пламъци" дават ключ към това увлечение с публикуваното тук изповедно стихотворение "Есенна любов":
Любовта е осенила поета "за втори път, за сетен път", подобно на топлата и благодатна есен, която предизвиква нов цъфтеж в природата. Това е характерна картина метафора за Емануил Попдимитров, поета на пролетния цъфтеж. В неговата поезия се наброяват повече от 20 стихо-творения на тема "пролет" (четири от които с такова заглавие) и още 15 на тема "есен" (три от които със заглавие "Есен"). А що се отнася до любовта - женското начало, за него те са градивен принцип на философията му (вж. Георгиева 2010). Затова дори в своите късни творби, като разглежданите тук, поетът е проявил преданост към боготвореното Женско начало; той е съхранил своя източник на креативна енергия и вдъхновение в много-кратно назования, макар и мистифициран образ на "любовта".
БЕЛЕЖКИ 1. "Утро" (Поток вълшебен, лекоструен / тече по мрамор ложе ...), "Утро" (Пурпурно ветрило / слънцето разпери...) - Кораби (1924), "Утро" (от "Пред дверите": И стоях безмълвен / пред светите двери ... / в лилийната чаша ...) - Сънят на любовта (1912), "Утро" (Нощта с полето се прощава, / към запад плахо бяга...) (1904), "Утро" (Слагам в моравите на всеки твой кръстопът / моето светло и чисто горящо сърце...) - Песни. Трета стихотворна сбирка (1914). Освен това стихотворението "Утро в Елада" (1906) - Юношески стихотворения. Т. I, 1904-1907 (1913). [обратно] 2. "Зора" (1905) ("Зора и ден") (Денят залюбил е зората,/ в зората влюбен е денят ...), "Зора" (Топли шепнат дребнолисти,/ звездите бледни ...) - Юношески стихотворения. Т. I, 1904-1907 (1913) и "При зори", Стихове и песни (1922). [обратно]
ИЗВОРИ Багряна 1927: Багряна, Елисавета. Вечната и святата. Багряна 1931: Багряна, Елисавета. Звезда на моряка. Попдимитров 1935: Попдимитров, Емануил. Есенни пламъци. Попдимитров 1924: Попдимитров, Емануил. Кораби. Попдимитров 1914: Попдимитров, Емануил. Песни. Трета стихотворна сбирка. Попдимитров 1922: Попдимитров, Емануил. Стихове и песни. Попдимитров 1932: Попдимитров, Емануил. Събрани съчинения на Емануил Попдимитров, т. IV. Попдимитров 1912: Попдимитров, Емануил. Сънят на любовта. Попдимитров 1913: Попдимитров, Емануил. Юношески стихотворения. Т. I. 1904-1907.
ЛИТЕРАТУРА Георгиева 2010: Георгиева, Цветана. Емануил Попдимитров. Поезия и философия. София. Юбилеен сборник 1931: Юбилеен сборник Емануил П. Димитров по случай 25-годишна литературна дейност 1906-1931. София.
© Цветана Георгиева
Други публикации: |