ПЛЕБЕИ И АРИСТОКРАТИ

Кучешка трагикомедия в пет действия

Атанас Стойчев

web

Действащи лица:

Баронесата - кучка от западнало благородническо потекло
Барона - пес от разтурен благороднически род
Чиба - кучка с неустановено потекло
Марш - пес от пропаднал плебейски род

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Действието се развива на кучешка поляна. На сцената са Баронесата и Барона, който се увърта около нея.

Баронесата: Не, не и не!

Барона: Защо не?

Баронесата: Защото не!

Барона: Какво има пак?

Баронесата: Има!

Барона: Първо беше малка...

Баронесата: Бях!

Барона: Порасна и завъртя опашка.

Баронесата: Запомни го веднъж завинаги, аристократките никога не въртят опашки.

Барона: Не знам, но появиш ли се някъде без мене, глутницата веднага се събира около тебе и аз трябва да се бия с цялата глутница и с всеки пес поотделно.

Баронесата: Направо ги попиляваш.

Барона: И защо пак "не"?

Баронесата: Защото не признавам законите на кучешката поляна. Защото искам да си върна статута на аристократка, за да не се налага за мен да се бият разни дръгливи песове.

Барона: Аз съм благородник!

Баронесата (Презрително.): Благородник в изгнание... Без къща, без кучешка колиба дори. Никакъв аристократ не си, след като си готов да ме изнасилиш на кучешка поляна.

Барона: Приеми, че е романтично да те... (Баронесата затваря с ръка устата му.) на кучешка поляна.

Баронесата: Ако беше аристократ, нямаше да употребяваш мръсни думи...

Барона: Писна ми!

Баронесата: Такива също.

Барона: Твоята аристократична мания те побърква. Забравяш всичко хубаво между нас. Не споделях ли кокала си с тебе в най-гладните дни?

Баронесата: Споделяше го.

Барона: За да ти бъде топло през зимата, не прогоних ли онзи свиреп пес от колибата му?

Баронесата: Откъде го прогони?

Барона: Как откъде? От кучешката му колиба, за да влезеш ти.

Баронесата (Презрително.) Колиба...

Барона: Колиба, да... кучешка.

Баронесата: Що не я наречеш къща?

Барона: Престани с тази къща?

Баронесата: Няма да престана, докато не я получа.

Барона: Кучешката колиба също е къща.

Баронесата: Не, кучешката колиба не е къща.

Барона (Извинително.): Прилича...

Баронесата: Прилича!? А осветление има ли?

Барона: Осветление в кучешка колиба!?

Баронесата: В кучешката къща.

Барона: Защо ти е осветление?... Абе, една кучка реши ли да ти откаже...

Баронесата: Представи си, че обичам да го правя на светло.

Барона: Че ние винаги си го правим посред бял ден.

Баронесата: Точно това не искам.

Барона: Какво?

Баронесата: Да ни гледат...

Барона: Защо?

Баронесата (Свенливо.): Защото ме е срам.

Барона: Не може да бъде! Кучка да се срамува от най-прекрасното, най-сладкото, най-важното...

Баронесата: Аристократите се срамуват. Затова се затварят в къщите си, когато...

Барона: В къщите си... Я каква хубава поляна.

Баронесата: Искам къща!

Барона: О, не!

Баронесата: Искам гореща вана преди това... Можем да започнем още във ваната.

Барона: Ще плуваме или...

Баронесата: После ще си легнем в уханни чаршафи.

Барона: Забия ли си ноктите...

Баронесата: Никакви нокти, ще си ги изрежеш.

Барона: Ама кучешка поза без нокти не става.

Баронесата: Никаква кучешка поза.

Барона: А каква?

Баронесата: Аристократите използват рaзнообразни пози.

Барона: Абе, една кучка реши ли да ти откаже...

Баронесата: Искам къща, искам вана, искам бели чаршафи, искам "Кучешки блус" по стереоуредбата, искам "Кама сутра"...

Барона: Искам само...

Баронесата: Знам го вашето "само".

Барона: Само за малко.

Баронесата: Знам го вашето "малко".

Барона: Едно докосване.

Баронесата: Едно докосване - два часа.

Барона: Само веднъж.

Баронесата: Не, не и не!

Барона: А кога да.

Баронесата: Когато ми намериш къща.

Барона: Господи, съжали ме... Откъде се хванах с тая кучка, досега сто щях да ги имам.

Баронесата: Така е, аз съм скъпа аристократична кучка. Искам къща.

Барона: Господи, дай ми къща!

Баронесата: Вместо да викаш Господа, размърдай си малко кучешкия мозък...

Барона: А не може ли едновременно да си мърдам мозъка и да викам Господа? (Тръска глава, сплита ръце и гледа към небето.) Ето!

Баронесата: Какво?

Барона: Нещо прелетя... Върна се.

Баронесата (Гледа нагоре.): Нищо не виждам.

Барона: Прилича ми на летящо куче.

Баронесата: Моля!?

Барона: В нашия род е имало цели две. Пренасяли са пощата между различните херцогства.

Баронесата: Нещо като пощенски гълъби.

Барона: Позна... Продължава да кръжи. Сигурно нас търси.

Отгоре пада плик. Барона го грабва, разкъсва го и чете трескаво.

Барона: Спасени сме! Спасени сме, спасени сме, спасени сме!

Баронесата: Какво става?

Барона: Имам писмо!

Баронесата (Презрително.): Писмо... Не е къща.

Барона: Къща е! Моята стара, разкошна, голяма, удобна, родна къща! Връщат ми я. Точно това пише в писмото. Сега ще видят те!

Баронесата: Кои?

Барона: Плебеите.

Баронесата: Какво са ти виновни плебеите? Не се ли виждаш, че и ти си заприличал на плебей, откакто си в изгнание. Не приличам ли и аз на плебейка, откакто старият лорд, моят баща, фалира и умря от мъка.

Барона: Един благородник никога не се превръща в плебей и един плебей никога не може да стане благородник... Впрочем нищо няма да им направя, само ще ги изгоня. Ще им дам една ВПКР.

Баронесата: Какво е това?

Барона: Великата плебейска кучешка революция. Когато изгониха аристократите от техните хубави големи къщи и настаниха в тях долен плебс. Оттогава целият ни благороднически род е в изгнание и се скита немил-недраг по света. Но сега, сега дойде възмездието и аз имам къща. Ние имаме къща, разбираш ли - нашата мечта е осъществена... Нали вече може да... (Увърта се около нея.) Нали условието беше да имаме къща?

Баронесата: Значи, някой живее, все пак, там?

Барона (Размахва писмото.): Тук пише за някакъв дръглив пес и неговата дръглива другарка... Само чуй имената им - Марш и Чиба. Докато им викна, и ще подвият опашки.

Баронесата: Имаме ли право?

Барона: Какво?

Баронесата: Да ги изгоним.

Барона: Ти ли питаш? Аристократите винаги имат право, просто понякога им го отнемат... временно.

Баронесата: Сигурно... Но все пак...

Барона: Само с женски капризи и претенции не става мила ми, Баронесо, понякога трябва здрава аристократична ръка.

Баронесата: Добре.

Барона: Добре!? Значи мога да вземам билети за кучешкия трен.

Баронесата: Можеш.

Барона: Но там да не би пак...

Баронесата: Няма "пак".

Барона: Няма "не, не и не".

Баронесата: Няма "не".

Барона: Има "да".

Баронесата: Да, да и да!

Барона (Вие.): У-у-у-у-у-у...

Хукват и излизат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Чиба и Марш зъзнат в двора пред голяма къща, от която са току-що изгонени.

Чиба: И защо подвихме опашки толкова бързо? Защо не се борихме?

Марш: Не се борихме, но ще се борим.

Чиба: Не вярвам.

Марш: Защо?

Чиба: Защото ние, плебеите, сме пъзльовци, Марш.

Марш: Не е вярно!

Чиба: Не си ли учил история? Плебеите стават смели само когато се съберат на огромни тълпи и решат да правят революции. Настаняват се в къщите на аристократите, но те винаги се връщат и ги изгонват на улицата.

Марш: Няма да стане! Тоя път няма да стане! Но пасаран, както се казва на кучешки. Не знаеш какво значи бунтът на унизения низвергнат плебей. Колко е ловък, колко е хитър... точно хитрост е нужна тук, кучешка хитрост, която ще превърне аристократите в плебеи и... обратно. Първо ще влезем в къщата като прислужници. Аристократите много обичат прислужниците.

Чиба: Много ми дойде. Не стига, че ме изгониха от къщата, сега трябва да слушам брътвежите на едно побъркано куче.

Марш: Искаш ли да се върнеш в къщата?

Чиба: Не!

Марш: Защо?

Чиба: Направо ли да ти го кажа?

Марш: По-добре, прямо.

Чиба: Ще ти го кажа честно, искрено и откровено. Ти си изнудвач, Марш.

Марш: Аз?

Чиба: Ти!

Марш: Някакви доказателства, някакви доказателства?...

Чиба: Щом не можеш да разбереш, освен изнудвач, ти май си тъп. Обеща ли ми да спечелиш пари?

Марш: Обещах ти.

Чиба: Пропадна ли ти бизнесът с кучешки каишки против бълхи?

Марш: Пропадна...

Чиба: Кучетата нямат какво да ядат, ти ще ги предпазваш от бълхи... Провали ли се идеята да ровим в кофите и да продаваме намереното?

Марш: Провали се, защото и хората започнаха да ровят и да ни гонят със своите дълги сопи.

Чиба: Колко идеи за бизнес си изпортил досега, Марш?

Марш: Много.

Чиба: И въпреки това, ти имаше нещо много хубаво до теб.

Марш: Какво?

Чиба: Като ти казвам, че си тъп... Мене имаше, Марш!

Марш: Наистина... Ти ме утешаваше в моите дълги самотни нощи.

Чиба: Ако останаше на мене...

Марш: Какво?

Чиба: Ти ме изнудваше, Марш. Аз никак не исках.

Марш: Хайде сега... Никак ли не ме харесваш?

Чиба: Направо ли да ти го кажа?

Марш: Карай.

Чиба: Много си мърляв, бе Марш... Извинявай! Освен това знаеш, че аз обичам друг... И сега всичко пропада, няма да замина за Бразилия, никога няма да видя своя Бразилец!

Марш: Още ли държиш на него?

Чиба: Умирам за него.

Марш: Колко пъти да ти казвам!? Какво ще прави там една улична кучка, отново ще я изгонят на улицата.

Чиба: Колко пъти да ти казвам!? Бразилските песове харесват уличните кучки.

Марш: Че кой не ги харесва, само че за малко... шорт тайм, знаеш ли какво значи шорт тайм?

Чиба: Последния път бяхме цяла нощ и на другия ден до обяд...

Марш: И какво стана после?

Чиба: После корабът отплава. Нали ти казах, той е корабно куче, плава по корабите. Намерихме се на пристанището...

Марш: Корабна измет.

Чиба: Не-е-е-е-е... Той е свестен. Беше му последен рейс. Мисли да завърти бизнес с кучешки храни и да създаде семейство.

Марш: Сигурно вече е намерил майка на децата си.

Чиба: Каза, че ще ме чака и ако му потръгне бизнесът, ще ми прати пари за билет.

Марш: На кучешко лято...

Чиба: Няма кучешко лято.

Марш: Именно... Наистина ли искаш да отидеш в Бразилия?

Чиба: Иска ли питане?

Марш: Ще ти дам пари за билет.

Чиба: Откъде?

Марш: Ще продам къщата, ако трябва, или част от нея... Досега не се реших, нали знаеш, имот не се продава лесно, но заради теб ще го направя.

Чиба: Как ще продадеш нещо, което не е твое?

Марш: Ще дойде денят, в който тази къща отново ще бъде наша.

Чиба: Наша? Нали заминавам за Бразилия... Между другото, няма ли да ти е мъчно за мене?

Марш: Няма!

Чиба: Правиш се на мъж... Я виж колко съм грациозна, как си въртя опашката, а за походката ми да не говорим... Дори Барона ме изгледа особено.

Марш: Барона те изгледа особено!? Чудесно! Завръзката се завърза.

Чиба: Какво значи това?

Марш: Нещо като копчето се закопча.

Чиба: Добре, не ме интересува. Друго ме интересува... Наистина ли няма да страдаш за мене?

Марш: Случи се нещо, Чиба.

Чиба: Какво?

Марш: Допика ми се... Като я видях и ми се допика. А това е сигурен признак, че...

Чиба: Какво?

Марш: Че съм безвъзвратно, невъзвратно и развратно влюбен... Никога не съм знаел, че харесвам аристократки и особено една от тях.

Чиба: И кога го разбра?

Марш: Току-що.

Чиба започва да вие и хълца едновременно.

Чиба: Искаш да ме умориш... И само като си помисля коя е аристократката...

Марш: Разбра ли коя е?

Чиба: Ами друга няма в цялата околност.

Марш: Обичам я, Чиба... обичам я, като един плебей я обичам.

Чиба: Баронесата.

Марш: Баронесата.

Чиба: Тя знае ли?

Марш: Ще узнае... и ще разбере, че онзи грубиян не я заслужава, а и не се знае колко ще живее милият...

Чиба: Какво? Да не е болен?

Марш: Не, но може да се разболее или внезапно да му падне саксия на главата.

Чиба: Плашиш ме.

Марш: Не се плаши! Искаш ли да имаш билет за Бразилия, трябва да ме слушаш. Първо влизаме в къщата...

Чиба: Първо трябва да се подстрижеш. Така ще имаш шанса да те приемат поне за прислужник.

Марш: Довереник... и после...

Чиба (Излайва.): После годеник...

Марш: Който лае последен, лае най-добре. Наистина ли умееш да подстригваш?

Чиба: Не знаеш ли, че баба ми по майчина линия е била фризьорка. Да отивам ли за ножицата?

Марш: Не, първо слушай. Другата ти баба не беше ли билкарка?

Чиба: Беше.

Марш: Познаваш ли билките?

Чиба: Като козината си.

Марш: Биле омайниче ще ми намериш ли?

Чиба: За какво ти е?

Марш: Познай!

Чиба: О, не!

Марш: О, да!

Чиба: Горката жена! Не, не мога да причиня това на Баронесата. Аз съм добра кучка и не искам на никого лошо да сторя.

Марш: Няма нищо по здраво от неравностойния брак между плебей и аристократка. Всеки намира в другия различното.

Чиба: Всяко "различно" е различно. Не мисля, че ти си различното, което Баронесата търси.

Марш: Не минавай по моста, преди да сме стигнали до него.

Чиба: Ох! Никак не съм сигурна дали да ти давам омайно биле... Трябва да внимаваш с количеството, една щипка е достатъчна. Прекалиш ли... не искам някой да ми тежи на съвестта.

Марш: Имай ми доверие... Нали ще ме подстрижеш?

Чиба: Ще те подстрижа и ти ще бъдеш най-щастливият

прислужник в аристократичен дом. Това е твоето призвание, това е твоят таван, за какво ти е друго, за какво ти е омайно биле?

Марш: А кой ще бъде майка на децата на Бразилеца?

Чиба: Мислиш, че ще се продам за един билет до Бразилия?

Марш: Да, така мисля. Да ходим да ме подстригваш.

Излизат.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Аристократично обзаведен хол. Баронесата е властна и достолепна, а Марш - важен и доста смешен с новата си прическа. Влиза Марш. Той акцентира върху учтивата форма и преиграва.

Баронесата: Ела, ела, верни приятелю, ела, доверенико мой, да утешиш бедната ми кучешка душа. Накрая ти ще излезеш прав.

Марш: Какво е станало пак?

Баронесата: Не знам как да ти го кажа.

Марш: Тогава излайте го, Баронесо.

Баронесата изпява песен между лай и виене, в която има първоначална възхита, която преминава в умерен равен тон, а накрая има несправедлив гняв. Марш коментира с жестове и смешни пози.

Марш: Разбрах, той пак ви е обидил! Колко пъти да ви го кажа - той е лицемер и не ви обича.

Баронесата: Не ме обича, наистина!

Марш: Най-после...

Баронесата: Кучешкият бог ми е свидетел, че не исках да кажа това пред тебе.

Марш: Пак щях да разбера.

Баронесата: Как?

Марш: По очите ви, Баронесо, по тъжните ви кучешки очи.

Баронесата: Ти прекрасно ме разбираш... Не-не, той нищо не е направил. Пак ми каза, че опашката ми била прекалено вирната, а аз колко пъти да му повтарям, че съм аристократка и не си я виря току-така... Е, завъртам я от време на време, просто така, за самочувствие.

Марш: Искала сте да ви забележи.

Баронесата: Донякъде...

Марш: Лицемер!

Баронесата: Не, не е лицемер.

Марш: Не искате да го злепоставяте.

Баронесата: Няма за какво!

Марш: Дори ако той ви злепоставя?

Баронесата: Никога не ме е поставял зле.

Марш: А ако ви изневерява?

Баронесата: Затваряй си мръсната кучешка уста и не забравяй мястото си на прислужник в тази къща.

Марш: Вие, аристократите, като не намерите изход, веднага напомняте на плебса да си знае мястото.

Баронесата: А вие, плебеите, знаете само да плетете интриги.

Марш: Може ли, все пак, както се изразяват аристократите, да попитам нещо.

Баронесата: Питай, както казват плебеите.

Марш: Кога един пес започва да обвинява кучката, пък била тя и аристократка?

Баронесата: Кога?

Марш: Когато е гузен, когато сам е виновен, когато любовта му към горката кучка душа бере, когато друга кучка...

Баронесата: Млъкни, долно псе!

Марш: Ето пак.

Баронесата: Какво "пак"?

Марш: Напомнихте ми за произхода... Щото нямате какво да кажете.

Баронесата: Той ме обиди, вярно е, но това не значи, че има друга кучка.

Марш: Откога чакам този разговор.

Баронесата: Откога?

Марш: Горе-долу, още когато влязохме с Чиба в тази къща... Не исках да ви тревожа.

Баронесата: Да ме тревожиш? За какво да ме тревожиш?

Марш: Имам доказателства и мога да дам допълнително такива.

Баронесата: Доказателства? Господи! Защо започнах този разговор? Да ми изсъхне кучешкият език!... Махни се!

Марш: Ето пак.

Баронесата: Какво "пак"?

Марш: Като нямате какво да кажете, гоните ни. Да спи зло под кучешки камък.

Баронесата: Престани навсякъде да слагаш "кучешки", "кучка", "кучкарник".

Марш: "Кучкарник" не съм казал. При това вие също употребявате "кучешки".

Баронесата: Но кучешка уста и кучешки език има, кучешки камък няма.

Марш: Като няма, ще го измислим - след време ще кажем, че тази поговорка е кучешка.

Баронесата: Коя беше поговорката, че се отплеснахме.

Марш: Отплеснахме се, защото не искате да чуете истината.

Баронесата: Коя беше поговорката?!

Марш: Да спи зло...

Баронесата: Няма "зло".

Марш: Сляпа ли си?... Ама, така е - горката кучка винаги научава последна.

Баронесата: Не ме наричай "горката" кучка!

Марш: По принцип говоря.

Баронесата: Кога пък се научи да говориш "по принцип"? Кога стана въглищар, че кучият ти гъз почерня.

Марш: Кучешки боже?!

Баронесата: Какво?

Марш: Може ли една аристократка да говори така?! Проверете си родословното дърво? Да не би някой плебей да е имал вземане даване с някоя ваша баба?

Баронесата: Проверявала съм го. Няма?

Марш: Какво няма? Аристократи...

Баронесата: Млъкни, безпризорно псе!

Марш: Добре, млъквам.

Баронесата: Какво ли имаш да кажеш...

Марш: Нищо.

Баронесата: Щом едно нещо е нищо, значи това нищо е нещо.

Марш: Мъдро... Но аз си тръгвам, защото ще получа преплитане на кучешките си черва от тези словесни перверзии.

Тръгва си.

Баронесата: Чакай!

Марш: Чакам.

Баронесата: Какво каза? Имаш доказателства?

Марш: Имам дори показателства..

Баронесата: И кога ще ги видя... проклетите доказателства?

Марш: Когато пожелаете, Баронесо.

Баронесата: Може ли веднага?

Марш: Нека да помисля...

Баронесата: Не мога да чакам! Размърдай си кучешкия мозък.

Марш (Тръска глава.): Измислих!... Натисни звънеца за Чиба и се скрий.

Баронесата натиска звънеца и се скрива. Влиза Чиба.

Чиба: Къде е Баронесата?

Марш: Излезе, каза да преметеш.

Чиба мете с опашка.

Марш: Къде беше?

Чиба: Разхождах се. Току-що се прибрах.

Марш: Разхождаше се? Толкова много работа има.

Чиба: Баронът ме освободи.

Марш: Откъде-накъде?

Чиба: Той е много добър.

Марш: Към тебе...

Чиба: Не мисля.

Марш: Мене ме юрка като трудовашка количка.

Чиба: Не знам, към мен е много внимателен.

Марш: Мене никога не ме е освобождавал да се разхождам. А и за какво ще се мотая безцелно из улиците.

Чиба: Не беше безцелно, аз си мислех.

Марш: За него ли?

Чиба: Да! За моя б-р-р-р-р...

Марш я стиска за муцуната.

Марш: Тихо! Може някой да чуе и да завиди... И какво си мислеше?

Чиба (Тихо.): Представях си, че се целуваме... с език.

Марш: Защо трябва да си представяш нещо, което сигурно сте правили.

Чиба (Тихо.): Ако знаеш какви неща сме правили с моя б-р-р-р-р...

Марш (Прекъсва я.): Абе, защо да не викнеш, целият свят да чуе. Какви неща сме правили с моя брилянтен любовник! Какви наистина?

Чиба (Високо.): Първо ме облизва...

Марш: Къде... те облизва?

Чиба: Цялата.

Марш: Това ли ти харесва?

Чиба: Не само, харесвам гъстата му козина...

Баронесата: Гъста е...

Чиба: Сочната му уста, от която текат сладките му лиги...

Баронесата: Вярно е...

Чиба: Благородната му осанка, дързостта му...

Баронесата: Наистина е дързък, щом го прави в собствената си къща, в нашата къща...

Марш: Щастлива кучка си ти, Чиба.

Чиба: Не, защото...

Марш: Не защото той...

Чиба: Не е така?

Марш: Кое?

Чиба: След "не" има запетая.

Марш: А-у-у-у... Ти да не си завършила Кучешката академия?

Чиба: Не обичам да се изопачава мисълта ми... Ако трябва да се каже съвсем точно, би звучало така: Не съм щастлива, защото...

Марш (Прекъсва я.): Не съм щастлива, защото той ми е толкова далечен...

Чиба Пак изопачаваш... Не ми е далечен, той просто е далече...

Марш: Да, той е далече от тебе, той е на светлинни години далече от тебе, но той ще се приближи, той сам ще падне в прекрасните ти кучешки крака, в неземния ти кучешки скут. Защото ти си една от най-красивите улични кучки, които съм срещал през живота си. Улична превъзходна, както казват.

Чиба (Опиянена от толкова хубави думи.): Мислиш ли?

Марш: Разбира се! Не е случайно, че такъв благородник ти е обърнал внимание.

Чиба: Не знам, той винаги е казвал, че е като мене.

Марш: Като тебе?

Чиба: Да, какво има?

Марш: Плебей като тебе...

Чиба: Сигурно това иска да каже...

Марш: Добре... Уел, както казват английските добермани... Отивай да се разхождаш. Аз ще привърша тук. Лао!

Чиба: Това пък какво е?

Марш: В кучешкото училище не учихте ли кучешки? Матерния си език сте забравили. "Лао" е "чао" на кучешки. Хайде, лао!

Чиба: Лао!

Чиба излиза, влиза Баронесата и започва да си скубе козината.

Марш: Какво правите, Баронесо?

Баронесата: Скубя си козината, не виждаш ли?

Марш: Защо?

Баронесата: Нали така правят хората, когато са шокирани, когато са зашеметени и ошашавени.

Марш: Те скубят косите си, а вие ще се ощавите цялата.

Баронесата: Все ми е тая, бясна съм.

Марш: Освен това не подражавайте на хората, те са тъпи.

Баронесата: Какво да правя, след като...

Марш: Да спрете да се щавите и да се успокоите.

Баронесата: Как да се успокоя, след като той й е казал, че е като нея!? Нима се е унижил дотам да отрече аристократичния си произход.

Марш: Можем да проучим родословното му дърво.

Баронесата: Не искам да проучвам нищо, искам да го убия.

Марш: Сериозно ли?

Баронесата: Злодей! Как ще е сериозно!

Марш: Сега пък "злодей".

Баронесата: Защо пък не.

Марш: Защото пак не знаеш какво да правиш.

Баронесата: Ти ли ще ме научиш?

Марш: Ако ме послушаш...

Баронесата: Ще го разкъсам.

Марш: Да!

Баронесата: Какво "да", животно такова.

Марш: Животно... Но ти сама каза...

Баронесата: Казала съм, сега ще кажа друго. Не познаваш кучката, Марш, и особено кучката-аристократка.

Марш: Като не знаете какво искате, или хокате плебеите, или възхвалявате аристократичния си произход.

Баронесата: Знам какво искам.

Марш: Хайде кажи какво искаш, като знаеш какво искаш.

Баронесата: Искам, искам... да ме обича.

Марш: Искаш, ама няма, и аз искам, ама няма...

Баронесата: За теб може да няма, но за мене ще има.

Марш: Но ако той не иска да те обича...

Баронесата: Ако не иска?...

Марш: Ще го разкъсаш.

Баронесата: Не, искам го жив, внимателен, всеотдаен и любвеобилен. Ясно ли е? И е крайно време да започнеш да ми говориш в учтива форма.

Марш: С удоволствие, Баронесо. Ако не съществуваше Чиба, тази млада, смея да кажа по-млада от вас, Баронесо, тази млада, грациозна, улична превъзходна кучка, може би щяхте да имате някакъв шанс.

Баронесата: Ти май искаш да умреш. Ако кажа на Барона какви ги лаеш, веднага ще ти върже една тенекия на опашката и докато не си прегризеш опашката, няма да се отървеш от нея.

Марш: Аз може да си прегриза опашката, може да умра, Баронесо, но Барона няма...

Баронесата: Млъкни, кучешко копеле! Ще направиш така, че да отклониш вниманието му и...

Марш: Да отклоня вниманието му, аз!?

Баронесата: Ти!

Марш: Но аз не съм кучка, Баронесо, а той има слабост...

Баронесата: Млъкни, презряна твар!

Марш: И вие трябва да се държите учтиво, Баронесо.

Баронесата: Не съм длъжна!

Марш: Все пак не съм кучка.

Баронесата: Изчисти мръсното си кучешко подсъзнание от всякакви мръсни помисли и напрегни кучешкия си мозък как да ми помогнеш.

Марш: Много "кучешки"...

Баронесата: Ако чуя още една забележка...

Марш: Добре, Баронесо, какво трябва да направя?

Баронесата: Да ми помогнеш.

Марш: Как?

Баронесата: Ще седнете и ще си поговорите като мъже. Ще му кажеш колко съм благородна, възвишена, мъдра, изискана, романтична и всичко хубаво, за което се сетиш.

Марш: Но Чиба е по-млада, Баронесо, по...

Баронесата: Ако още веднъж ми споменеш името на тази кучка, тенекията ти е вързана.

Марш: Добре, Баронесо.

Баронесата: Какво му е доброто да си ходиш с тенекия на опашката.

Марш: Не-не, ще ви помогна, Баронесо, само трябва да ме послушате.

Баронесата: Добре, слушам те.

Марш: Оставете ме да подправя ястието, което ще краси довечера вашата трапеза.

Баронесата: И какво ще стане?

Марш: Барона ще умре от любов.

Баронесата: Ще умре!? Не искам да умира!

Марш: Така се казва.

Баронесата: Как се нарича подправката?

Марш: Омайно биле.

Баронесата: Наистина ли ще го омая?

Марш: Разбира се.

Баронесата: Добре... А сега ме остави, защото ме хвана мигрената. Нали знаеш, че всички аристократи боледуват от мигрена.

Двамата излизат в различни посоки.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

Обстановка като в трето действие. Баронесата и Барона вечерят в романтична атмосфера на свещи.

Баронесата: Да сипвам ли вече?

Барона: Защо ти? Къде е Чиба?

Баронесата: Липсва ли ти?

Барона: Не съм свикнал ти да прислужваш.

Баронесата: Предпочиташ малката мръсница да пърха около тебе.

Барона: Мръсница!? Тя е добра кучка.

Баронесата: Защитаваш ли я? Да не си неин покровител?

Барона: Не, но...

Баронесата (Прекъсва го.): Слабост ли имаш към нея?

Барона: Като баща към дъщеря.

Баронесата: Може би искаш да я осиновиш...

Барона: Не знам, но след като реши да не раждаш, можем да помислим.

Баронесата: Може би ще й припишеш къщата...

Барона: Далеч отиваш.

Баронесата: И по-далеч ще отида, но не мога да те надмина.

Барона: За какво става дума?

Баронесата: Всичко е ясно...

Барона: Става все по-тъмно.

Баронесата: Добре, добре-добре... Сега ще излезем на светло... Ти искаш да я осиновиш, за да ти бъде съвсем под ръка, искаш да припишеш къщата на тази уличница, на тази кълчеща се, смахната малоумница.

Барона: Полудяваш ли, или...

Баронесата: Не, не съм луда. Мисля, че постъпих много разумно, като я изгоних.

Барона: Бедната!... Изгонила си я на улицата?

Баронесата: Където й е мястото... Страдаш ли?

Барона: Мъчно ми е за нея.

Баронесата: Ето!

Барона: Какво "ето"?

Баронесата: На кого му е мъчно за някого?

Барона: На кого?

Баронесата: Виж се в огледалото... Ти си един тъжен, унил, покъртен пес, останал без своята държанка, сърцето ти се къса, виеш от мъка... Отпусни се, остави сълзите спокойно да потекат, поплачи си, ще ти олекне.

Барона: Имаш нужда от психоаналитик.

Баронесата: Каза ми, че всичко се криело в детството...

Барона: Каза ли ти, че разбиваш семейството си? Че разбиваш нашата любов.

Баронесата: Спасявам нашата любов.

Барона: Започнаха ли вече спасителните операция?

Баронесата: Разбира се! Първо изгоних курвата.

Барона: Не говори така...

Баронесата: За добрата кучка... Явно, трябва да се превърна за малко в плебейка, за да стане съвсем ясно...

Барона: Давай!

Баронесата: Защо се правиш на ни лайно ял, ни лайно мирисал.

Барона: Кучи боже, какви думи от устата на една аристократка...

Баронесата: Защо се правиш, че не разбираш - не аз, ти разбиваш нашата любов.

Барона (Почесва се.): Добре, готов съм да спасяваме нашата любов, готов съм да бъда спасяван аз - мръсния похотливец...

Баронесата: Признаваш ли си?

Барона: Не!

Баронесата: Не си признаваш.

Барона: Нямам какво да признавам.

Баронесата: Както искаш...

Барона: Как да ти докажа, че...

Баронесата: Как ли!? Като ме слушаш...

Барона: Добре... При условие че забравим тази срамна история между нас.

Баронесата: Между вас, искаш да кажеш... трудно ще ти бъде да забравиш, призракът на малката мръсница няма дълго да ти дава покой, може и в леглото между нас да се появи.

Барона: Оценявам кучешкото ти въображение, но давай нататък по спасителните операции.

Баронесата: Добре! Мислиш ли, че тази маса, така, съвсем случайно е подредена и са сложени тези свещи.

Барона: Вече не знам какво да мисля. Само мога да ти кажа, че ми спадна...

Баронесата (Разтревожено.): Какво ти спадна?

Барона: Настроението...

Баронесата: Сега ще го повдигнем.

Барона: Абе, спадне ли ти веднъж... попариш ли един пес с врели-некипели, върви му го вдигай после... настроението.

Баронесата: Миличък, имам нещо много специално тази вечер!

Барона: Добре, ще се наблюдавам, ако има някаква реакция, веднага вдигам лапа.

Баронесата: Ерекция, искаш да кажеш.

Барона: Какво ти става? Никога не си говорила така.

Баронесата: Малко първичност никога не е излишна.

Барона: Добре играеш ролята на плебейка.

Баронесата: Може би, играя себе си.

Барона: Себе си!?

Баронесата: Да не се отплесваме... Първо, палим свещите... слагаме цветята... Нали ще позволиш на любимата си кучка да ти сервира! Ето бутилката, ето прекрасното ястие - всичко е само прелюдия към чаровната нощ, която ни очаква.

Барона: Ястието ухае омайно... (Хапва.)

Баронесата: Харесва ли ти?

Барона: А-у-у-у-у...

Баронесата: Една нова подправка, която ще има благотворно влияние върху тебе.

Барона (Продължава да яде.): Чудесно е, май скоро ще вдигна лапа.

Баронесата: Така се радвам... (На себе си.) А аз нищо не чувствам...

Барона: Но какво ми става?

Баронесата: Какво, какво ти става?

Барона: Абе, и аз да го тръсна като един презрян плебей... какво ми става... ами става ми, това ми става.

Баронесата: Нима!? Погледът ти е особен.

Барона: Да, какъв е?

Баронесата: Не знам, може би, влюбен, замечтан...

Барона: А накъде е насочен?

Баронесата (Оглежда се.): Май към мен...

Барона: А защо е замечтан, знаеш ли? За какво мечтае твоят любим, знаеш ли?

Баронесата: За какво?

Барона (Пада на колене.): Да падне пред тебе на колене и да ти прошепне, че ти си най-прекрасната кучка на този... и на онзи свят. Да благодари на кучешкия и на всички богове, че си се родила, че те има, на съдбата, на кармата, на вселенския разум - всичките накуп им благодаря, че са направили така, че да се срещнем и да се обичаме, скъпа моя, единствена моя, душа моя, кучко моя...

Баронесата: Полудя ли? Преди малко се карахме.

Барона: Никога не сме се карали. Не мога да се карам с най-благородната кучка на тоя, на онзи свят и на всички светове между тях.

Баронесата (На себе си.): Хвана го омайното биле. Благодаря ти, кучи боже, благодаря ти, Марш... Само че аз, аз... аз не го обичам така, както той ме обича. А искам... искам силна, умопомрачителна, фатална любов... (Към Барона.) Нека и аз да хапна, преди да... (Яде от чинията на Барона.)

Барона: Преди да... какво? (Диша тежко.)

Баронесата: Какво става, любими? Какво ти има?

Барона: Не знам, приятелко... Какво имаше в яденето?... Няма значение, умирам... сигурно от любов... Сбогом, любима, ще се видим на онзи свят... (Умира.)

Баронесата: Не-е-е-е-е... Марш, къде си, Марш? Какво направи, какво направих аз? Убих своя любим... Маааарш, ела тук, кучешко изчадие!

Влиза Марш запъхтян.

Марш: Какво има?

Баронесата: Не питай "какво има", казвай какво си забъркал?

Марш: Но какво е станало?

Баронесата: Не виждаш ли? Барона умря.

Марш: Как така? Защо?

Баронесата: Ти ли не знаеш защо!? Да не би вместо омайно, да си ми дал смъртно биле. Ако е така, искам да знам истината, преди да умра.

Марш: Ама, ти!?...

Баронесата: Да, и аз ядох... Ще умра ли?... Впрочем не ме интересува... Не ми ли е особен погледът?

Марш: Особен е.

Баронесата: А не е ли замечтан?

Марш: Замечтан е.

Баронесата: Попитай ме за какво мечтая.

Марш: За какво мечтаеш?

Баронесата: Да умра, да умра заедно с моя любим... защото, защото аз не мога да живея без него... не мога, ще умра, умирам... (Умира.)

Влиза Чиба.

Чиба: Какво се е случило?

Марш: Не виждаш ли?

Чиба: Спят ли?

Марш: Не, предали са кучу дух.

Чиба: Шегуваш се... (Снове между Барона и Баронесата и ги разтърсва.) Бароне... Баронесо... Кучешка Сатана! Какво си направил?

Марш: Аз?!

Чиба: Ти, разбира се. Кой друг?

Марш: Ти!

Чиба: А-а-а-а-а-з!?

Марш: Ти!

Чиба: Как така?

Марш: Така... Кой ми даде омайното биле?

Чиба: Но ти казах...

Марш: Какво ми каза?

Чиба: Че една щипка от билето е достатъчно... А ти, ти колко сложи?

Марш: Три кучени лъжици... За по-сигурно...

Чиба: Убил си ги... Това може да убие цял кучкарник.

Марш: Не съм искал!

Чиба: Какво не си искал?

Марш: Не съм искал Баронесата да умира... Исках да се влюби в мене.

Чиба: Но първо реши да умориш Барона... Ти позориш кучешкия род... Не заслушаваш да бъдеш куче, не заслужаваш дори кучешка тения да бъдеш!

Марш: Не се прави на Света Дева, Чиба!

Чиба: Не се правя...

Марш: Ти също си виновна, казах ти.

Чиба: Защо?

Марш: Защото, ако не беше ми дала билето...

Чиба (Замисля се.): Знаеш ли, че си прав. Трябваше да преценя на кого давам билето, на какъв кучи изверг... Да-да, прав си, аз убих тези двама благородници... Те умряха, а аз ще живея... Не искам, не мога да живея така... Какво да направя? Какво-какво... Много просто... Да умра, точно така, да умра... Всичко ще изчезне - вина, грях, угризения и най-вече няма да виждам този кучи изверг... Все още има храна... (Яде.)

Марш: Не-е-е-е-е... (Марш се опитва да й попречи, но не успява.)

Чиба: Не ми ли е особен погледът?

Марш: Особен е.

Чиба: А не е ли замечтан?

Марш: Замечтан е.

Чиба: Попитай ме за какво мечтая.

Марш: За какво мечтаеш?

Чиба: За Бразилеца... Сбогом, любими... Ако се видим на оня свят, ще те обичам така, както те обичам на този. А сега искам да умра... Да не виждам, да не чувам, да не мисля, да забравя завинаги това, което сме направили... Искам да умра... искам... умирам... (Умира.)

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

Действието се развива на платформа със стълба, вдигната нависоко. На платформата са Барона, Баронесата и Чиба.

Чиба: Къде сме?

Баронесата: Къде сме наистина?

Барона: Къде сме!? Горе!

Чиба: Как така горе?

Баронесата: Какво е това горе?

Барона: Много ясно. (Поглежда надолу.) Щом там, където бяхме, е долу, това тук трябва да е горе.

Глас: Ей, многознайко, това тук не е горе, нито долу, нито горе-долу. Това е кучешкото чистилище.

Чиба: Не сме ли в ада?

Баронесата: Или в рая...

Барона: Или на небето...

Глас: Абе, какъв ад, какъв рай, какво небе... Какви са тези кучешки фантасмагории!? Казах ви, че сте в кучешкото чистилище и аз съм Главния Чистач.

Чиба: Ще ни чистите ли?

Баронесата: Или ще ни очистите...

Барона: А може да ни пречистите...

Глас: Всичко накуп... Само че къде е четвъртият?

Чиба: Кой четвъртият? Оня мърльо ли?...

Баронесата: Онова подло безпросветно псе!

Барона: Само да ми падне!

Глас: Питах къде е?

Чиба: Остана долу...

Баронесата: Шири се сам в хубавата ни къща.

Барона: Сигурно вече се е намъкнал в семейната ни спалня.

Глас: Защо не го взехте, като идвахте насам?

Чиба: Ами...

Баронесата: Трябваше и на него да му дадем от омайното биле.

Барона: Да ви кажа направо, Автора не можа да измисли как да убие това долно псе.

Глас: Не ме интересува, искам го тук. Иначе не мога да започна чистенето.

Чиба: Ами Автора, като не можа, ние ли...

Баронесата: Да се напъне и да го докара тук.

Барона: Защо ние трябва да оправяме бакиите на Автора?

Глас: Не знам. Без него ще си седите тук неочистени.

Чиба: Какво да правим?

Баронесата: Да се връщаме ли, какво?

Барона: Тъкмо се възнесохме...

Глас: Както се възнесохте, така ще се низнесете.

Чиба: Ама как така?...

Глас: Ами така. Не сте ли скачали с парашут?

Баронесата: Не сме.

Глас: Същото, само че без парашут.

Барона: Ще се пребием.

Глас: Как ще се пребиете, като вече сте пребити. Може ли умрели кучета да се пребият? Хайде, скачайте, че ми омръзнахте. Ако толкова ви е страх, ето ви въже да се вържете.

На платформата тупва въже.Тримата тръгват към стълбата.

Барона: Не! Дамите да останат... Ще се справя сам с тоя въшкар. Само вържете въжето.

Барона се вързва за кръста и се спуска до нивото на основната сцена, където, блажено изтегнат, Марш гледа телевизия. Барона прави клуп и пристъпва на пръсти. Застава зад Марш и прехвърля въжето през греда. Бавно го спуска, докато накрая пред Марш увисва зловещия клуп. Марш подскача от ужас и се строполява тежко на пода.

Марш: Какво става тука, бе!?

Барона: Ти кажи какво става, кучешко изчадие?

Марш: Аз!? Какво да кажа аз?

Барона: Какво ли? Защо си жив например?

Марш: По-скоро, по-скоро... защо, защо... ти си жив?

Барона: Аха... Върнах се от оня свят. Хайде сега, познай защо.

Марш: Ами... (Поглежда към клупа.) Сигурно... (Сочи нагоре към клупа.)

Барона: Позна! Викат те горе... За малка справка.

Марш: Преди да... (Прави въображаема примка около врата си.) може ли да питам нещо?

Барона: Питай, кучешки изверг.

Марш: Ти жив ли си?

Барона: Как ще съм жив, когато ти ме отрови.

Марш: И другите ли?...

Барона: Кой пита, моля ви се - убиецът на двете невинни, благородни, прекрасни създания.

Марш: Ами тогава...

Барона: Какво тогава?

Марш: Така и така, случило се, защо и аз да...

Барона: Защото не заслужаваш да живееш, долна твар! Хайде, не се моткай. Сам ли ще си нахлузиш въжето, или да ти помогна?

Марш: Страшно е...

Барона: Няма страшно, много е приятно пътуването нагоре.

Марш: Не искам...

Барона: Хайде, приятно пътуване! Такова обслужване в самолет няма да получиш. (Опитва да му нахлузи клупа.) Приятно пътуване!

Марш: Няма да е приятно.

Барона: Послушай ме, възнасянето е една феерия.

Марш: Да, ама...

Барона: Какво ама?

Марш: Всички вие умряхте, докато се обяснявахте в любов.

Барона: Какво искаш да кажеш?

Марш: Красиво умряхте...

Барона: Нямаш проблем. Искаш ли и ти да умреш, докато се обясняваш в любов?

Марш: Не искам...

Барона: Изнервяш ме... Така! (Отива до масата и взема чинията.) Ето, все още има храна, в която ти, коварно псе, си сложил достатъчно от омайното биле.

Марш: Няма да ям!

Барона: Защо?

Марш: Защото ще умра.

Барона: Да, де! Ще умреш като един щастлив любовник.

Марш: Няма!

Барона: Не съм опитвал, но с въжето сигурно е мъчително. Оцени моето благородство, давам ти възможност за избор... Но-о-о-о... по-добре яж и... приятно пътуване!

Марш: Няма!

Барона: Абе, какво се разправям... (Слага стол под клупа, принуждава Марш да се качи на стола и му нахлузва клупа. Пъхва му чинията в ръцете.) Хайде сега, избирай! (Пристяга клупа.)

Марш: Стой! Ще ям... Хубаво ли е там... горе?

Барона: Много е хубаво.

Марш: Убеди ме! Ей, колко бързо ме убеди. (Започва да яде.)

Барона: Браво! Най-после да свършиш нещо свястно.

Марш: Не ми ли е особен погледът?

Барона: Особен е.

Марш: А не е ли замечтан?

Барона: Замечтан е.

Марш: Попитай ме за какво мечтая.

Барона: За какво мечтаеш?

Марш (Пада на колене пред Барона.): Да падна пред тебе на колене, любими, и да ти прошепна, че си най-прекрасния пес на този... и на онзи свят. Да благодаря на кучешкия и на всички богове, че си се родил, че те има, на съдбата, на кармата, на вселенския разум - всичките накуп им благодаря, че са направили така, че да се срещнем и да се обичаме, скъпи мой, единствени мой, душа моя, песоглавецо мой... (Умира.)

Барона: Господи! Досега да не знам, че имало кучета-хомосексуалисти... Господи!

Баронесата: Хайде бе! Какво става там долу?

Барона: Готов е... (Вързва Марш.) Дърпайте!

Чиба: Ама той няма ли да се възнесе?

Барона: Абе вържи кучето, да е мирно селото.

Баронесата и Чиба дърпат въжето. Барона и Марш се качват по стълбата. Накрая всички се събират на платформата.

Глас: Събрахте ли се всички?

Марш (Угоднически.): Да, събрахме се, всички се събрахме, дори и аз се събрах.

Барона: Горкият! Още не може да се съвземе от шока на обяснението?

Чиба: Какво обяснение, на кого се е обяснил?

Барона: Не се занимавам с клюки.

Глас: Стига приказки! Време е да започнем чистенето.

Марш: Какво ще си чистим?... Бълхите ли?

Баронесата: Не всички имаме бълхи, мърльо.

Глас: Може и така да се каже.

Баронесата: Метафора...

Барона: Алегория...

Марш: А-а-а-у-у-у... Вие да не сте завършили...

Баронесата: Завършили сме я... Кучешката академия на науките, безпросветно псе.

Глас: Няма значение. Тук, в кучешкото чистилище, всички са равни... Така! Започваме ли?

Четиримата (Един през друг.): Но, но... какво ще правим, какво да започваме?

Глас: Започвате отначало.

Четиримата (Един през друг.): Как така отначало... Кое начало? Същото ли?... Съвсем същото ли?

Глас: Ще изживеете живота си още веднъж.

Четиримата: Още веднъж този отвратителен кучешки живот!

Глас: От вас зависи дали ще бъде отвратителен.

Четиримата: От нас?

Глас: Ако не ви дойде ума, ще повтаряте като слаби ученици предишния си живот, докато се изчистите и разберете сами, че сте готови за друг, по-достоен живот... Но първо да видим дали не ви е писано да се преродите... Я да видим. (Чува се шумно прелистване на книга.) Да-а... Май ще трябва да се преродите...

Четиримата: Да се преродим? В какво ще се преродим?

Глас: В хора.

Четиримата: В хора?!

Сцената се затъмнява и след малко на полутъмната сцена героите се появяват без маски. Паралелно с диалога дежду Баронесата и Барона тече диалог между Чиба и Марш, изписан по-долу.

Баронесата: Не, не и не!

Барона: Какво не? Защо не?

Баронесата: Не искам!

Барона: Какво не искаш?

Баронесата: Не искам къща!

Барона: Да вярвам ли на ушите си?!

Баронесата: Защо да се трепеш, скъпи? Ако трябва, в кучешка колиба ще живеем, важното е...

Барона: Какво е важното, скъпа?

Баронесата: Да се обичаме, мили!...

Барона: Погледът ти е особен.

Баронесата: Да, какъв е?

Барона: Не знам, може би, влюбен, замечтан...

Баронесата: А накъде е насочен?

Барона (Оглежда се.): Май към мен...

Баронесата: А защо е замечтан, знаеш ли? За какво мечтае твоята любима, знаеш ли?

Барона: За какво?

Баронесата (Пада на колене.): Да падне пред тебе на колене и да ти прошепне, че ти си най-прекрасният пес на този... и на онзи свят. Да благодари на кучешкия и на всички богове, че си се родил, че те има, на съдбата, на кармата, на вселенския разум - всичките накуп им благодаря, че са направили така, че да се срещнем и да се обичаме, скъпи мой, единствен мой, душа моя, песоглавецо мой...

Паралелно тече диалог между Чиба и Марш.

Марш: Никак ли не ме харесваш?

Чиба: Направо ли да ти го кажа?

Марш: По-добре, прямо.

Чиба: Ще ти го кажа честно, искрено и откровено, Марш... Обичам те!

Марш: А Бразилеца?

Чиба: Остави го този зализан префърцунен тип... Я виж какъв си хубавичък, макар и мърлявичък, естествен, някак си, непринуден...

Марш (Възторжено.): Чиба!

Чиба (Нежно.): Какво, Марш?

Марш: Погледът ти е особен...

Чиба: Да, какъв е?

Марш: Не знам, може би, влюбен, замечтан...

Чиба: А накъде е насочен?

Марш (Оглежда се.): Май към мен...

Чиба: А защо е замечтан, знаеш ли? За какво мечтае твоята любима, знаеш ли?

Марш: За какво?

Чиба (Пада на колене.): Да падне пред тебе на колене и да ти прошепне, че ти си най-прекрасния пес на този... и на онзи свят. Да благодари на кучешкия и на всички богове, че си се родил, че те има, на съдбата, на кармата, на вселенския разум - всичките накуп им благодаря, че са направили така, че да се срещнем и да се обичаме, скъпи мой, единствен мой, душа моя, песоглавецо мой...

Край

© Атанас Стойчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2012, № 8 (153)